Спортни хроники: Човекът, който промени света
Представете си, че ви остава един ден живот, какво ще правите? А сега си представете, че имате една година живот или по-малко? Какво ще направите? Дали ще се постараете да прекарате повече време със семейството си, отчаяно ще се опитвате да намерите лекарство за проблемът или просто ще се примирите. Теранс Стенли Фокс е изправен пред този избор. Диагностициран е с рак и тъй като болестта е в последна фаза, пред него няма много възможности – да чака своя край или да се опита да напусне света с достойнство и малко повече надежда.
Ако беше избрал първото, то най-вероятно нямаше да си спомним много, но Тери Фокс решава, че в последните дни от живота си може да направи много повече от самосъжаление и чакане неговото време да изтече.
Тери маратонец, баскетболист и се надявал до последно, че ще може да играе професионално. В университета се смята за бъдеща спортна звезда, но не всичко върви по план. През 1977 г. Тери е диагностициран с остеоросаркома и десният му крак е ампутиран. Мечтите за спорт започват да бледнеят, но атлетът все още не се предава. Лекарите създават протеза, с която да участва в маратоните, а в колежа започва да играе баскетбол на инвалиден стол. По пътя си успява да спечели около 3 национални шампионата.
В началото дори не е смятан за потенциален играч по баскетбол, а треньорите му предложили да започне да тренира крос-кънтри маратони, като така може да подобри височината на тялото си и да впечатли с по-сериозна физическа активност. Това дава резултати във времето, но през 1976 г. Тери катастрофира. Въпреки, че успява да се оправи, продължава да усеща болки в коляното, но тъй като баскетболния сезон започва предпочита да ги игнорира. Едва след година разбира, че има рак, който най-често започва именно от колената. Лекарите са категорични, че заболяването му няма нищо общо с катастрофата, но Тери никога не си прощава за грешката. Диагнозата дава 50% шанс за живот, а имайки предвид лечението и следващите проблеми, Тери не виждал причина да се отчайва толкова много.
През цялото време на терапия, Тери наблюдава как неговите съседи по легло страдат и се борят със заболяването, някои губят битката.
Нощта, преди Тери да легне на операционната маса и да се чуди дали наистина ще има утре, хирурзите му дават статия за Дик Траум – човек, който завършва маратона в Ню Йорк с ампутиран крак. Веднага щом се събужда от упойката, Тери вече има нов план – той ще създаде 14-месечна програма, с чиято помощ да влезе във форма и да бъде готов за състезанието. Истината е, че Тери има много по-различен план, той няма да бяга маратона в Ню Йорк, а иска да помогне на хората, които страдат от същото заболяване. По време на неговото лечение, здравната система инвестира много малко средства за изследване и битка с коварното заболяване, а това води до загубата на човешки животи. Вместо да се ограничи с бягането на 42 километра, Тери има план да пробяга цялата дължина на Канада, като се надява, че ще привлече вниманието на обществото и ще спечели повече пари за изследването.
Тери започва своята тренировка, но протезата не се опитомява толкова лесно, кракът му страда, а за зла беда и здравият се натоварва повече. Тренировките са с продължителност от 20 минути и след това минава прагът на болката си и не може да продължи. На 2 септември 1979 г. Тери завършва 27-километрово състезание, логично е, че е на последно място с разстояние от 10 минути, но това не го отчайва. Хората ръкопляскат, някои плачат и не вярват на случващото се чудо. Освен емоцията сред зрители и участници, Тери осъзнава още нещо – има достатъчно сили и кракът му (здравият), сега може да се справи наистина добре.
Младежът разказва своите планове и признава, че иска да спечели Канада на своя страна, а още повече – на правилната страна в битката с рака. Семейството му не е очаровано, майка му не вярва на плана и смята, че Тери ще пострада повече, отколкото да спечели. Младежът е разочарован, но неговата идея е достатъчно ярка, за да зарази останалите. Години по-късно майка му ще си спомня, че Тери е очаквал тя да бъде първият човек, който ще го подкрепи и ще повярва, а не обратното.
Планът на Фокс е, че след края на маратона ще успее да изкара 1 милион долара, в един момент е вдигнал успеха на 10 милиона долара, а накрая преценил, че ако всеки канадец даде 1 долар, то най-вероятно ще може да има средства дори за побеждаване на болеста. Във въпросния период Канада има близо 24 милиона жители.
