Тъжният живот на Орения Мартинез – “Чудовището” на испанският дворец
Орения Мартинез Вайехо се ражда през 1674 година в усамотеното северно испанско градче Мериндад де Монтиха в обикновено семейство. Нейни родители са Хосе Мартинез Вайехо и Антония де ла Бодеха. Техните професии са неизвестни. Знае се, че двойката има и други деца, но не и броят им.
От раждането си животът на Орения ще започне по необичаен начин. Първият си дъх тя поема в една съдбоносна неделя, докато майка ѝ се моли в църквата. За всички присъстващи на събитието, това ще предвещае само най – доброто за малкото момиченце, родено пред очите на Бог. Самото име Орения, което се превежда като “Благородно родената”, е желанието на родителите дъщеря им да израсне щастлива.
Като бебе Орения расте здрава, силна и с добър апетит. Това е облекчение за семейството, защото през 17 век смъртността сред децата е особено висока. Заради липсата на лекари е знак, изпратен от боговете за родителите да гледат рожбите си да растат в добро здравословно състояние.
Скоро Хосе и Антония забелязват, че дъщеря им расте с много по – бързи темпове от своите братя и сестри. Преди момиченцето да навърши първата си годинка тежи 20 килограма. Отначало двойката не вижда проблем в това дъщеричката им да е малко по – пухкава от своите връстници, защото това се смята за символ на богатство. За тяхно нещастие Орения не спира да расте и да качва килограми. Притеснени те я водят при местен доктор, който препоръчва стриктна диета за момичето, която да ѝ помогне да отслабне. След дълги дни на гладуване състоянието на Орения не се подобрява.
С времето с никаква надежда родителите се примиряват със странното състояние на дъщеря си, но това ще я направи лесна мишена за нейните съседи и връстници. Орения става единствената тема за разговор, всички около нея ѝ се подигравали и ѝ дават грозни прякори. Виждайки страданието на дъщеря си Хосе и Андрея затварят Орения вкъщи, за да спрат ужасните клюки за детето си. Дори в собствената си стая Орения не намира покой като често се събират талпи от хора, опитвайки се да надникнат през прозореца, за да я видят.
Скоро вратите на Орения ще се отворят към немислими възможности. Когато тя е само на 6-годишна възраст на вратата на семейството се появява покана от крал Чарлз II за посещаване на кралският дворец в Мадрид. Оказва се, че слуховете за “гигантското момиче” се носят надалеч по градове и села, докато не достигат и ушите на краля.
Това не се харесва на притесненото семейството, но те не могат да противоречат на кралската вест. Така през 1680 година Орения заедно с родителите си ще влезе за първи път в двореца на крал Чарлз II. Запленен от малкото момиченце той желае да я приюти в двореца. Хосе и Антония напускат Мадрид с надеждата, че ще се намери лек за дъщеря им, но намеренията на Чарлз са далеч от техните очаквания.
От годините на Средновековието е моднерно европейските кралски особи да държат в близост до себе си различни хора, които да ги забавляват. В тази група се присъединява и малката Орения, която работи заедно с придворните шутове, джуджета и хора с различи деформации. Тя често е представяна от Чарлз на кралските тържества като свежото ново допълнение. С учудване и смях е приемана тя, назовавана с прякора “Чудовището”. Орения набира особена популярност сред придворните дами, които желаят портрети с нея, за да покажат своите тънки фигури, сравнени с нейната голяма.
Нейният живот в двореца е благословия и проклятие. Орения се наслаждава на красиви рокли, предоставяни ѝ директно от кралският шивач. Добре хранена и с подслон тя се радва на по – спокоен живот от нейните бедни връстници. За всичко това, обаче Орение заплаща с подигравки и унижения от страна на кралското семейство. Също така чудатите хора като нея не получават пари за труда си и вечно живеят в страх, че ще свършат на улицата без пукната пара, ако кралят се отегчи от техните номера.
За свое щастие Орения е особено обичана от краля и краят на дните си изживява в двореца. Орения Мартинез Вайехо “Чудовището” почива през 1690 година само на 24-годишна възраст. Причината за смъртта ѝ е неясна, нито и къде е погребана тя. Направените ѝ приживе портрети, поръчани от краля, озаглавени “Чудовището облечено” и “Чудовището съблечено” остават единствената следа за нейното съществуване. На тях тъгата на лицето на Орения и особено очите ѝ изразява годините, които тя прекарва в унижение и подигравки.
Снимки: Wikipedia
