Животните, които бяха последните от своя вид

Всеки вид, който някога е изчезвал, е имал т. нар. ендлинг: екземпляр, който е последният жив представител на вида. Въпреки че безброй ендлинги са изчезнали, преди да успеем да ги документираме, други за сметка на това получават световно признание.

Ето някои от най-известните животни, които са сигнализирали за края на своята ера.

Тилацинът Бенджамин

Тилацините, или тасманийските тигри, са сред по-необичайните видове, изчезнали през XX век. Те са най-големите месоядни торбести животни на съвременната епоха и приличаха на кучета с черни ивици като на тигър и торбата като на кенгуру. Броят им намалява в резултат на лова, болестите и загубата на местообитания след колонизирането на Австралия, а окончателният им край е сложен с кончината на Бенджамин, който живее в зоологическата градина в Хобарт, Тасмания, от 1933 до 1936 г. Той е заловен в дивата природа и умира само няколко години по-късно, вероятно поради липса на грижи. Появява се на видеоклипове, заснети в зоологическата градина, които са и последните изображения на неговия вид (въпреки че някои твърдят, че видът изобщо не е изчезнал).

Бен тетерката

Тетерката (Tympanuchus cupido cupido)

Изчезването на тетерката става в края на усилена борба за нейното опазване, което прави историята ѝ още по-драматична. След като местообитанието на вида е променено от колонизаторите, той почти са изчезва от североизточната част на САЩ, а през 1870 г. последните останали птици живеят на Мартас Вайнярд в Масачузетс. Но природозащитниците не искат да оставят вида да изчезне толкова лесно и е създаден резерват, където до 1916 г. броят им нараства от 100 на 2000. За съжаление обаче целият този напредък е унищожен през май същата година, когато избухва горски пожар и стотици птици умират. Въпреки усилията за възстановяване на групата, през 1929 г. остава само едно пиле: мъжки на име Бен. За последен път той е забелязан през 1932 г., което означава, че за разлика от други животни в този списък смъртта му не е документирана.

Странстващият гълъб Марта

Много преди Марта странстващите гълъби са били най-многобройните птици в Северна Америка като ятата им са наброявали стотици милиони. Но в началото на XX век популацията им се свива от около 6 милиарда до едва няколко екземпляра в плен. За това причините са основно изсичането на горите и ловът на дивеч. Марта е родена в зоологическата градина в Синсинати и живее там 29 години, преди да умре през 1914 г., с което се отбелязва и края на вида ѝ. След смъртта си тя веднага е поставена в лед и изпратена в Смитсоновия институт във Вашингтон, където е препарирана и днес може да се види.

Пиринейският козирог Силия

Статутът на Силия като ендлинг се оспорва. Тялото ѝ е намерено в Испания през 2000 г., което кара биолозите да обявят пиринейския ибекс за изчезнал след години лов и конкуренция с домашния добитък. Но това не е краят на историята: С помощта на проби от кожата, събрани малко след смъртта ѝ, учените успешно клонират Силия през 2003 г., което е първият случай, в който вид е създаден отново след като изчезва. Клонираният ибекс умира само няколко минути след раждането си в резултат на белодробен дефект, така че за съжаление усилията за развитие на вида са неуспешни.

Туфи, дървесната жаба с ресни на Рабс

Туфи (на снимката най-горе) не е просто последният от дървесните жаби с ресни на Рабс – той е и първият открит представител на този вид. Изследователите го откриват в Панама през 2005 г. по време на мисия по спасяване на диви земноводни от смъртоносна кожна гъбичка, разпространяваща се в джунглата. Той получава нов дом в Ботаническата градина на Атланта и е наречен Туфи по предложение на 2-годишния син на координатора по опазването на земноводните в градината. В крайна сметка са открити още жаби като нея (или са чути да крякат в дивата природа), а новооткритият вид Ecnomiohyla rabborum е официално признат през 2008 г. Но в рамките на няколко години видът измира, както в дивата природа, така и в плен, а когато Тафи почина през 2016 г., видът вероятно си отива заедно с него.

Полинезийският дървесен охлюв Турги

Основната причина за изчезването на полинезийския дървесен охлюв са другите охлюви с помощта на хората. Когато в началото на 20-ти век заселници пренасят гигантски африкански сухоземни охлюви на тихоокеанските острови, за да ги използват като любопитно допълнение към поляните си, местната популация Partula turgida страда. По-късно е въведен друг вид месояден охлюв, за да се ограничи разпространението на инвазивния вид, но планът се сблъсква с препятствие, когато охлювите започват да ядат полинезийските дървесни охлюви, вместо предвидения вид. Турги, последният от своя вид, умира в пластмасова кутия в лондонския зоопарк през 1996 г. На гроба му пише „1,5 милиона години преди новата ера – януари 1996 г.“, което е знак за дълголетието на вида, който е представлявал.

Самотният Джордж, костенурката от остров Пинта

Малко сухоземни костенурки (или поне малко от тези, за които знаем) са запазили статута си на последни от своя вид толкова дълго, колкото самотният Джордж. Костенурката от остров Пинта е видяна за първи път на едноименния остров в Галапагос през 1971 г. Първоначално откриването му вдъхва нова надежда за съдбата на вида: Преди появата на Джордж се смята, че костенурките вече са изчезнали заради гладните китоловци и търговци на кожи, които спират на острова. Природозащитниците се опитват да намерят оцеляла женска костенурка от остров Пинта, с която Джордж да се чифтоса, но когато този план се проваля, го настаняват в заграждения с женски костенурки, които са близки родственици на вида. Тези опити за размножаване са неуспешни и през 2012 г. Самотният Джордж умира в плен на калифорнийския остров Санта Круз, без да създаде потомство. Смята се, че към момента на смъртта си е бил над 100-годишен. Днес останките му са изложени в изследователската станция „Чарлз Дарвин“ на Галапагоските острови.