Защо ушите на слоновете са толкова големи?

Африканският слон, Loxodonta africana, е най-големият сухоземен бозайник в света и има най-големите уши сред съвременните слонове – толкова големи, че съставляват 20% от общата повърхност на животното.

Движещата сила зад този огромен размер е температурата. Обикновено за един ден те изминават около 25 км, но ако наистина искат, могат да изминат и 190 км. Цялото това скитане ги сблъсква с разнообразни местообитания – от савани и пасища до гори, но най-горещи са пустинните и сухите райони. Оптималната телесна температура на слона е 36 °C, но по пътя си могат да срещнат значително по-високи градуси.

Големите уши са само един от начините, по които тези животни са еволюирали, за да се охлаждат. Те са снабдени с много кръвоносни съдове, а кожата им е по-тънка, което улеснява изхвърлянето на излишната топлината – особено с оглед на размера на ушите. Изчислено е, че през тях могат да циркулират около 12 литра кръв в минута, което е доста добър потенциал за охлаждане.

Това приложение може да стане по-ярко като сравним гигантските чаршафи на главите на слоновете с очарователните дребни ушлета на полярните мечки.

Африканският слон обаче не е на първо място по големина на ушите, когато ги разглеждаме в сравнение с размера на тялото. Тази титла принадлежи на малко животинче, наречено дългоуха джербоа, Euchoreutes naso.

Тези очарователни пустинни създания имат уши, които са с 1/3 по-дълги от главата им (което е все едно човек да има две винилови плочи). Те са родом от пустините на Южна Монголия и Северозападен Китай и също се нуждаят от гигантските си уши, за да поддържат телесната си температура.

Дългоухите джербои също са се приспособили към пустинния си дом, като са развили и дълги, подобни на кенгуру крака. Ако ви е трудно да си представите как може да изглежда такова нещо, добрата новина е, че Лондонското зоологическо дружество засне първите в историята кадри на тези животни по време на експедиция през 2007 г.