Джим Кларк – пилотът с по-добри състезателни резултати от Айртон Сена и Ален Прост
Джим Кларк е име, което не е задължително да помните. Шотландецът става известен през 60-те години на миналия век с много сериозно наличие на гориво в кръвта. Както обикновено се случва, семейството никога не било особено щастливо от факта, че Кларк е искал да бъде автомобилен състезател. Джими изобщо не се интересувал какви планове има неговото семейство и с шофьорската книжка започва безкрайното състезание в най-различните формати. За скромната си кариера, пилотът управлява почти всичко, което може да се движи бързо. Било въпрос на време, преди да се стигне до престижния спортен формат. Първото му състезание не било от най-добрите, Lotus-ът му не бил особено надежден и на 49-тата обиколка се предал. Белгийското Гранд При бързо помогнало за заземяването на младия Кларк. Още в самото начало се развихрили две тежки катастрофи с фатален край – Крис Бристоу и Алан Стейси приключват спортната си кариера. Кларк успява да финишира на 5-то място, но признава, че е карал на тръни през цялото време. И ако това не е достатъчно, следващата година претърпява свирепа катастрофа със свой колега.
По време на състезанието в Монца, Волфганг фон Трипс се сблъсква с Кларк, неговото Ferrari се изстрелва във въздуха, забива се в бариерата и фон Трипс полита извън кокпита, частите от болида успяват да убият 15 човека. 60-те години на Формула 1 никога не са били безопасни. Тук идва и важният въпрос: какво е общото между Джим Кларк, Ален Прост и Айртон Сена? Тримата успяват да поставят един и същи рекорд – най-много победи за един сезон. Джим Кларк успява да спечели 7 състезания, след него Прост прави същото постижение, а Сена смело печели 8 състезания. Любопитен факт е, че Прост и Сена са съотборници и в легендарната 1988 г.
Снимка: By Lothar Spurzem – Own work, CC BY-SA 2.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1167285
Прост отново печели 7 състезания, повтаряйки стария си рекорд. Тук идва и голямата подробност – Кларк прави този рекорд във време, когато сезонът е само 10 състезания, което автоматично му дава около 70% успех в състезанията. И докато статистиката може да натежи в правилната посока, шотландецът продължава да избира най-различни състезателни формати, в които да премери силите си с опозицията. Участието му в Индианаполис 500 е емблематично. Пилотът успява да постави рекорда за скорост от 242 км/ч, води цели 28 обиколки, но американците не искат британец да спечели титлата. Съдиите предупреждават, че ще дисквалифицират всеки болид, който започне да пуска масло. И за беда картерът се пропуква и започва да оставя следи по мократа настилка.
По време на надпреварата Джоунс влиза в бокса и механиците успяват да уверят съдиите, че колата няма да пусне и капка повече. Впрочем всички искали британецът да се провали, макар и тогавашният болид на Lotus да се задвижва от двигател на Ford. И така започва лошият късмет. Индианаполис 500 се превръща в много тежко предизвикателство. Неговият болид не успява да издържи на напрежението и много често хвърля кърпата много преди развяването на флага.
В следващите няколко години ще се разминава постоянно с титлата, докато не идва 1965 г. Това е времето, в което Джими печели всичко. Сезонът се движи съвършено. Британецът печели 6 състезания и пропуска Монако, за да може да участва в Индианаполис. Годините опит си казват думата, механиците създават съвършената и единствена машина по онова време, която разполага с двигател в средата на кокпита. Този път няма драми, неговият болид преминава финиша и го поставя в състезателната история. Единственият пилот, който да спечели двете престижни титли в една година. Греъм Хил, Марио Андрети, Фитипалди и Жак Вилньов също ще влязат в историята, но техните победи са в различни години.
