В защита на мокриците и техния сложен сексуален живот

Много възрастни не харесват мокрици; повечето са физически отблъснати от тях. Но тази неприязън е по-скоро културна, отколкото вродена, тъй като малките деца са добре настроени към тях и не се свенят да ги държат в ръка.

Някои хора дори ги отглеждат като домашни любимци.

Мокриците са малки, не хапят, движат се бавно и като цяло не са опасни. Те са и част от биологични процеси, които са от съществено значение за живота. И така, какво толкова не им е за харесване?

Част от проблема може да е, че в домовете ни тези малки безгръбначни са силно свързани с влага и гниене. Но докато много фирми за борба с вредителите предлагат услуги за елиминирането им, мокриците всъщност са симптомът, а не причината. Те се хранят с меки, влажни, мухлясали парчета дърво – така че подовата ни настилка или дограма вече трябва да е в лошо състояние, за да се появят.

Те избягват светлината, търсят влажен въздух и предпочитат места, които миришат на плесен. Така че вместо да викаме хора да пръскат против тях, по добре е да ремонтираме повода защо са тук.

В световен мащаб има около 4000 вида. Повечето си приличат и имат сходни размери (възрастните са дълги от 10 до 15 мм). Тези безгръбначни (подразред) са ракообразни и съответно са свързани със скаридите и омарите. Предците им вероятно са били сред най-ранните животни, нахлули на земята преди почти половин милиард години. Те живеят в гниеща дървесина и почва и са в изобилие – едно проучване съобщава за гъстота им стига до 3000 броя на квадратен метър в дивата природа.

Детрит

Лош пиар

Защо хората не смятат мокриците за хубави? Може би защото изглеждат като малки бронирани извънземни хлебарки. Със 7 чифта крака, телата им са обвити в бронирани плочи, толкова заздравени от минерали и калций, че само специализирани хищници могат да ги атакуват успешно. Така тези малки същества се въртят в свой собствен свят, игнорирайки човешките наблюдатели.

Затова антагонизмът към мокриците е неуместен. Те са наши приятели. Всъщност ние (заедно с целия останал животински и растителен живот на сушата) щяхме да сме в страхотна беда без тях. Защото те са детритофаги, тоест ядат мъртви растения и животни, както и всякакви екскременти, включително своите собствени.

Така, чрез рециклиране на биологични отпадъци, те и други малки почвени гадинки поддържат икономиката на биосферата в здравословен ход. Всички растения и животни трябва в крайна сметка да бъдат усвоени и рециклирани или скоро няма да има плодородна почва, в която да растат нови растения. Мокриците започват този процес, като дъвчат детрит.

Другите почвени животни с подобни размери като многоножки също вършат тази работа, но са в по-малко изобилие. От своя страна мокриците също не са най-многобройните животни в почвата – има кръгли червеи, колемболи (дребни безкрили, скачащи насекоми, наричани също вилоопашки и вилоскачки) и акари, които са в по-големи количества – но тъй като самата мокрица е много по-голяма на размер от тях, те могат да обработват много повече отпадъци.

След като усвоят материала и го отделят отново, със следващият етап на разграждането му се залавят микроорганизмите.

Wolbachia 

Мокриците са малко като нас

Може би трябва да бъдем по-добронамерени към мокриците, защото в някои отношения те са като нас. Например, те са едни от малкото безгръбначни, които раждат живи малки. Това е необходимо, тъй като повърхностите на тялото им не са добре водоустойчиви и съответно гадинките са ограничени до влажни места; по-възрастните могат да избегнат дехидратация, като се преместят, но новоизлюпените все още не могат. Затова женските мокрици снасят оплодените си яйца в пълна с течност торбичка между краката си. Вътре в тази торбичка отрочетата могат да се развият на безопасно място и са защитени от изсъхване.

По-голямата част от животните не създават потомство, което се развива до напреднал стадий в майка си, тъй като това е скъпо за нея и ограничава броя на самото потомство. Но някои ракообразни, които живеят в морето – включително вероятните предшественици на мокриците – снасят своите развиващи се яйца в торбичка за разплод, защото това им позволява да избират мястото, където да оставят потомството си. Тази адаптация всъщност улеснява мокриците да направят еволюционния си преход към живот на сушата.

Те също така имат гъвкаво определяне на пола. За разлика от всички други безгръбначни, сексуалното развитие както на тяхната репродуктивна анатомия, така и на поведенческите вериги в мозъка им се регулират от определящ пола хормон, който кара младите екземпляри в торбичката да се развиват като мъжки. Без него те ще станат женски.

Тестостеронът и други стероидни хормони играят подобна роля по време на вътреутробното развитие на хора и други бозайници. Но това е много необичайно сред безгръбначните, при почти всички от които полът се определя директно от техните гени.

Този хормонален механизъм обаче е превзет от някои щамове на бактерията Wolbachia – паразит, предаван от майката на потомството при много видове мокрици. Той пречи на нормалното хормонално определяне на пола, така че генетично мъжките ембриони се развиват като функционално женски, което благоприятства разпространението на паразита.

В резултат на това съотношението между половете в заразените популации на мокрици е силно наклонено в полза женските (до 10:1). Нарастването на популацията на паразита вероятно е ограничено от факта, че затруднява женските мокрици да намерят партньори, но също и защото инфекцията с Wolbachia намалява и плодовитостта на гостоприемника. Кой би си помислил, че сексуалният живот на мокриците може да е толкова сложен…