Защо враните са толкова умни

Учените, които изследват интелигентността на животните, тепърва започват да откриват възможностите на много от тях. Може би повече от всички останали птици, хищните – като гарвани, врани, сойки и свраки от Северното полукълбо – са се оказали най-напреднали интелектуално и са предизвикали най-гръмко представите за биологичната основа на интелигентността.

Ако не ви се вярва, че враните са умни, нека да ви съобщим, че новокаледонските врани могат да съобразят, че нивото на течност в съд ще се повиши, ако сложат някакъв предмет в него, и също така могат да запомнят техники, които са виждали други същества да прилагат.

Вероятно най-зашеметяващият пример от всички обаче е свързан с това видео.

Пернатият Айнщайн не само успява да определи правилния инструмент за дадена задача, но явно е планирал и многоетапен процес, който включва последователното използване на едни инструменти за достъп до други, които го приближават до целта. Враните също така се опитват да бъдат подготвени, като държат инструментите със себе си в случай на нужда.

Удивително развитие на откритията в тази насока – особено като се замислим, че идеята как не само хората могат да правят инструменти се появява само преди 63 години, когато Джейн Гудол наблюдава шимпанзе, което откъсва листа от клонка и я използва, за да изкара буболечки от термитник, които да изяде.

Съществуват спорове за това доколко равномерно е разпределен интелектът сред врановите птици. Всички горепосочени примери са свързани с майсторите в използването на инструменти – новокаледонските врани (Corvus moneduloides). Някои експерти по интелигентността на животните обаче твърдят, че и други от вида са също толкова интелигентни. Със сигурност наблюдението, че някои врани на другия край на света могат да правят статистически изводи, доказва, че в семейството има много интелигентност.

Някои изследвания показват дори, че враните могат да притежават своеобразно съзнание, като са наясно за наличието на собствения си ум.

Интелигентността може да бъде полезна за бягство от хищници или за впечатляване на потенциални партньори, но се смята, че враните са я развили най-вече, за да получат достъп до храна. Ларвите на насекомите са най-хранителната част от диетата им и те полагат големи усилия, за да се доберат до тях. Тъй като ларвите се заравят дълбоко в дървесината, враните трябва да намерят иновативни начини да се доберат до тях, което включва избор на подходящ инструмент и допълнителното му оформяне, за да отговори на нуждите им.

При повече от 30 вида врани диетата е доста разнообразна, но много от тях предпочитат и храни, до които е трудно да се достигне, което прави интелигентността предимство.

Някои изследователи отхвърлят идеята, че има видове, които са по-интелигентни от други. Според този възглед всеки вид развива типа интелигентност, необходим за неговата екологична ниша. Хората, по своя пристрастен начин, просто възхваляват типовете мислене, които приличат на нашия, като белег на по-висока интелигентност. Засега обаче този възглед остава малцинствен, може би защото повечето от нас са се сблъсквали с животни, които са правили толкова смайващо глупави неща, че е трудно да повярваме, че такова поведение не ги излага на риск.

Ако наистина съществува йерархия на интелигентността, основното предположение е как големият мозък е основният белег. Но чистият му размер не е достатъчен – иначе кашалотите автоматично щяха да са най-умните същества на света. Вместо това учените използват изчислението на „коефициента на енцефализация“, който отчита размера на тялото; и за бозайниците той изглежда е доста добре. Коефициентът обаче не е толкова успешен, когато се сравняват класове животни – и преди няколко години научихме защо това може да е така.

Едно изследване показа, че враните използват част от мозъка, наречена палиум, която се състои от слоеве сиво и бяло вещество, за да извършват най-сложното мислене. При хората част от палиума се е превърнала в мозъчна кора, която извършва неща, които смятаме за белези на интелигентност, като планиране и абстрактно мислене.

Следователно не е изненадващо, че палиумът на птицата е нейният център на висшето мислене. Но той все още е толкова малък в сравнение с този на хората или делфините, че изглежда малко неадекватен за висше мислене. Птичите неврони обаче са по-малки и по-плътно разположени от тези на бозайниците и също така използват по-малко енергия. Враните имат 1,5 милиарда неврона, което е сходен брой с този на маймуните, което изравнява нещата, дори ако не приемем аргумента, че свързаността между тях е по-важна от броя им.