Учени си сготвиха яхния от бизон на 50 000 години

Блу Бейб*** е бизон с два живота.

Първият се случва преди 50 000 години, когато животното от вида Bison priscus броди из Аляска, преди да срещне края си в челюстите на лъв. А вторият започва, когато мумифицираните му останки са извадени от вечния лед, където прекарва последната ледникова епоха.

Забележително добре запазеният бизон е открит за първи път от миньори на злато през 1979 г. и е предаден на учените, които разпознават колко рядка находка имат пред себе си – единственият известен пример за плейстоценски бизон, изваден от вечните ледове.

Това обаче не попречи на гастрономически любопитни изследователи да приготвят яхния от врата на бизона.

„Силен плейстоценски аромат“

Необичайната вечеря се провежда в дома на палеонтолога Дейл Гътри в Аляска, който допринася за извличането на Блу Бейб от мястото на гибелта му. Първоначалните анализи на колагена на бизона изглежда показват, че останките са на около 36 000 години, но по-съвременни изследвания променят тази цифра на 50 000 години.

Бързият преход на Блу Бейб в ледена висулка след смъртта му означава, че мускулната му тъкан се е запазила много добре, подобно на сушено месо, с мазнина и костен мозък в допълнение. С толкова богата палитра от възможности екипът решава да последва стъпките на други учени – руснаци – преди тях.

„За да отпразнуваме работата на Ейрик Гранквист [препараторът] с Блу Бейб, направихме си вечеря с яхния от бизони в негова чест и в чест на Бьорн Куртен, който беше гост лектор…“, пише Гътри за събитието. „Нарязахме малка част от шията на мумията на кубчета и я задушихме в тенджера с бульон и зеленчуци.“

„Така сготвихме Блу Бейб за вечеря. Месото беше добре отлежало, но все още малко жилаво и придаваше на яхнията силен плейстоценски аромат. Никой обаче не посмя да пропусне блюдото.“

Яхния от врат

Що се отнася до причината, поради която са избрали яхнията, „Да направим вратна пържола не звучи като много добра идея“, казва Гътри пред Atlas Obscura. „Но това, което можем да направим, е да сложим много зеленчуци и подправки и няма да стане лошо.“

Малко кулинарни еквилибристики може и да са спасили вкуса на яхнията, но за съжаление нищо не може да се направи, за да се възстанови съдържанието на корема на Блу Бейб, което очевидно се е развалило преди животното да замръзне преди всички тези десетки хиляди години. Доказателства за нападение на лъвове са открити по шията на бизона, по която има фрагменти от зъби. Близо до тези следи е и мястото, където учените отрязват от месото на животното – тъканта в тази област е замръзнала много бързо и затова – дори 50 000 години по-късно – когато е размразо, месото е съвсем прясно.

„Когато се размрази, имаше несъмнен аромат на говеждо, не неприятно примесен със слаба миризма на пръстта, в която е намерен, както и с нотка на гъби“, пише Гътри. „Около десетина от нас се събрахме… на 6 април 1984 г., за да хапнем яхния от Bison priscus.“

И понеже всички си задаваме един и същи въпрос още от заглавието на текста: Как са се справили чисто физически учените с месо на 50 000 години – изглежда, че са се справили добре: „Вкусът беше прекрасен и никой от нас не претърпя някакви лоши ефекти от храната.“

*** Пол Бъниан е гигантски дървосекач, персонаж в американския и канадския фолклор. Неговите подвизи се въртят около свръхчовешките му сили и умения.

Той обикновено е придружаван от Бейб Синия вол (Babe the Blue Ox), на когото е кръстен бизонът в настоящата ни историята.

Героят произхожда от истории за северноамериканските дървосекачи и по-късно е популяризиран от писателя на свободна практика Уилям Б. Лаугхед (1882–1958) в рекламен памфлет от 1916 г. за компанията Red River Lumber. Пол е бил обект и на различни литературни композиции, музикални пиеси, рекламни творби и театрални постановки. Той е реализиран и в няколко големи статуи в Северна Америка.

Има много хипотези за етимологията на името Пол Бъниан. Голяма част от коментарите се фокусират върху френско-канадски произход: фонетично Bunyan е подобен на квебекския израз „bon yenne!“, който изразява изненада или удивление. Английското фамилно име Bunyan произлиза от същия корен като „bunion“ в старофренския „bugne“, който означава голяма бучка или подуване. Няколко изследователи се опитват да проследят името и до герой на Бон Жан от френско-канадския фолклор.