Емил Затопек – машина в шпайковете, но и таралеж в гащите

Тълпите на новото летище в Хелзинки са многобройни. На 10 юли 1952 г. – девет дни преди откриването на XV Олимпийски игри – около 10 000 души приветстват най-известния световен спортист във Финландия. Но има един проблем: когато чехословашкият екип слиза от самолета, капитан Емил Затопек не е сред тях.

Затопек, 29-годишен офицер от армията, е бегач с невероятни способности и международна слава. Той се появява на световната сцена на Олимпийските игри в Лондон четири години по-рано, когато прави съкрушителна победа на 10 000 метра и губи драматично със сантиметри на 5000 метра – оттогава той се превръща във фигура с непреодолимо обаяние. Никога не е побеждаван на повече от 10 000 метра и е почти непобедим над 5000.

Прякорът му – Чешкият локомотив – отразява на пръв поглед нечовешкото му безразличие към болката. Строгостта на неговите тренировки е легендарна; по думите на експерт, той „напълно събори всички предишни представи за границите на човешката издръжливост“. Хелзинки е шанс да постигне двойно злато – на 5000 метра и 10 000 метра – и да се утвърди без съмнение като най-великия бегач на своето поколение.

И все пак, той не се появява…

На журналистите е казано, че Затопек има тонзилит. Всъщност обаче той е в Прага, където се надцаква доста рисковано с комунистическите власти, коeто лесно може да доведе до изпращането му в трудов лагер. Негов съотборник, Станислав Юнгвирт, отпадa в последния момент по политически причини, когато баща му е хванат да разпространява подривна литература. Затопек се възмущава – ако неговият приятел не лети до Хелзинки, той обявява, че също няма да отиде.

Така самолетът лети без двамата спортисти. В крайна сметка Затопек е придружен до Министерството на отбраната, където за негова изненада не е арестуван, а са му представени пътните му книжа, както и неговият приятел Юнгвирт. Двамата летят за Хелзинки – и до края на месеца Затопек постигна спортно безсмъртие.

Няма друга подходяща дума за постижението му. То не е просто безпрецедентен грабеж на златни медали във всичките три състезания по бягане на дистанция (той участва и в маратона, който никога преди не е бягал). То е и чарът, с който ги печели. Игрите в Хелзинки са най-политизирани в олимпийската история, като Съветският съюз настоява за отделно село за спортисти от нациите от комунистическия блок. Затопек смята, че подобни разделения са глупост. Той е извънредно учтив към западняците, обменя подаръци, споделя тайни за тренировките си, шегува се с журналисти на собствените им езици. Както отбелязва един австралийски треньор, заради тази добронамереност „изглеждаше нелепо, че от нас някога се е очаквало да се мразим“.

Когато Затопек влезе за последен път на олимпийския стадион, за последната обиколка на маратона, изглежда, че целият свят пада жертва на неговата харизма. Близо 70 000 зрители скандират името му в унисон: „За-то-пек! За-то-пек!“ „В този момент – спомня си Хуан Антонио Самаранч (бъдещ президент на Международния олимпийски комитет) – разбрах какво означава олимпийският дух.“

Конфликти с комунистите

За комунистическия режим в Чехословакия популярността на Затопек е по-трудна за приемане. Да, той поставя нацията им на картата – но на каква цена? „Другарят Затопек работи добре“, казва политическият офицер на събрание на отбора след второто злато от Хелзинки. „Ако може да подобри поведението си, би могъл да бъде добър пример за нашата младеж.“ След като в Прага пристигат новините за третото му злато, предложението за „примерното наказание на капитан Затопек“ е скъсано от началника на кабинета в Министерството на отбраната.

Това не е първият му сблъсък с партията. Комунист по убеждение, с доживотен навик да споделя каквото има си с другите, Емил е индивидуалист по нрав. През 1948 г. на Олимпийските игри в Лондон му е наредено да пропусне церемонията по откриването, но той се противопоставя на тази команда. Той също така бяга от служителите от тайните служби, които са там да го следят, за да направи незаконно посещение на училището за момичета, където са отседнали чехословашките състезателки, включително бъдещата му съпруга, Дана Ингрова, състезателка по хвърляне на копие. (Той иска да покаже на Дана най-новия си медал и от вълнение те го изпускат в басейна.) След игрите обаче му е отказано разрешение да се ожени за Дана, защото семейството й беше свързано със социалдемокрацията. Той обаче заплашва да напусне армията и забраната е отменена.

По-тревожен е навикът му да мисли сам по идеологическите въпроси. Военното му досие е пълно със бележки за неговите „особени“ или „неправилни“ възгледи. Веднъж той направо отказва да съобщи за колега офицер, който е заподозрян в идеологическа несъстоятелност. В ожесточената атмосфера на ранните години на чехословашкия комунизъм – когато неинформирането на властите за какъвто и да е вид политическо престъпление се наказва с до 10 години лишаване от свобода – такова действие е равно на самоубийство. Други известни спортисти, включително бившият треньор на Затопек, Ян Халуза, вече са изпращани в концентрационни лагери за политически престъпления – така по-късно повечето от националния отбор по хокей на лед са арестувани масово по подозрение в нелоялност, докато се готвят да летят до Лондон през 1950 г., за да защитят световната си титла.

Затопек оцелява, като избира битките си. Той не пречи името му да бъде използвано като част от яростната пропагандна кампания, съпътстваща демонстрационния процес и екзекуцията на социалдемократическия политик Милада Хоракова през 1950 г. Нито отказва да докладва на чешката служба за държавна сигурност при задграничните му посещения, както се изисква от всеки спортист. И все пак той прекрачваше границите. Талантлив самоук лингвист, той знае, че „зорките очи“ на тяхната ДС не споделят неговите знания. Съотборниците му потвърждават, че той често превежда погрешно разговорите, които трябва да докладва, прикривайки топлината на приятелството си със западните съперници.

След Хелзинки Затопек е почти недосегаем, стига да направи две неща: трябва да продължи да печели – ако загуби, каза сам той, се страхува, че ще бъде изпратен в затвора; и трябва да позволи на режима да използва имиджа му.

Докато милиони чехословашки граждани все още са в недоумение за комунизма, историята за Затопек предлага безценна възможност за повишаване на националния морал. Дана също печели злато в Хелзинки в същия ден, когато Емил печели втория си медал, което означава, че Чехословакия (т.е. родината на Затопек) печели повече златни медали по лека атлетика на игрите, отколкото която и да е друга държава, освен Съединени щати. Кой режим би могъл да устои да не се възползва от такъв успех?

Затопек не само поставя Чехословакия на картата, но е и герой от класа. Роден в бедност, той постига успех чрез простите, но винаги ефективни методи на невероятно упоритата работа. Трудно би било да се измисли по-подобряващо послание, което да бъде отправено към чехословашкия народ и Затопек е призован да го разпространи. Нито едно публично събитие – от парадите на Първи май до масовите гимнастически състезания, известни като Спартакиади – не се смяташе за пълно без него.