На 15 октомври 1979 г. Тери изпраща писмо на Канадското общество, което се бори или е преживяло заболяването. Обяснява своя план и се кълне, че ще го завърши, ако трябва ще се влачи по земята през последните мили, но ще види финалът и целта си осъществени. Отново идват съмнения, никой не е сигурен, че инвалид може да пробяга Канада по дължина. За да го подкрепят, специалистите поискали експертиза от лекар, който да потвърди, че това начинание не застрашава живота му. Обстойна медицинска проверка показва, че сърцето му е увеличено значително и рисковете са високи.
С обещанието, че Тери ще спре веднага щом усети проблеми, лекарите дават съгласието си за това начинание. Второто изпратено писмо е до големите корпорации, от които се изисква само един автомобил и обувки за бягане. Поискани са пари и за протеза, която ще е подходяща за начинанието и нищо повече. Ford изпращат специален микробус, Imperial Oil са готови да поемат разходите, Adidas изпращат специални обувки за бягане. Условието на Тери е, че няма да хвали конкретна фирма и няма да обяснява колко добри са техните продукти. Единствената реклама е, че тяхното оборудване ще се вижда по време на цялото изпълнение. Нито една компания няма да печели пари от допълнителна реклама.
На 12 април 1980 г. Тери Фокс започва своя маратон от източната част на Канада, близо до Свети Джон и Лабрадор. Потапя десния си крак в Атлантическия океан, пълни две бутилки с океанска вода и тръгва. Идеята била, че едната бутилка ще бъде изсипана в Тихия океан, а другата ще остане завинаги като сувенир. Пътешествието започва през Британска Колумбия. Тери е извикал Дъг Алуорд, който да го подкрепя по време на дългото пътешествие. Дъг ще кара до него и ще готви.
Още на първия ден е изправен пред тежки ветрове, дъжд и снежна буря. Въпреки липсата на хора и внимание, когато пристига в първия град, жителите правят дарение от 10 хиляди долара. До Нова Скотия се развиват доста проблеми и мнозина се сърдят на Тери, че саботира пътят им. На 17 април идва братът на Тери – Дарел, който ще продължи пътуването с Дъг, за да бъде буфер и да няма напрежение. На 10 юни Тери напуска Меритаймс и се насочва към Квебек, тъй като неговата скромна група не говори френски, а шофьорите постоянно са го избутвали от пътя. Пристига в Монтреал на 22 юни и вече е изминал около 8000 километра и е събрал повече от 200 хиляди долара. Само два месеца след началото на изпитанието, освен хората, които са се постарали да вгорчат живота на маратонеца, се появяват и много други интересни личности.
Първият е Исадор Шарп – основателят на хотели „Четири сезона“. Исадор губи сина си от меланома през 1978 г. (около една година след диагностицирането на Тери), Шарп дава храна и предлага почивка на екипа на Тери във всеки един хотел. Тъй като много малко хора дават дарения, Исадор обещава по 2 долара на миля и кара много други компании да се включат в същото дарение. Основателят на хотелската верига се свързва с над 1000 други корпорации и накрая звъни на Асоциацията за борба с рака да дойде в Отава по време на националния празник и да събира дарения. Тери остава в Монреал няколко дена и скоро отново тръгва на своя поход.
Фокс преминава границите на Онтарио в последната събота на юни. На входа на града го посреща оркестър и хиляди жители, които са се наредили на улицата, за да го подкрепят. Полицията на града прави специален ескорт и го следва докрая на цялата провинция. Въпреки жестоките температури, Тери изминава по 42 километра на ден. В Отава го очаква губернатор Ед Шреяр, министър-председателят Пиер Треду и още много други организатори на спортни събития. Пред повече от 16 хиляди фена, Тери рита първата футболна топка в мач на Канадската лига и е посрещнат с оваци като истински герой. Маратонецът ще напише всичко това в дневника си и ще се чувства много по-добре.
Сензацията около Тери започва да се задълбочава. Телевизиите следят неговия прогрес, все повече лекари и оцелели от тежката диагноза се появяват в ефир и дават гласност на тихия убиец. Всеки ден има поне една телевизия или радио, която гледа докъде е стигнал Тери.
На 11 юли, Фокс пристига в Торонто и тълпа от 10 хиляди души го посреща. Докато тича към площада на града, хора се включват и тичат с него. Сред групата е и звездата от хокея – Дарил Ситлър. На площада Ситлър дава своя тениска от мача на звездите. Събрани са близо 100 хиляди долара за един ден. Тери е извикан да хвърли и първата топка на бейзболния мач в Торонто.
