„Тъмните емпати“: Колко опасни са психопатите и нарцисите с емпатия?

Хората с „тъмни черти“ като психопатия или нарцисизъм са по-склонни да бъдат безчувствени и враждебни към останалите. Такива черти съществуват в различни количества и изразеност у всички нас – всички имаме повече или по-малко от тях, но това не означава непременно, че ще бъдем клинично диагностицирани с разстройство на личността.

Традиционно се счита, че хората с високо ниво на подобни черти имат дефицит на емпатия, което потенциално ги прави по-опасни и агресивни от останалите. Но наскоро бе открито нещо, което оспорва или по-точно допълва тази идея. Проучване, публикувано в Personality and Individual Differences, идентифицира група хора с тъмни черти, които твърдят, че имат емпатични способности над очакваните. Учените ги нарича „тъмни емпати“.

След публикуването на материала „тъмният емпат“ бързо си спечелва репутацията на най-опасния профил на личността. Но дали това наистина е така?

Тъмните черти на личността включват психопатия, макиавелизъм и нарцисизъм, общо наричани „тъмната триада“. Съвсем наскоро бе предложено да се добави и садизъм, с който триадата става „тъмна тетрада“.

Психопатията се характеризира с външен чар и вътрешно безчувствие. Хората със силно изразена такава комбинация често показват непостоянен начин на живот и антисоциално поведение. Макиавелианството, разбира се, произлиза от писанията на популярния ренесансов автор, историк и философ Николо Макиавели, който описва силовите методи за добиване и задържане на властта като измама и предателство и така „макиавелизъм“ започва да се използва за сборен термин на експлоататорската, цинична и манипулативна природа. Нарцисизмът се характеризира с преувеличено чувство за собствената ни стойност, превъзходство и грандиозно мнение за себе си, а садизмът е стремеж към причиняване на болка на другите за собствено удоволствие.

Тъмните черти, особено психопатията и макиавелизмът, се свързват изразено с агресивно и антисоциално поведение.

В гръцката митология Сизиф – човек, който вярвал, че може да надхитри боговете – е обвинен във високомерие и осъден да прекара вечността, търкаляйки камък по хълм.

Въпросът с емпатията

Емпатията може да се отнася до способността да чувстваме чувствата на другия – „афективна емпатия“. Но това може да се отнася и до способността да се разбира начинът намислене (и въобще умът) на другите хора – „когнитивна емпатия“.

Липсата на емпатия (особено афективна) е добре документиран отличителен белег в клиничната психопатия, използван за обяснение на често системното насилствено поведение у хора с „тъмни черти“. И горепосоченото изследване подкрепя идеята, че една от причините хората с тъмни черти да нараняват другите или въобще да имат трудности във взаимоотношенията с другите е липсата на съпричастност.

Парадоксално обаче, някои изследователи твърдят, че наблюдават средни и дори по-високи нива на някои аспекти на емпатия при отделни личности с тъмни черти.

В това има известен смисъл, тъй като за да манипулирате друг човек за ваша собствена изгода – или пък за да се наслаждавате на болката на друг – трябва да имате поне известна способност да го разберете.

По този начин се поставя под въпрос дали действително тъмните черти и емпатията са толкова взаимно изключващи се.

Цветето нарцис

Тъмните емпати

Изследователите карат почти 1000 души да попълнят специални въпросници, след което ги анализират с метод, наречен „анализ на латентен профил“, който позволява да се установят клъстери от хора с различни профили на определени комбинации от черти.

Както се очаква, те откриват традиционната тъмна триадна група с ниски резултати в емпатия (около 13% от извадката). Откриват също и група с по-ниски до средни нива на всички черти (около 34%, обозначени като „типични“) и група с ниски тъмни черти и високи нива на емпатия (около 33% са „емпати“). Но четвъртата група хора, „тъмните емпати“, също е очевидна. Те имат по-високи резултати както за тъмни черти, така и за емпатия (около 20% от извадката). Интересно е, че тази последна група има по-висок резултат както за когнитивната, така и за афективната емпатия, отколкото хората от „тъмната триада“ и „типичните“ групи.

След това тези групи са характеризирани въз основа на маркери за агресия, обща личностова характеристика, психологическа уязвимост и благополучие. Тъмните емпати не са толкова агресивни, колкото традиционната група на тъмната триада – което предполага, че последните вероятно са по-опасни. Независимо от това обаче, тъмните емпати са по-агресивни от стандартната група и от групата на абсолютните емпати, поне по отношение на непряка агресия, тоест нараняване или манипулиране на хората чрез социално изключване, злонамерен хумор и предизвикване на чувство за вина. По този начин, въпреки че наличието на емпатия ограничава тяхното ниво на агресия, то не я елиминира напълно.

Интересното е, че тъмните емпати са по-екстровертни от останалите – черта, която отразява тенденцията да бъдат общителни и активни. По този начин присъствието на емпатия изглежда насърчава удоволствието да бъдат или да общуват с хората. Но потенциално може да бъде мотивирано и от желание да ги доминират.

Освен това, тъмните емпати имат малко по-висок невротизъм – вид негативно мислене – но не проявяват по-често депресия, тревожност или стрес. Вместо това техният невротизъм може да отразява подчерти като гняв, враждебност или неувереност. Наистина, тъмните емпати съобщават, че се съдят себе си по-строго от тези с тъмна триада. Така че изглежда, че те може да имат съвест и може би дори да не харесват тъмната си страна. Като алтернативна теория, техните негативни емоции могат да бъдат отговор на тяхното самоотвращение.

Скрити опасности

Въпреки че агресията, докладвана от тъмните емпати, не е толкова висока, колкото на групата на триадата, опасността от този профил на личността е, че тяхната емпатия и вероятно произтичащите от това социални умения правят тъмната им страна по-трудна за забелязване. Смята се, че тъмните емпати имат способността да бъдат безчувствени и безмилостни, но са и в състояние да ограничат подобна агресия.

Трябва да се отбележи обаче, че тези, клинично диагностицирани с антисоциално разстройство на личността (които често показват прекомерни нива на тъмни черти), със сигурност нямат емпатия и са опасни – и много от тях са в затвора. Изследването разглежда хора от общото население, които имат повишени нива на тъмни личностни черти, а не хора с личностни разстройства.