Сладоледеният сандвич на 121 години
Сладоледът е един от най-обичаните десерти в света. Страната-лидер и най-голям консуматор е Нова Зеландия, като количество на година за един човек 28.4 литра. Климатът предразполага по-честото прибягване до освежаващия десерт. И докато за международен ден на сладоледа можем да открием датата 19 юли, на 2-ри август се почита една специална разновидност – сладоледеният сандвич. Точно той ще стане официално на 121 години.
В началото майсторите използвали само ванилов сладолед, но с появата на нови вкусове решили да експериментират. Историята на сладоледения сандвич започва някъде в Ню Йорк. Производителят поставял сладоледа на две парчета хартия, за да бъде по-лесен за държане и консумация. Търговците спестявали пари от фунийки, докато клиентите били обречени да се изцапат. Точно тук идва и геналното решение да се изполват вафли, върху които да се изсипе съдържанието. Проблемът е, че и до днес никой не знае кой е направил тази иновация. В началото на XX век всеки вестник рекламира новият продукт и цената му е едва едно пени.
Сладоледът се продавал с висока скорост и търговците можели да го правя за секунди. Изборът на тази цена не е случаен, никой не искал да връща пари. През 1899 г. във в-к New York Mail излиза статия, която разказва историята на всички продавани сандвичи в града. Повечето идвали под формата на бърза храна, но в края на класацията присъствало и най-новото предложение на всеки продавач на сладолед. За авторите, сандвичът бил добър вариант за обяд, освежавал консуматора и дори не претендирал за някаква особена слава. След този материал опашките пред всеки щанд стават доста сериозни.
Нещо повече, костюмираните господа от Уолстрийт също можели да бъдат забелязани със сандвич и вестник по улиците. Пред този десерт всички били равни. Ресторантите го добавят в менюто, но го сервират с нож и вилица. Тяхната реклама е „Много по-добър от сладоледа на улицата“. В Питсбърг по същото време може да се забележат търговци с хладилни чанти на скутер. Те минавали покрай оживените места и след няколко тура се връщали за презареждане. Най-забавното, поне за търговците е, че всеки има определена методика за консумиране на сладоледа. Някой го консумира като сандвич, друг ще редуцира количеството сладолед, докато не останат шоколадовите бисквити.
И финалът на целия ритуал завършва с облизването на пръстите. След 116 години на пазара, маркетинговата компания Минтел го обявява за най-влиятелен продаван продукт. Основната причина е, че сладоледът може да се гарнира по най-различен начин и инфлуенсъри и заведения се възползват максимално от силата на социалните мрежи. Фактът, че всеки може да украси сладоледа по определен начин, да добавя желирани бонбони, пурички или цели парченца шоколад, го прави уникален продукт, който въздейства безотказно на всеки зрител.
През 2006 г. се патентова идеята, като експертите твърдят, че единственият оригинален сладоледен сандвич трябва да бъде направен с две шоколадови вафли, всичко останало не може да носи гордо това име. Въпреки това, както се досещате, редица компании намират начин да продължават да го предлагат. Статистиката показва, че през 2018 г. продадените студени десерти достигат сумата от 5.8 милиарда долара и всяка година се отчитат около 4.1% повишаване. През 2021 г. приходите най-вероятно ще достигнат стойност от 6.4 милиарда долара. На 2-ри август може да отпразнувате празника на сладоледения сандвич, един десерт с голяма история, за жалост с доста пропуски и достатъчно внимание.
Заглавна снимка: By ~~ – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6095563
