Защо мозъкът ни обича да фантазира в будно състояние и покой
В сънищата всичко е приблизително реално, но често имаме усещането, че нещо не е чак толкова истинско. Обикновено се появяват елементи, които нямат никаква връзка с реалността, сякаш изплуват от нищото и самото скитане в тях ни подсказва, че мозъкът е активен в някаква много странна форма. В последствие всичко избледнява и бавно се завръщаме в реалността. Обикновено това е основното изживяване между сънят и преминаването към реалността. При събуждането започвате да се чудите в коя част от денонощието вашият мозък е започнал да се забавлява с изграждането на нещо по-различно.
Понякога правим същото и през деня, достатъчно е да усетим вкус, аромат или допир, за да се върнем бързо назад и бързо пред очите ни да мине нещо друго, макар и телом да продължаваме да пазим една и съща точка във вселената. Според изследователката по невро науки – Джуди Форд, това е напълно реално усещане, при това за всички нормални хора, докато заспиват или се събуждат. В началото на събуждането е малко трудно да открием какво наистина се случва, за пример има много хора, които на сън се карат със своя партньор и когато се събудят, продължават да бъдат сърдити, най-вероятно сте изживявали всичко това. Запомнете, че това е напълно реален феномен и няма какво да ни изненадва.
Всички състояния на мозъка, в които започва да си рисува най-различни картини и фантазии, без значение дали говорим за сън или адекватно състояние, носят специалното име „Стимулус-индепендънс“. С други думи, тези фантазии излизат абсолютно независимо и извън вашия контрол, докато почивате или работите. В този процес масната тъкан между зениците започва да реагира на електрическата активност и създава модели на света, който познаваме. Правени са редица изследвания по темата и всички достигат до заключението, че все още се намираме изключително далече от познанието на сложната мозъчна дейност и може би ще минат още векове, преди да имаме отговор какво наистина се случва в нашата глава.
Според Форд, халюцинация е онзи момент, в който усещаме, че нещо ще се случи, но реално не се случва. Нейната професия изисква да изследва хора, които имат психични заболявания, но може да потвърди, че същото преживяване изпитват между 2-5% от световното население. До днес няма много обяснение защо правим нещо подобно, но при лабораторните изследвания на дамата се изгражда една теория, че това е онзи момент, в който изпитваме затруднение да работим с нашата наблюдаваща система – очите, обонянието и слухът. В това отношение ще открием, че животните също могат да изпитват такива моменти, но са успели във времето да ги потискат.
Почти всяко животно знае какво да прави като инстинкти. Антилопата знае, че трябва да отиде за храна, трябва да отиде за вода и да бяга от хищниците – напрежението относно убиването и изяждането, не са необходими. Проблемът при хората с психични заболявания е, че често същите вече имат проблеми с вътрешния и външния си свят. Един много специален момент, когато можем да започнем да осъзнаваме, че халюцинираме е, когато не можем да разпознаем своя собствен глас – това се смята за точно доказателство, че нашият мозък вече отказва да работи и да разпознава света около нас. В един момент ушите спират да изпращат сигнали до онзи дял в мозъка, който отговаря за слуха, за да идентифицират източникът на говорене. В лабораторна среда е забелязано, че когато човек започне да прави точно това, някои дялове от мозъка са много активни.
За съжаление, мнозина не могат да бъдат съгласни с дефиницията на самото състояние. Джонатън Смалууд е учен в областта на когнитивните невро изследвания в университета Куинс, Канада и е един от първите с поглед към това състояние. За него описание като реенето е просто термин за кръщаване, но реално не може да опише с точност вътрешните мозъчни процеси. Забелязва се връзка между вътрешните мисли и притеснения, които могат да се отразят малко по-късно в сънищата, но освен това се забелязва и липса на внимание към външния свят. С други думи, дори и да се движим на автопилот, много често мозъкът ни ще мисли за друго и ще ни докаже, че спокойно можем да работим без никакви проблеми. При направена проверка, когато хората спрат да обръщат внимание на обстановката, често започват автоматично да мислят за себе си и останалите хора – без значение дали това се случва като тема в миналото или бъдещето. За ученият това е една автоматично генерирана мисъл и може да се смята за древна стратегия на мозъка.
Разумното обяснение е, че често сме принудени да създаваме вътрешни модели, за да се опитаме да обясним и отговорим на събитията, които се случват във външния свят. С други думи, когато рязко се изключим от социалната среда, наблюдаваме или се опитваме да разберем какво точно виждаме, това е действието на мозъка да разбере какво наистина се случва. След като обстановката и средата, в която живеем, става все по-сложна, трябва да имаме и търпение, защото вътрешното ни аз трябва да изгради много по-сложна среда, която да отговори на основните ни действия и качества.
Предишните изследвания показват, че макар и да се струва странно, нашият мозък има дарбата да анализира и да открива много елегантни решения на проблемите, особено след като не може да открие отговорите на въпросите в натрупаната информация. В едно предишно изследване, всички стигат до заключението, че разполагаме със стандартен модел на мозъчната си дейност и същият работи на високи обороти, когато се отвеем в някаква посока. Самият модел се намира между два много важни дяла – двигателната система и сензорната система. Според Смалууд, това е перфектната локация, защото моделът работи във време, в което не получаваме никаква информация от външния свят, а работим върху това, което вече е забелязано. Някои учени смятат, че същият процес се случва и по време на сън, все пак тогава не постъпва никаква информация от външния свят, прекарваме времето си в далеч по-спокойно състояние и тогава моделът се активира, за да работи спокойно и да се наслаждава на всичко, което се случва.
В онзи момент на РЕМ сънят става ясно, че същият модел е активен, следователно е възможно да допускаме някаква връзка между двата процеса. Има само един проблем, някои учени смятат, че двата елемента се различават в следствие на активните дялове от мозъка. Въпреки това е ясно, че в сънищата имаме пълната свобода да оставим мозъкът да се забавлява по всякакъв начин, докато нашето тяло трябва да работи в една друга посока и да се опитва да открие по-сериозни отговори. Истината е, че когато мозъкът ни изпрати някъде другаде и започнем да си представяме нещо друго, обикновено може да се прекъсне доста по-лесно, а при сънищата ситуацията е доста по-различна.
Според Робърт Стикголд, сънищата спокойно могат да се класифицират като халюцинации, защото виждаме, чуваме и си представяме някакви елементи, които ни подсказват, че сякаш наистина сме на конкретно място. Размечтаването в будно състояние е наистина онзи момент, в който започваме да търсим отговор относно това къде и какво ни се случва. В сънищата си често ще сме принудени да търсим отговори на събития, които са се случили през деня и за които нямаме никакви отговори. Това е само едно от обясненията за сънищата, особено след като открием, че тогава мозъкът не приема определени химикали и сигнали от нервната система, работи само и единствено вътрешното ухо, което трябва да реагира по време на шум или разтрисане – приемете го като аларма за тревога.
В едно кратко уточнение можем да обясним спокойно, че халюцинацията е онзи момент, в който сме изгубили връзка с реалния свят и продължаваме да виждаме нещо, което не съществува и не се случва. Сънищата също могат да влязат в спектъра на халюцинациите. Най-важното е, че никой няма да ви каже, а и не може да каже, че сте луди, защото си представяте нещо различно от случващото се. Впрочем това е онзи момент, в който постоянно работим в полза на реалността, опитвайки се да анализираме всичко забелязано и видяно.
Снимки: iStock
