Защо алкохолът ни прави агресивни

Консумацията на алкохол е особено интересна тема за науката. Имайки предвид високата консумация в световен мащаб, можем спокойно да забележим и различните проучвания на влиянието на тази особено древна напитка. Група учени решили да разгледат малко по-обстойно каква точно е връзката между алкохолът и агресията, която се проявява в следствие на консумацията.

През последните няколко десетилетия, учените допускат, че има връзка между двата елемента. Според направената статистика на Томас Денсън, Кейт Блъндел, Тимъти Шофийлд, Марк Шчира и Улрик Крамер, около 50% от всички престъпления, които водят до агресия, са в следствие на прекомерната употреба на алкохола, а до този момент, повечето теории по тази тема са насочени към алтернативната функция на префронталния дял на мозъка. С помощта на ядрено магнитен резонанс, учените решават да проверят тази теория и за целта избират около 50 млади респондента.

Всеки от тях получава различна доза алкохол, а в самото изследване са включени и хора, които получават плацебо. След консумацията, повечето трябва да се изправят срещу провокативен и не толкова провокативен опонент, за да може да се измери и прецени нивото на агресия в това отношение. Интересен факт е, че хората, които нямат алкохол в организма, изобщо не реагират на по-агресивните и дръзки личности срещу тях. Когато обаче на стола се настаняват хората, консумирали алкохол, учените откриват позитивна корелация в средния и префронталния дял на мозъка. По този начин се стига до заключението, че всяка една теория до този момент е била наистина вярна.

Имайки предвид свободният достъп на една от най-популярните напитки в това отношение, можем спокойно да забележим, че статистиката го смята за един от отговорните елементи за извършените по-тежки престъпления – между 35-60% са случаите на проявена агресия. Направеното изследване по отношение на различните форми на този вид престъпления включват: убийства, нападение, сексуално посегателство, насилие към половинката и дори насилие над деца. При по-отговорното приемане на алкохол, учените установяват, че се забелязва и сравнително по-ниско до средно ниво на агресия, в която най-вероятно респондентът отчита наличието на провокация, но все още проявява здрав разум, за да прибегне до крайната мярка на саморазправата.

Според учени като Греъм, самият алкохол не е достатъчен, за да може спонтанно да събуди агресията в хората. За активирането на това поведение е необходима и враждебна атмосфера, както и провокатор, едва тогава можем да видим и прерастването на агресивното настроение в действие. Впрочем, за да се достигне до крайните мярки, човек трябва да бъде обект на следните три елемента: подбуждане, импулс и инхибиция. Подбудата може да се забележи при нормалните социални отношения, които носят най-често отхвърляне от дадена социална група. Импулсът може да дойде в определени ситуации и характеристики, за които най-често можем да видим в картона на самия респондент.

Историята на излагане на агресия и повишаването на нивото на болка, често засяга онези почитатели на чашката, които вече са се сблъсквали с въпросния феномен. Инхибицията би помогнала на хора, които най-често упражняват върху себе си най-различни методи, за да подтисната агресията си – тоест високи нива на самоконтрол, ограничение и други. С оглед на изброените елементи, някои теоретици смятат, че липсата на контрол при консумация на алкохол повишава възможностите на консуматора да стане не само агресивен, но и нападателен. Разбира се, връзката между перманентното консумиране на алкохол винаги идва с проявата на сила в следствие на него. Интересното тук е, че експериментът е направен върху млади хора, които все още не са имали възможността да се изложат на по-дълготрайна консумация и точно по тази причина бихме забелязали, че резултатите са много по-ниски.

Следващата теория в това отношение ще се доказва при хора в малко по-напреднала възраст и изразена любов към твърдите напитки. Освен това, когато младите са изложени на по-високи нива на неприятно поведение, автоматично се наблюдава и повишаване на количеството кислород в кръвта, последван и от по-сериозна активност в предната част на мозъка. Именно там се откриват всички елементи на поведение, които работят за негативно поведение, възбуда, контрол на поведението и разбира се, чувството за възнаграждаване. Именно тези дялове остават под по-сериозно наблюдение в бъдеще. Някои проучвания вече показват интересна връзка между региона, който отговаря за награждаващото поведение и този на агресията.

С други думи, дори когато влезем в схватка с опонента си, нивото на агресия ни позволява да се почувстваме възнаградени, а във всеки друг случай, когато се наложи да се защитаваме или да бъдем агресивни, точно този дял не би могъл да ни накара да се почувстваме така. В някои моменти, учените дори прилагат различни видове манипулация, за да се опитат да овладеят активацията на челното полукълбо, така успяват да намалят до някаква степен желанието за саморазправа, но не и да го изключат напълно. Това може да ни покаже още една подробност, всеки човек, без значение дали е консумирал алкохол или не, може да отговори на злонамерено поведение към самия него, в тези случай се активират всички рецептори и подготвят организма за предстоящ двубой и прилежащото към него поведение.

Известно е на всички, че острата консумация на алкохол увеличава освобождаването на серотонин и допамин, като същевременно упражнява инибиторното действие в кората чрез освобождаването на гама-аминомаслена киселина. Следователно при по-големи количества можем спокойно да забележим и намалената активност на останалите дялове, остават включени само тези, които възнаграждават и агресивното поведение. Добрата новина е, че когато количествата алкохол са високи, автоматично се забелязват и нарушения на когнитивните способности, липсва контролът на внимание, планиране, превключване на комплекси, правилна реакция и обработка на информация, а подобни моменти са изживявани от мнозина. Когато имаме остра консумация, спокойно можем да забележим, че повечето агресори, дори и да искат да влязат в схватка със своя опонент, практически не могат, това обаче не намалява желанието им за агресия и импулсивно поведение.

Когато респондентите са изправени пред провокация в контролирана среда – опит на непознат човек да вземе от тях пари – трезвениците не реагират агресивно, докато консуматорите, се поддават на алкохола, но не и на разума си. Когато д-р Тейлър прави същия експеримент с 35 души – мъже и жени, той ги подлага два пъти на експеримента – един път в трезво състояние и още един път след консумация на алкохол. Странното е, че във втория случай се наблюдава активност на дясното полукълбо. Според ученият, това доказва, че ставаме значително по-чувствителни. С оглед на цялото изследване, можем спокойно да заявим, че когато човек е употребил алкохол – за целта на проучването всеки е получил две водки с тоник – трябва да бъдем значително по-внимателни.

Оказва се, че при правилната провокация, а още повече, ако не познаваме нашия събеседник, спокойно можем да се изправим пред особено жесток опонент. Друга важна подробност е, че най-вероятно на следващият ден никой няма да бъде удовлетворен от действията си, когато мозъкът заработи нормално. Освен това не трябва да забравяме, че натрупаното напрежение и миналото, могат спокойно да засилят това поведение.