Спортни хроники: Френските журналисти „съжаляват“ Затопек

Емил Затопек със сигурност е специално име за леката атлетика, както и за Чехословакия, Чехия и отделно – Словакия. Той е талант, който най-вероятно няма да се повтори, но и един от най-големите противници на социалистическия и комунистическия режим. Преди да изпадне в тотална немилост и да бъде разжалван до степен, в която ще тича след боклукчийски камион, след участието му в „Пражката пролет“, където протестира заедно с много други жители на града, партията и режимът ще се опитат да го унищожат по всеки възможен начин.

Това няма да се случи, но докато е послушникът на стадиона и любимец на партията, печатът не спира да създава интересни истории. Трябва да приемем, че след падането на Желязната завеса именно спортът ще бъде един от най-разумните методи за измерването на качеството на живот. И докато Затопек още не е изпаднал в изгнание и немилост от страна на управляващите, нека обърнем внимание на статия от издание „Народен спорт“ със заглавие „Френски журналисти „съжаляват“ Затопек“. Тогавашният в-к се стреми да покаже ситуацията и живота на съветските републики в един малко по-различен образ:

„Прага. Неотдавна капитан Емил Затопек си възвърна световния рекорд на 10 хиляди метра. Това бе посрещнато с нескривана радост от спортния печат във всички страни с народна демокрация, а в СССР постижението на Затопек също така бе отбелязано като наистина отлично и заслужаващо особено внимание. По същото време обаче, „спортните журналисти“ на Запад и особено във Франция, използуваха подобрението на световния рекорд, за да изсипят купчина смрад и лъжи по отношение на страните с народна демокрация и специално срещу Чехословашко. Тъй като и най-глупавият спортен журналист знае, че е неуместно да се пише против един човек, който наистина е за времето си атлетически феномен.

Господа „Спортни журналисти“ възприеха особена тактика. Те просто съжаляват Затопек. Съжаляват го за това, че той не е живеел във Франция или Америка, а в някакво си Чехословашко.

„Ако Затопек живееше във Франция или Америка – пишат те – той щеше за няколко години да спечели толкова пари, че после цял живот да живее спокойно и щастливо, без да бъде принуждаван да бяга, да бъде принуждаван да се подчинява на непрекъснатия контрол, който му се упражнява сега от чехословашките специалисти и неговите началници.“

Не е необходимо да се отива много далеч, за да се разбере колко много неискреност и колко много злоба се крие в тези „доброжелателни слова“. Достатъчно е само да се спомене за един наистина феноменален атлет от последните десет години, за да се разбере колко истина има в словата на подкупените френски „журналисти“.

Мнозина още помнят Джеси Оуенс – героят на олимпиадата през 1936 г. – същият, който постави два световни рекорда и спечели три златни медала на игрите. Спомнят си също така, че след Олимпиадата, Джеси Оуенс трябваше да премине в лагера на професионалистите. Огромната популярност, с която се ползуваше този негър в САЩ му помогна в началото и той наистина успя да спечели доста пари от редица състезания на закритите писти на щатите. Но, той, както и редица още други „свободни“ хора в САЩ, не можеше да избегне участта на всички професионалисти.

Успехът му като „сензационен номер“, като „изненада“ бърже заглъхна. Жадната за сензации американска публика скоро забрави кой беше Джеси Оуенс и тогава на организаторите се наложи да измислят нови интересни програми, в които Джеси Оуенс трябваше да участва. Тогава именно той трябваше да се надбягва с кучета, коне, а по-късно дори със специално изработен малък локомотив. От световния шампион не остана нищо. Скоро той се превърна в жалък цирков артист, с който разполагаха най-безсрамно алчните организатори и манежари. Когато всички възможни начини за сензационни състезания се изчерпаха, Джеси Оуенс беше хвърлен на улицата. А точно по това време неговите пари, спечелени в началото на тази „бляскава кариера“, почнаха да се свършват и той трябваше да се върне в негърския квартал Харлем и там, заедно с всички останали се бори за живот и за парче хляб. Подобен случай, много по познат на французските спортни журналисти е и този с прочутия на времето врата на „Вундер тима“ – Хиден.

След края на бляскавата си кариера в Австрия, той се опита да продължи успехите си във Франция. Ангажиран от началото като вратар на „Расинг“, той по-късно бе купен от друг тим, след това от друг и т.н. до тогава докато един ден се намери на улицата. Оттук до пълното му морално падение не бе далеч. И Хиден, прославеният по цял свят вратар на още по-прославения „Вудерн тим“ трябваше да стане постоянен обект на нравствената полиция във Франция, а накрая да бъде позорно изгонен оттам и запратен във „втората си родина“ – Западна Германия.

Това са само два от десетките случаи, които могат да се наброят, но те говорят достатъчно ясно за това как на Запад големите спортни майстори си „осигуряват бъдещето и щастието“. В страните с народни демокрации, както например в Чехословашко, такива спортни феномени като Затопек не получават пари, не получават дори автомобили или къщи. Те обаче имат своето място в обществото, сред трудещите се, сред всички честни хора. За тях спорта не е самоцел, макар и да подобряват световни рекорди, макар и да показват извънредни и смятани за неповторими качества.

Нещо повече, както Затопек, така и много други световно известни чехословашки спортисти, са начело във всяко начинание на трудещата младеж. Те служат за пример на младежите, те чертаят новите пътища, по които трябва да се развива новият тип спортисти – спортистът от страните изграждащи социализма.

Това спортните журналисти във Франция не могат да разберат, а изглежда, че никога не ще го разберат.“

Само за информация на читателите ще споделим, че Джеси Оуенс напуска олимпийския отбор, защото иска да капитализира своята слава. В своя живот ще бъде служител на компанията Форд, заемащ длъжността „Личен асистент на директора“. По-късно става директор и работи до 1946 г. Отваря своя ПР агенция, а след това се мести в Чикаго. Наистина се състезава с коне, когато е част от „Западната негърска бейзболна лига“.

Работи като спортен промоутър, аниматор, посланик на добра воля, собственик на химическо чистене, работи в бензиностанция и накрая наистина банкрутира. Посещава Филипините и преподава физическа култура. Не можем да кажем, че е живял най-бляскавия живот в света, но като човек без образование, същият определено се е справил повече от добре.

Що се отнася до вратаря Хиден от Французко – най-вероятно става въпрос за Рудолф „Руди“ Хиден, който има австрийски и френски корени. По време на спортната си кариера ще бъде капитан както на Австрия, така и на Франция. В края на кариерата си играе в няколко италиански тима, включително и Палермо. Съдейки по факта, че е можел да бъде свободен трансфер и подписва по-сериозни договори, определено не е бил в мизерията и страданието на живота. По време на войната служи дори във Френската армия, което го превръща в герой.

Що се отнася до Затопек, той е прогонен от Прага и живее далече от жена си и децата си след Пражката пролет. Работи в мина, работи като боклукчия и още много други мизерни работи. След 5 години в изгнание и окончателно осакатяване на неговата спортна кариера, същият е изпратен обратно в града и работи като наблюдател на чуждестранната спортна медия. Изпратен е да стои в малка стаичка на градския стадион, където да разглежда пресата.

Затопек не успява да се заличи от партията, но със сигурност не успява да начертае пътя на социалистическите спортисти, само да се изправи срещу режима, като по този начин да се превърне в един от героите на опозицията.