Защо нарцисистите са по-склонни да вярват на конспиративни теории

Как можете да разпознаете нарцисиста? Някои казват, че тайната е във веждите им или пък в последователите им в Инстаграм… Но ново проучване предлага различен подход: да ги попитате дали кацането на Луната е инсценировка на Холивуд. Може да звучи странно, но не би трябвало: много проучвания вече са установили, че нарцисистите – хора, необичайно убедени в собственото си превъзходство над другите и право на специално отношение – са по-склонни от останалите хора да вярват в теории на конспирацията.

Всъщност нивата на нарцисизъм у даден човек може да са един от най-добрите психологически предсказатели за тяхната склонност да вярват в конспирации.

Но защо? Според нов преглед, публикуван в списание Current Opinion in Psychology, всичко се свежда до трите специфични черти, които са в основата на разстройството на личността: агентна екстравертност, антагонизъм и невротизъм.

Агентната екстравертност описва човек, който е напорист, самоуверен, очарователен, упорит и търсещ награда. Звучи като положителна черта, но при един нарцисист тя се преустройва и самоувереността се превръща в грандоманство, а търсенето на награда се превръща в издайническата нарцистична нужда от външно възхищение.

Антагонизмът от друга страна (вече няма начин тази черта да се приеме за хубава) обхваща нарцистичните черти арогантност, нечестност и експлоатация – всичките начини, по които нарцисистите се противопоставят на останалите и се „защитават“ срещу „заплахата“ на „съперниците“.

След това имаме невротизъм, последното зъбче на тризъбеца на нарцисизма – и най-малко забавното от тяхна гледна точка, тъй като е свързано с преживявания като срам, ниско самочувствие, трудности във взаимоотношенията и отрицателни емоции.

Когато се комбинират, изглежда, че тези когнитивни тенденции правят нарцисистите уникално склонни да посягат към шапките от алуминиево фолио. Първо, „нарцисистите може да подкрепят конспиративни теории поради своята засилена параноя“, обясняват изследователите: „те са склонни да вярват, че другите са умишлено злонамерени и искат да ги хванат.“

Така че, когато обикновен човек чуе изречение като „технологични милиардери искат да ви поставят микрочип с помощта на ваксини, за да следят местонахождението ви“, най-вероятно ще разпознае колко тежка конспирация е това твърдение. Когато обаче един нарцисист го чуе – то се вписва прекрасно в техния предварително установен мироглед.

След това имаме нужда от господство и контрол – класическа черта както на нарцисизма, така и на конспиративната вяра. От процеса на вещиците от Салем, през маккартизма до днешните QAnon – „има бум на конспирациите винаги, когато има политически или социални вълнения през цялата история“, казва Сандер ван дер Линден, социален психолог, който изследва конспирациите в Лабораторията за вземане на социални решения в Кеймбридж, през 2020 г.

„Промяна на климата, коронавирус… Това е просто още една възможност да отричате реалността и да се налага да мислите за собствената си крехкост в света“, обяснява още той. „Това е бягство за хора, които не са толкова толерантни към несигурността.“

За един нарцисист – човек, който трябва да се чувства в контрол и превъзходство над другите – идеята, че „културните марксисти“ или „глобалистите“ са виновни за неуспехите му, е много по-блазнеща и удобна от признаването на личен провал.

Параноята и желанието за контрол обаче не са единствените неща, които определят нарцисизма. В края на краищата, разстройството не е кръстено на някой, който е бил прекалено невротичен, то е кръстено на човек, който се влюбва в собственото си отражение – и нарцистичната черта на прекомерната самоувереност и виждането на себе си като „специален“ е точно типът сърбеж, който теориите на конспирацията целят да почешат.

„Високата нужда от уникалност у тези хора вероятно увеличава захласа им по теориите на конспирацията, защото те обещават достъп до „привилегирована информация“, което кара човек да се чувства специален“, обясняват авторите на изследването. В края на краищата, само глупавите, нормални хорица биха приели идеята, че реактивното гориво може да стопи стоманени греди [класически аргумент в конспирацията, че атентатите от 11 септември са инсценирани] – а вие не сте глупав човечец, нали?“

Тъй като нарцисистите са склонни да бъдат особено лоши в критичното мислене – вероятно поради това, че се смятат за толкова интелигентни и способни, че никоя тема пред тях няма да им коства прекалено интензивно размишление – те също са склонни да бъдат изненадващо наивни и лековерни. С други думи, перфектна жертва за теоретиците на конспирацията.

„Хората, които имат високи резултати в нарцистичното съперничество/антагонизъм […] са по-доверчиви, т.е. нечувствителни към признаци на измама, и съответно уязвими към манипулиране“, отбелязват изследователите.

„Освен това проучванията последователно показват, че […] нарцисизмът е свързан с предразположеност към странни и необичайни вярвания“, добавят те. „Теориите на конспирацията могат да бъдат пример за такива вярвания.“

И така, какво означава всичко това? Е, един извод, който изтъкват авторите, е, че нарцисистите са по-склонни да прокарват дезинформация около пандемията COVID-19: „нарцистичното възхищение е свързано със споделяне и харесване (но не с вярване или проверка на факти) na публикации в социалните медии, които съдържат конспиративни теории за за COVID-19“, посочват те.

И има резон: нарцисизмът кара хората да търсят внимание и одобрение и твърдение, толкова привличащо вниманието като „ваксините причиняват спонтанни аборти“ или „дори главните изпълнителни директори на фармацевтични компании са отказали да си направят ваксина“ е практически гарантирано да генерира харесвания и реакции.

Не е нужно да ви казваме какъв голям проблем е дезинформацията, особено за здравето. Но изследователите предупреждават, че връзката с нарцисизма може да направи конспирациите още по-опасни.

Това е така, защото нарцисистите „са склонни да се възприемат като разбиращи от политика и да обмислят навлизане в нея“, обясняват те, като този личностен тип изглежда е „по-висок сред политическите лидери (отколкото сред общото население), особено тези, които са популисти или автократични.“

Следователно неотдавнашният подем в конспиративната реч сред политиците не е изненадващ: „можем да очакваме силно ангажиране с конспиративни теории сред активните политици, особено във времена, които отправят заплаха към тяхното чувство за власт и контрол (напр. избори)“, пишат те.

Това не е добре… Може би е време да направим проучване за интервенциите срещу нарцисизма?