Защо пълният мрак може да бъде вреден за съня
Когато Джоузи Лаурес и Антоан Сени излизат от две отделни пещери в във Френските Алпи, прекарвайки около 12 седмици в пълна изолация, изследователите откриват, че са изгубели нещо повече от седмици нормален живот.
Джоузи излиза на 12 март 1965 г. и прекарва около 88 дена в своята пещера. Смята, че е 25 февруари. Антоан излиза на 5 април същата година и прекарва около 126 дена без слънчева светлина. Той смята, че датата е 5 февруари. Двамата успяват да постигнат по един световен рекорд за живот в пълна изолация, прекаран в пещера.
Докато получават наградите си, науката успява да вземе дори малко повече. Прекараното време в изолация и мрак показва, че и двамата са променили своята представа за време, а с това и сънят си. Сени често може да спи около 30 часа, като събуждането ще дойде с представата, че е спал за кратко. Джоузи също страда от драстични проблеми и често не може да легне и да спи нормално, като тази тенденция остава месеци наред, след като напуска пещерата.
Подобни изследвания в годините назад показват, че тялото ни е готово да се наглася на база седмичните навици, но когато се изолира от слънчева светлина, тялото губи пълна концепция за време.
Защо това се случва и какво е влиянието му върху психическото състояние? Отговорът идва от Джонатън Емънс, който работи като доктор по изолация, психотерапия и качествен сън. За да имаме по-ясна представа от неговото обяснение, нека обърнем внимание на нашия биологичен часовник. Човешкото тяло е една съвършена машина, която използва регулирани цикли на всички процеси, те се балансират от 24-те часа в денонощието. Въпросните определят ритъма на сърцето и изиграват основна роля в заспиването през нощта и събуждането сутринта.
Ритъмът на сърцето се определя от нашия вътрешен часовник, който също носи името – сърдечен часовник. Можем да си представим целия процес като един пейсмейкър, който определя какъв да е ритъма с помощта на електрически импулси. Освен него, можем да открием, че има още един в мозъка. Той отговаря за целия 24-часов ритъм. Първият пейсмейкър контролира сърдечния ритъм, като той ще бъде по един удар на всяка секунда, мозъкът ще има картата за всички 24 часа.
Всичко е разделено на времеви интервали, в които 24-часовия модел може да се променя на база физическа активност, кофеин в системата, работите на смяна и други. Сърцето е най-активно и започва да работи на по-високи обороти през деня. Очите са основния активатор. Ретините ни разполагат със специални клетки, които са фотосенсетивни и щом започнат да бъдат огрявани със светлина, те автоматично започват да изпращат сигнали до мозъка. Връзката е толкова силна, че може да се усети дори през клепачите, а понякога ще се активира и от изкуствена светлина.
Сърдечният пейсмейкър ще се рестартира по-рано или по-късно в зависимост от времето, интензитета на светлината, дължината на светлинния лъч и други.
Какво се случва, когато сме в постоянен мрак?
Биологичния ден на един човек е 24 часа и 9 минути. При жените може да бъде малко по-къс, докато при мъжете може да е и малко по-дълъг. Не сме чак толкова съвършени, за да се съберем в 24 часа, но все пак сърдечният ритъм трудно би могъл да се изправи срещу Грегорианския календар. Часовникът ни се променя толкова пъти, колкото видим слънцето. Всичко работи в един съвършен график, но когато изгубим един от най-важните фактори, започваме да го нарушаваме. Ако през единият ден не сме се натоварвали, започваме да спим по-малко, защото мозъчният регулатор предоставя точно толкова време, колкото е необходимо. Ако сме прекарали тежък ден, започваме да имаме нужда от повече сън. За съжаление, когато изключим изцяло светлината от нашия фактор, то най-вероятно ще бъдем толкова далече от реалността, че все повече ще губим връзката с графика за ден и нощ. При напускането на пещерата, Джоузи се чувства толкова изморена, сякаш е работила тежък труд през последните няколко седмици. Разказва, че е чела книги, след това е слушала музика, нов един момент е започнала да губи желание.
Мечтаела за деня, когато ще види слънцето отново. Промяната на съня се отразява и веднага на настроението, като това е по-често срещана следа сред повечето хора. Когато 33-ма чилийски миньора са затворени в пещера за около 69 дена през 2010 г. лекарите изпращат специална светлина, която трябва да имитира ден и нощ, за да може да запазят своя цикъл на време. При пълния мрак започва да се забелязва нарушаване на сънния цикъл, тогава слънчевите лъчи са наистина изключително необходими за рестартиране и проверка на цялото тяло.
Подобен проблем се наблюдава и при слепите хора. Засегнати са всички със загуба на зрението между 55-70%. В тази категория се губи изцяло връзката със светлината. Ситуацията е точно толкова реална, колкото и в пещерата. Проблемите ще доведат до нощно будуване, безсъние и други. Медицината се принуждава да предоставя определени лекарства, които да подсилват мелатонина в тялото и да позволяват здравословен, но и изкуствен начин за рестартиране на тялото и дневния цикъл. Съществуват и хора, които могат да се родят с нарушен цикъл, но това най-често също се лекува.
