Индианецът олимпийски шампион, който просто искаше да се прибере вкъщи

Една сутрин през ноември 1906 г. тийнейджър от племето Хопи във обособената местност Секънд Меса в резервата в Аризона се събужда пред някакъв пандемониум – офицер от американската армия свиква селяните и им казва, че правителството е достигнало границата на своето търпение. В продължение на две десетилетия племето отказва да изпраща децата си в правителствени интернати според указанията; сега, по военна принуда, всяко дете от Хопи ще започне да посещава такова заведение. Войниците събират малките, докато майките им ридаеха, бебетата плачеха, а бащите се зарекоха да се изправят срещу армията. Но невъоръжените Хопи не можеха да се справят с войниците и младите им бяха взети.

Член на племето Хопи

Тсокахови Теуанима, тийнейджър, висок 160 сантиметра и с тегло 50 килограма, е описан от един войник като „слаб, малък и доброжелателен“. Теуанима и десет други тийнейджъри са заключени с белезници и отведени на 30 километра на изток до каньона Киймс, казва Лий Ломаестева, племенник на Теуанима. Там младежите са оковани и принудени да изградят път. В средата на януари 1907 г. войниците откарват затворниците на 170 километра на изток до Форт Уингейт, Ню Мексико, където се качват на влак и около пет дни по-късно те пристигат в индианското индустриално училище Карлайл в Пенсилвания, на около 3000 километра от вкъщи.

Там Теуанима се справя с културния шок, като се възползва от древна традиция на Хопи – бягането. Това щеше да го превърне във вдъхновяваща фигура: двукратен олимпиец, рекордьор повече от половин век и гордост за народа си.

При записването му в Карлайл длъжностните лица отрязват плътната му дълга коса, изгарят дрехите му и му дават американска военна униформа. Армейски сержант му дава и ново име – Луис. Забраняват му да говори на родния си език или да практикува религията си, а накрая Теуанима е отведен в казармата в Карлайл, където се среща с 1000 ученици от десетки други племена. Тъй като говорят различни езици, те не могат да общуват помежду си, като повечето деца и не разбират възрастните бели, които говорят английски. В резултат на това много младежи не могат да следват указанията – за което училищните служители ги наказват без вечеря, с допълнителна работа или с пердах.

Към април Теванима се връща в общежитието на училището, където се опитва се да облекчи сърдечните си болки с бягане. „Ако сте мъж от хопи, от вас се очакваше да бягате“, казва племенникът му Бен Нувамса. В детството си, докато живее na 1700 metra над морското равнище, Теуанима и приятелите му прекарват горещите летни дни, бягайки на 110 километра до Уинслоу, Аризона, само за да наблюдават влаковете. След което те бягат обратно у дома. Бягането за тях също е и духовна практика. В някои церемонии млади мъже бягат до далечни места в пустинята, за да намерят извори. Те пълнят кратуните си с вода и хукват към къщи, където водата се благославя от старейшините и се излива на полетата, символизирайки благополучие не само за Хопи, но и за цялото човечество.

В Карлайл учениците тичаха за слава. Теуанима, на развален английски, попита треньора на пистата и легендарния футболен инструктор Глен „Поп“ Уорнър дали може да се присъедини къm тренировките по бягане. Уорнър погледна дребното хлапе и каза, че не е за спортист, но Теуанима настоява: „Аз бягам бързо, добре. Всички Хопи тичат бързо и добре.“ След като измери времето му, Уорнър вижда, че Теуанима наистина е бърз – и има изумителен финален спринт. Индианецът бързо си изгражда име, особено в състезания на разстояние, побеждавайки доста по-добре обучени бегачи от колежа Лафайет и други училища.

Година по-късно Теуанима е избран преди много ветерани бегачи, да представя Съединените щати на летните олимпийски игри през 1908 г. в Лондон. Един от съотборниците му казва на лондонските вестници как може да тича по-бързо „от мълния“. Британската преса ще се убеди сама в това.

Дорандо Пиетри финишира маратона

Състезателният ден за олимпийския маратон, 24 юли 1908 г., е горещ – 25 градуса – и влажен. Теуанима се присъединява към 54 маратонци на стартовата линия близо до замъка Уиндзор. Първия километър-два той тича в задната част на групата, пише Матю Сакиеста Гилбърт, професор и ръководител на американски индийски изследвания в университета в Аризона. Много мъже отпадат от състезанието от горещина и изтощение. До 20-ия километър Теуанима е в средата на групата. Но към 21-ия километър, момчето започва да страда от болки в краката и е объркан какво му говори неговият англоговорящ треньор (който кара колело до него). Теуанима влиза на новия олимпийски стадион в Шепардс Буш под рева на аплодисменти. Той завършва на девето място.

Теуанима решава, че сега вече ще му бъде позволено да се прибере в Аризона. Но вместо това той е върнат в Карлайл, където събира бали сено и участва в промоционални материали за училището. „Индианците от дивото племе Хопи се превръщат в ученици за пример“, пише в заглавието на един вестник над снимката му.

Момчето продължава да се състезава. През 1909 г., в игрите на Pastime Athletic Club в Медисън Скуеър Гардън, той зашеметява света на спорта с победа със спринт на финала в бягането на закрито от десет мили. Месец по-късно печели състезание от 20 мили в Ню Орлиънс. През май 1911 г. Теуанима печели маратона в Ню Йорк от 12 мили. Феновете го наричат „Бързият червен човек“.

През 1912 г. Теуанима и друг студент от Карлайл, Джим Торп, се състезават на летните олимпийски игри в Стокхолм. Торп, член на Sac and Fox Nation, печели златни медали в състезанията по петобой и десетобой. Все още болен от трансатлантическото пътуване, Теуанима бяга на 10 000 метра за невероятно време 32:06,6, въпреки че губи от Ханес Кьолехмайнен от Финландия. И все пак Теуанима събира сребърния медал и поставя американски рекорд на събитието – комбинация, която няма да се повтори в продължение на 52 години, до Олимпийските игри през 1964 г. в Токио.

В Стокхолм Теуанима „прави забележителна демонстрация на твърдост и упоритост“, изумява се Джеймс Е. Съливан, секретар на Американския олимпийски комитет. „След Стокхолм Теуанима става знаменитост“, казва Гилбърт. И все пак на снимките от събитието се вижда едни неусмихнат мъж на около 24 години. Ще му бъде ли позволено да се прибере сега?

Теуанима и Троп (вдясно)

Първо, той и Торп трябва да се върнат в училище. „Те получиха фантастично посрещане от гражданите на Карлайл, с парад и фойерверки“, казва Нувамса. Училищния надзирател и други висши служители в училището изнасят речи, хвалейки двамата спортисти; Торп се обръща към тълпата, като каза, че е благодарен за „прекрасното изживяване“. След него Теуанима се изправя, казва: „Аз също“ и седна. Той просто искаше да се прибере.

Накрая, след почти шест години практически в плен, му е позволено да напусне Карлайл. През септември 1912 г. той влиза в селото си във Секънд Меса и скоро вече обработваше за царевичните ниви, пасеше овце и участваше в традиционни церемонии. Теуанима се жени за жена от Хопи на име Бланш и заедно имат бебе Роуз, единственото им дете. Но Роуз, подобно на баща си, е изпратена в индиански пансион. В крайна сметка тя се разболява и се връща у дома някъде през 20-те години на миналия век, където почива от недиагностицирано заболяване.

Теуанима никога повече не тича, освен по религиозни поводи. Той отказва да говори английски и не дава интервюта, въпреки че е търсен.