Защо толкова народи по света са измислили религията

Има един цитат от Волтер, който гласи: „Ако Бог не съществуваше, щеше да е необходимо да Го измислим“. Освен ако всички религии, включително тези, които изрично изключват съществуването на други богове, са правилни, тогава измислянето на богове е нещо, което сме правили много пъти през живота на човечеството на Земята.

Почти всяка култура по света е развила известна вяра в свръхестественото или е приела някаква организирана религия. Но защо се случва така?

Защо този човек идва към мен с камък в ръка?

Колкото и странно да изглежда, вярата в свръхестественото може да е била полезна за ранните хора или поне тя се е появила благодарение на други полезни еволюционни предимства, които те са усвоили, когато са започнали да се опитват да осмислят света.

С развитието на мозъците ни започваме да развиваме това, което психолозите наричат Теория на ума, тоест способността да осъзнаваме, че хората, различни от нас, имат мотиви, намерения и (както подсказва термина) умове. Еволюционно казано, това е доста полезно за нас, защото имаме по-голям шанс за оцеляване, ако можем да разберем другия какви намерения има.

Тези, които развиват теория на ума, оцеляват по-често и съответно предават тази полезна черта на следващото поколение. Но един проблем, който идва с тази нова способност, е склонността ни да я прилагаме към неща, които изобщо нямат ум…

Триъгълникът, кръгът и малко по-малкият триъгълник

През 1944 г. група психолози показват на доброволци проста, кратка анимация, на която се виждат триъгълник, кръг и малко по-малък триъгълник на бял фон. Единственият друг обект е по-голям правоъгълник „къща“ с „врата“, която се отваря и затваря, когато формите, минават през нея.

Скоростта им на движение е различна и обектите извършват различни действия, като да напускат правоъгълната „къща“ и да се придвижват около нея или да се сблъскат помежду си. След видеото участниците са помолени да опишат какво се е случило в него. С изключение на един доброволец (който описва физическото движение на геометричните фигури), всички участници, разбира се, директно и напълно антропоморфизират формите. Единият триъгълник е определен като „агресивен побойник“, който се бори с другия по-малък триъгълник за привързаността на кръга, за който понякога се казва, че обич връзките за една вечер. Участниците дори наричат един от триъгълниците „тъп и глупав“ и „объркан“.

Накратко, хората лесно могат да приписват мотивация и характер на почти всичко.

Къде общо има това с боговете?

Как мнението ни, че някакъв триъгълник е нагъл, например, води до вярата ни в бог? Е, според теорията, предложена от психолога Джъстин Барет, свръхактивната ни склонност да приписваме действия на неодушевени обекти (например Слънцето, гръмотевиците или вятъра) може да ни е накарала да възприемем особено яростна буря като гнева на дадено божество към нас или въобще за доказателство за божествени действия (оттук боговете на слънцето и гръмотевиците).

Така вярата в тези богове може да се разглежда като (до голяма степен безобиден) страничен продукт от една иначе полезна функция на човешкия мозък. Хората, които имат тази свръхактивна склонност да приписват мотиви на неодушевени предмети и понятия, е по-вероятно да оцелеят и да го предадат. Има фатални последствия да не разпознаеш, че мотивът на лъва е да те убие, но единственият недостатък на това да вярваш, че небето ти е ядосано е, че може да изглеждаш малко глупаво, ако другите не са съгласни.

Всеки случай пътят е дълъг от тези ранни суеверия до създаването на църкви и религии. Психолози, социолози и антрополози се опитват да обяснят възхода на организираната религия и възможните ползи, които тя има за обществото, гарантирайки нейното продължаване.

Обясненията варират от функционалното (религията, с нейните наложени ценности, насърчава сплотеността) до зловещото (психологът, Мат Росано, предполага, че внушението, че сте наблюдаван от свръхестествена сила, ще ви помогне да се придържате към моралния кодекс на обществото).

Колкото и приятно да е това обяснение за всички атеисти, това не е цялата картина. Хората не са религиозни само от страх от вечно следящ ги бог. За да се запази религията, както е, все още трябва да има нещо в нея отвъд този страх или ползата от оцеляването.

Каква ползва имам аз?

Сетете се за сцената от „Scarface“, където той изшмърква малка планина кокаин, преди да влезе в престрелка с властите. А сега си представете същата сцена, но този път Ал Пачино трескаво претичва пред редица икони, коленичи пред всяка и се моли.

Добре, молитвата не е съвсем наравно с пукането на бело, но изследванията са установили, че религиозните преживявания (както се съобщава от доброволци мормони, сканирани с ЯМР) активират различни области на мозъка, включително nucleus accumbens – област, която е „общ път за химически променени еуфорични състояния, свързани с много наркотици, включително кокаин и метамфетамини“. Изследванията на въздействието на религията върху хората, макар и не обширни, откриват други осезаеми ползи за нея. Религията, колкото и неудобна да е за някои, има ползи за религиозните.

„Повечето проучвания показват, че религиозната ангажираност и духовността са свързани с по-добри здравни резултати, включително дълголетие, умения за справяне с проблеми и по-малко тревожност, депресия и самоубийства“, казва една група от изследователи през 2001 г. Други пък откриват, че хората, които се смятат за религиозни, са склонни да постигат по-добри резултати по отношение на настроение и благополучие, отколкото нерелигиозните хора.

Оказва се, че религията наистина е опиум за масите. Карл Маркс просто е пропуснал, че тя също е и кокаин.