Когато напуска Онтарио, хокейната звезда Боби Ор го настина и му дава чек за 25 хиляди долара. Във всеки следващ град, Тери получава възможност да говори на различни събития и да събира още средства за благотворителност. Не винаги нещата вървят добре, някои медии разказват за проблемите, които е имал със своя най-добър приятел по време на пътуването. Някои вестници пишат, че той тичал, защото все още бил на нож с лекарите, които са поставили грешна диагноза. Негативизмът не го отчайва, всеки ден се събират пари и Тери не се отказва от своята цел.
Проблемът е, че всекидневен маратон е твърде много, дори и за най-големите атлети. Човек с един крак среща още повече натоварване и проблеми. Тери не спира да бяга дори на рождения си ден, често се налага да поправя протезата си. Здравият му крак е в мазоли. Един цял ден страда от крампи в глезена, но отново не се отказва.
Тери се страхува, че ако спре, най-вероятно няма да може да продължи и няма да успее да завърши изпитанието си. Лекарите също наблюдават състоянието му и редовно звънят, за да спре в следващия град и да бъде прегледан. Маратонецът спира за първи път близо до Заливът на Бурите на 1 септември, след като изпитва сериозни болки в гърдите и има затруднение с дишането. За първи път моли неговия Дъг да го закара до болницата. Лекарите правят няколко прегледа и накрая съобщават лошата новина – раковото заболяване на Тери се е върнало и се е разпростряло в неговите бели дробове.
На следващият ден в една емоционална пресконференция споделя, че няма да продължи своята кауза и след 143 дни и 5373 километра (3339 мили) е принуден да се откаже. През цялото време има атлети, които искат да пробягат останалата дистанция вместо него, но Тери отказва, само той има право да завърши маратона.
В края на маратона си, Тери успява да събере 1.7 милиона долара. Една седмица след това компанията CTV прави събитие, с което продължава да трупа дарения и да подпомага пострадалите от рака. 5-часовото събитие събира сумата от 10.5 милиона долара. Сред хората има и такива, които даряват 1 милион долара. Британска Колумбия и Онтарио са обявили, че ще създадат свои собствени изследователски институти, които ще носят името на Фокс. Дарения се събират и през цялата зима, като през април вече е събрана сума от 23 милиона долара.
Хора от цял свят изпращат картички и помощи на Тери, който се бори със заболяването, в един момент е получил повече писма, отколкото пощата е изпращала в цяла Канада за ден. Пощальоните много добре знаели къде да занесат писмо, адресирано само с „Тери Фокс, Канада“.
През септември 1980 г. Фокс е награден на специална церемония с ордена на Канада. Той е най-младият човек, който го е получавал. Спортната зала на славата в Канада записва името му, а освен това е връчена и наградата „Атлет на годината“. Тери е човекът, който създава добрата новина в Канада през 1980 г. – това също е награда. Медиите ще бъдат категорични, че това е най-успешното събитие за събиране на дарения в историята на Канада.
Тери сигурно е бил щастлив от вниманието и подкрепата, която получава, все пак не завършва своя маратон, но успява да събере почти по долар от всеки канадец. В болницата е посрещнат като звезда, но всяка следваща терапия е по-жестока, а ракът не желае да си тръгне. Канада се моли за чудо, папа Йоан Павел II изпраща телеграма, с която уверява Тери, че се моли за него всяка вечер. Лекарите започват да прибягват до експериментални лекарства, които може да помогнат за лечението, но без резултат.
Тери Фокс е приет в болницата по спешност с пневмония и болки в гърдите на 28 юни 1981 г. В 4 часа и 35 минути изпада в кома и малко след това умира. Канадският герой напуска този свят, доказвайки, че светът може да бъде по-добър и по-силен, а за целта не трябва много, само един човек!
Правителството на Канада сваля флаговете в цялата страна. Министър-председателят на Канада открива дебатите в парламента с молба за минута мълчание и следните думи:
„Много рядко през живота на една страна ще се прояви един смел дух на човек, който да обедини всички хора и да ни накара да отбележим него и след това да тъжим за живота му. Няма да мислим за него като човек, победен от съдбата, а за човек-пример и триумф над човешкия дух отвъд всички несгоди.“
На погребението на Тери има 40 роднини и 200 госта, излъчва се по националната телевизия. Канадците заливат агенциите, които събират пари за благотворителност в неравната битка с рака. Твърди се, че на погребението си, Тери официално е изпълнил своята мечта – събрал е много повече от 24 милиона долара. Неговата история вдъхновява Канада и продължава да печели сърцата на малки и големи. През 1999 г. е обявен за най-великия канадец, изпреварвайки редица спортни атлети и други звезди. И за финал, можем да кажем, че не се изисква много, за да се промени света, достатъчна е волята на един човек, вярата в доброто и желанието за промяна. Нищо друго, абсолютно нищо!