Снимка: By PaddyBriggs – Own work, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6899993
Друг сериозен връх в листа с трофеи на Кларк е фактът, че успява да грабне титлата в Австралийското гранд при в Мелбърн. На пистата успява да победи своя опонент Крис Амон с Ferrari 246T само за 0.1 стотна след близо 55 обиколки на 3.1-километровата писта. Зрителите описват състезанието като неповторимо зрелище за аудиторията. Забавен факт е, че когато Кларк каца в Сидни, за да се подготви за състезанието, отива на гости на своя колега Лео Геоджеган. За съжаление в дома е само съпругата на Лео, която никога не се е вълнувала от състезания. Тя погледнала младия британец и решила, че това е извиканият градинар за седмицата. Дамата посочила косачката в бараката и му казала да оправи двора. Когато Лео се завръща с баща си и брат си остава поразен от гледката – Джим коси поляната пред дома му по потник, а сакът му с дрехи стои на верандата.
През 1966 г. в правилата влиза новият 3-литров двигател. Lotus не могат все още да доставят подобна огнева мощ за състезанията и използват в началото 2-литров Ковънтри-Клаймакс двигател. С изключително ниска мощност и никакви шансове дори за конкуриране, пилотът не успява да спечели никакви точки до Британското гранд при, а след това завършва на трета позиция в надпреварата в Холандия. На пистата в Италия идва ново предизвикателство в лицето на BRM H16. И до днес се смята, че това е изключително сложен и не толкова надежден двигател. На пистата в Италия става ясно, че двигателят е добър на теория, но на практика Джаки Стюарт вдига ръце още в квалификациите. Двигателят на Хил се взривява, а Джаки Стюарт трябва да прекрати състезанието след протичане на резервоара.
Снимка: CC BY-SA 2.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1178754
Пилотът е напоен изцяло в петрол и предпочита да се откаже. На 1 октомври 1966 г. всички ще трябва да премерят сили в САЩ. Изкушението е голямо – наградата е най-висока за формата. Джаки Стюарт, Деймън Хил и Джим Кларк използват един и същ двигател. Стюарт и Хил заемат 5-а и 6-а позиция и се надяват, че творението на BRM ще издържи едно състезание. На 53-тата обиколка се чупи диференциала в болида на Хил, обиколка по-късно и Стюарт трябва да се откаже, след като има проблеми с водач на цилиндъра. На следващата обиколка и Джак Брабам трябва да напусне пистата с още повече главоболия. Пътят бавно и сигурно се разчиства за Джим Кларк, който до този момент успява да задържи втората позиция. Това е и единствената победа за легендарния препъникамък BRM H16. В същия сезон успява да се нареди на втора позиция след Хил в легендарния Индианаполис 500.
Снимка: By Unknown photographer; NL-HaNA, ANEFO / neg. stroken, 1945-1989, 2.24.01.05, item number 918-4009 – http://www.gahetna.nl/collectie/afbeeldingen/fotocollectie/zoeken/weergave/detail/q/id/aacbd150-d0b4-102d-bcf8-003048976d84, CC0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=23222697
Следващият сезон (1967) върви още по-надолу за Lotus. Отборът използва 3 различни коли и 3 различни двигателя, но това не помага. Джим предпочита да се състезава със своя стар Lotus 33. Едва след партньорството с Ford, отборът започва да печели състезания. Тук Кларк вече показва качество и започват да се печелят трофеи от състезанието в Холандия, след това и във Великобритания, САЩ и Мексико. Последното състезание е в Южна Африка през следващата 1968 г. В паузата между четири месеца, пилотите трябва да се състезават в други състезания.
Джим Кларк изпълнява договора си и отива на немската писта, където се състезава във Формула 2. На 5-тата обиколка неговия Lotus 48 напуска рязко пистата и полита към близките дървета. Пилотът чупи врата си, претърпява сериозни фрактури на черепа и за жалост умира по пътя за болницата. Новината покосява състезателния свят и очевидно най-страдащ е Греъм Хил. Сезон 1968 е спечелен именно от него, но много по-късно признава, че го посвещава на своя съотборник. Авио експерти разследват катастрофата, но официалната версия остава „ниско налягане в една от задните гуми“. Много от пилотите по онова време не вярват, че Джим би допуснал подобна грешка, но това отдавна няма значение. Пилотът напуска света на 32 години с две шампионски титли от Формула 1 и един венец от Индианаполис 500.
Снимка: CC BY-SA 2.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1009793
