Животът на октоподите е пълна лудница

Има 289 различни вида в разред Октоподи (Octopoda), всеки от които е от странен по-странен. Можем да започнем от традиционните им компоненти – пипала (около 8), глава, силна интелигентност и агресивни наклонности. Изглеждат анимационни, но колкото повече се вглеждаме, толкова по-странно става.

Можем да започнем от там, че имат 3 сърца. Две от тях работят само за да пренасят кръв между хрилете на животинката. Сърцето за органите, третото, пък спира, когато октопода плува – това обяснява начина му на придвижване, който не е толкова плуване, колкото ходене.

Почти 2/3 от невроните на животното се намират в ръцете му. Така тези крайници в известен смисъл имат свой собствен разум, което позволява на октопода да върши няколко неща едновременно – например, с едно пипало да отваря мида, докато с другите търси следващата мида. Центъра за физически движения обаче е в мозъка на октопода и затова крайниците му действат в синхрон, а не всеки да прави каквото си иска.

Пипалата имат още и плътна мускулна структура – мускулните нишки и епителната тъкан са наредени в различни посоки около една нервна ос, подобно на нашите езици. Така те могат да се огъват и движат във всяка посока и по всякакъв начин, както и да стават относително твърди – когато се храни, той втвърдява ръката си и я огъва на три места, все едно има рамо, лакът и китка.

Хектокотил

Едно от пипалата на мъжките октоподи играе ролята и на пенис – то има улей, през който минават сперматозоидите в пакетчета (сперматофори), за да достигнат до женската полова жлеза. За да стигне до нея, октоподът разчита на еректилна тъкан (също както и мъжкият човек) в своя хектокотил (своеобразно видоизменено пипало, с чиято помощ самците пренасят своите сперматофори от своята мантийна празнина към мантийната празнина на женската). Дамата има два отвора, които може да предложи за въпросния хектокотил, през които обикновено изхвърля отпадъци, диша или пръска вода, за да се изстреля в определена посока. След като пренасянето на пакетите е приключило, тя може да се разхожда с дни и дори с месеци с тях, докато бъде готова за оплождане.

Някои от женските октоподи, които често са по-големи от мъжките, след рандевуто им ще нападнат и опитат да убият мъжкия, за да го изядат. Това често става без мъжкият въобще да подозира – скоро учените наблюдавали как два октопода се чифтосват 12 пъти за една сесия, но когато мъжкия заходил за 13-ти път, женската го удушила и занесла в леговището си, където през следващите няколко дни го изяла.

Понякога обаче мъжките подозират какво може да стане и взимат мерки – едни се правят да изглеждат като женски, което е малко странно, имайки предвид, че се очаква истинските женски да не се усетят, щом мъжките женски извадят хектокотила. Други пък направо откъсват хектокотила си и бягат.

Октоподче от вида Graneledone boreopacifica

Всеки случай, след акта женската остава сама. След като снесе яйцата си, които може да са стотици хиляди, ги гледа и пази до края на живота си. Грижите й са интензивни и всеотдайни до такава степен, че тя спира да яде. Учените наблюдават октопод от вида Graneledone boreopacifica, която гледа яйцата си в период от 4 години и половина, докато се излюпят. Изследването става в естествените води на подводния каньон в залива Монтерей. Всеки път, когато учените слизат с подводницата си, виждат как тя отблъсква всякакви раци и миди от яйцата си. През следващите 53 месеца учените виждат как тя залинява все повече и повече, а след като яйцата се излюпват и изчезва, учените предполагат, че е умряла.

Въпреки че не е особено ясно как точно става, смята се, че и размножаването, и смъртта при октоподите зависят от зрителната жлеза. Тя се намира между очите и мозъка на животното, като ги съединява, и се смята, че отделя нещо (най-вероятно пептид или стероид), което задейства сексуалния нагон като същевременно спира слюноотделянето, както и храносмилането, и така намалява апетита на животното, докато то не умре от недохранване.