Уроци по дълголетие от най-старото гръбначно същество на света

Ново експериментално изследване по темата за безсмъртието разкри, че метаболитната активност може да е ключът към невероятно дългия живот на гренландските акули. Тази информация може да ни помогне да ги опазим в условията на затопляща се планета, като същевременно може да ни насочи и какви мерки да предприемем за подобряване на сърдечносъдовото ни здраве.

Гренландските акули – известни на науката като Somniosus microcephalus – имат стандартна продължителност на живота от поне 270 години, но се е случвало да живеят и над 500 години. Отдавна се предполага, че студената среда, която обитават, в съчетание с минималните усилия, които полагат, за да се придвижват, може да е ключът към дълголетието им – но екип,в който е и Юън Кампилсън, докторант в Университета в Манчестър, Великобритания, решава да разгледа въпроса по-отблизо.

В търсене на приспособленията, които позволяват на тези акули да живеят толкова дълго, екипът провежда анализи на ензими от проби от мускулна тъкан – рядка възможност за изучаване на тези животни, които са във фокуса на проекта „Old And Cold“ на Университета в Копенхаген.

„По време на експедицията основният фокус е да уловим акули, за да ги маркираме както с електронни, така и с физически етикети, така че да можем да ги освободим и след това или да наблюдаваме къде плуват – чрез електронния етикет – или да записваме колко растат, ако бъдат уловени отново и можем да ги идентифицираме чрез физическия им етикет“, обяснява Кампилсън.

„Понякога по време на този процес акулата бива ранена и може да не оцелее след освобождаването. За да избегнем такива ситуации, можем да решим да не я пускаме обратно във водата, а да я евтаназираме по етичен начин. В този случай събираме проби, така че животното по никакъв начин не е изгубено и все още може да бъде използвано за научни цели. Остатъците от акулата се даряват на местни рибари или ловци, така че нито едно животно не е изхвърлено.“

Екипът използва проби от мускулите, за да измери метаболитната активност на ензимите на акулите със спектрофотометър, като взема предвид различните възрасти на отделните животни и температури на околната среда. Изненадващо, те не наблюдават значителни разлики в тази активност на мускулите при различните акули, което показва, че метаболизмът им не намалява с възрастта – както наблюдаваме при други животни – и може да е решаващ фактор за изключителното им дълголетие.

„За нас това е важно, тъй като при повечето животни, които показват традиционни признаци на стареене, се наблюдава намаляване на активността на някои ензими и компенсаторно увеличаване на други с напредването на възрастта“, казва Кампилсън. „Всичко това е част от естествения живот на метаболизма, тъй като с времето той се променя. Фактът, че не виждаме това при гренландската акула, предполага, че тя не проявява този традиционен признак на стареене.“

Резултатите показват вариации при различните температури на околната среда, което сочи, че метаболитните ензими са значително по-активни там, където е по-топло. Според Кампилсън това предполага, че мускулният метаболизъм не е адаптиран за полярната среда, тъй като в противен случай тези вариации биха били по-малки.

Работата на екипа продължава с надеждата, че по-доброто разбиране на гренландските акули може да даде информация за това как те могат да реагират на бързо променящия се климат на планетата, като в същото време е възможно да разкрие прозрения, които могат да бъдат приложени при изучаването на човешкото сърдечносъдово здраве с напредването на възрастта.

„Имам и други проекти, всички насочени към изучаване на стареенето при гренландската акула“, казва Кампилсън. „Проучването на промените в метаболизма е само един от тези проекти. В него планирам да разгледам и някои други тъкани на този невероятен вид, които могат да покажат различни метаболитни профили, както и да разгледам още някои ензими, които ще дадат още повече информация за метаболизма ѝ.“