Защо Слънцето не е най-голямата звезда, която познаваме

| от |

Ако все още смятате, че Слънцето е най-голямата звезда в галактиката, то препоръчваме да обърнете внимание и на още една, намираща се на хиляди светлинни години от Земята. Тъй като се намираме сравнително далече и все още се радваме на ограничена технология, често можем да види съзвездия като Сириус, но често изпускаме и някои други по-далечни и по-сериозни звезди.

Слънцето със сигурност е причина за живота на нашата планета, но е далеч от най-голямата звезда, която изпълнява същата функция. Според науката, нашият източник на топлина и светлина се смята практически за среден размер и не може да грабне титлата за най-голяма звезда. Титлата се присъжда на UY Scuti. Това е най-голямата звезда, позната на човечеството до този момент. Наричат го гиганта, защото до него дори познатите близки звезди изглеждат като джуджета. Scuti е известен с това, че практически има около 1700 пъти по-голям радиус от този на Слънцето.

Представете си, че има възможен начин да сменим Слънцето с тази звезда, най-вероятно ще се наложи да премахне от галактиката планети като Меркурий, Венера, Земята, Марс и дори Юпитер, за да можем да го съберем.

Тъй като това са размери, които до този момент не са били известни на останалите почитатели, очаквано е, че най-вероятно ще открием още много информация.

Учените е трябвало да проверят размерите на тази звезда и да ѝ обърнат повече внимание в динамика, за да могат да достигнат до заключението, че наистина се движи.

Използват се модерни телескопи, които могат да уловят следата на тази звезда. След това обръщат внимание на интензитета на светлина, комбинират данните от различни телескопи и след това определят размера. Разбирайки как точно светлината влияе в космоса, учените могат да определят температурата, композицията и движението, а това са елементи, които са от особено значение за откриване на точните размери.

Благодарение на телескопа Хъбъл, доста от зрителите могат да открият с особено внимание и някои по-далечни звезди. В този момент той е пенсиониран с телескопа Джеймс Уеб, известен с още по-добри лещи и качество на снимките. Това са телескопи, които „виждат“ отвъд Млечния път.

Чудовищните звезди, както ги наричат някои учени, се формират, когато около тях е студено, обградени от огромни облаци, наситени с газ и прах. Когато една звезда премине през тях, гравитацията ѝ може да ги издърпа към себе си. Колкото повече материал бъде събран при преминаването на огромното туловище, толкова по-сериозна звезда ще бъде. Стигне ли се до колабиране на някои региони, очаквано се случва ядрена реакция, която води до запалване на ядрата.

Процесът за по-големите звезди е още по-сложен, тъй като най-често се наблюдава сливане на няколко по-малки звезди, които се дърпат една към друга. Този космически танц скоро води до раждането на звезди като слънцето.

Появи ли се една такава звезда, шансовете за сформирането на галактика, не са никак малко. Някои учени вярват, че точно така се е формирала и нашата слънчева система. Звезди като Eta Carinae се намират на около 7500 светлинни години, но могат да заслепят Слънцето със своята сила, при това милиони пъти.

Нека не бъркаме размерът на една звезда с нейното тегло. Ако обърнем внимание на UY Scuti, той печели по размери, но в тежка категория имаме друго небесно тяло – R136a1. Втората се намира на 165 хиляди светлинни години от Земята и е част от много рядко срещан клас звезди. Шампионът тежи между 170 и 230 пъти повече от Слънцето.

Благодарение на R136a1, учените имат по-голяма представа за сформирането на звезди, при това в много екстремни състояния. Досещате се, че подобно космическо туловище се радва и на впечатляваща гравитация.

Това поставя Слънцето в много неравностойно положение, но пък от друга страна сме благодарни, че именно тази звезда е причината за човешката еволюция и животът, какъвто го познаваме.

 
 
Коментарите са изключени за Защо Слънцето не е най-голямата звезда, която познаваме

Повече информация Виж всички