Ширако – алтернативният вариант на хайвер от мъжките риби

Запознати сме с някои от храните, които се консумират в Китай и сме имали възможност не само да наблюдаваме как всичко, което може да бъде разглеждано като храна, се консумира. И до днес имаме особено мнение за прилепите, особено след като едно от най-свирепите заболявания на новото хилядолетие още не е победено и не може да постави край на цялата сага, но нека не забравяме, че японците също има какво да предоставят на своите гости.

Запознайте се с Ширако, което се превежда като „Бели деца“ на японски и представлява един особено скъп деликатес в по-изисканите кухни. Една порция в Япония струва около 20 долара, но в Европа и заведения, известни със звезда Мичлен, най-вероятно може да струва и повече. Всичко зависи от порцията и вида на обработка, но докато се чудите защо коментираме традиционни японски ястия, нека отговорим веднага – Ширако е рибена сперма, която се обработва по много специален начин.

Според местните японци, освен една по-различна визия, която човек познава, вкусът също няма нищо общо с това, което е популярно – не знаем какво имат предвид и затова няма да изпадаме в допълнителни подробности. И още по-странното е, че това ястие е точно толкова популярно в Япония, колкото и сушито, но по технически причини познаваме повече второто.

Според майсторите готвачи, които го приготвят, най-често главната съставка има визията повече на суров мозък, отколкото на крайният материал при размножаване. Мнозина не знаят, но в много отношения точно тази съставка може да се постави върху сушито и има шанс да е консумирано, без дори да се знае какво точно е. Най-често Ширако може да е бяло, но има и шансове да се оцвети в зависимост от периода, в който рибата е уловена.

По-празните рибени тестиси обикновено са с бял цвят или евентуално розов, като заемат по-интересни форми. Пълните полови органи могат да приемат и други цветове, но това не означава, че са развалени. Веднъж след като са извадени от рибата, същите се сервират свободно или като гарнитура. Почитателите, които са тествали тази храна, споделят, че това е вид храна с лек кремообразен вкус, подобен на яйчен крем.

И най-странното е, че дори и описанието до този момент да не ни харесва, въпросното японско предложение е пълно с протеини и витамин Б. Редакцията не може да поеме отговорност за всеки един друг вид генетичен материал от човек или животно и се фокусираме единствено и само върху Ширако. Има моменти, в което може да се предлага напълно сурово и без никаква термична обработка – така пристига най-често в суши порция.

Разпределя се на хапки върху увития ориз и или може да бъде завит в морска трева. Ширако може да се пърже, пече, претопля и дори да се овкусява с различни сосове. Може да достигне хрупкава текстура и кремообразна такава под нея – ето защо някои го описват и като нещо подобно на панирани хапки. Освен за суши, японците добавят това като добавка за различни пасти и други варива, понякога го използват като бонус на скарата и като цяло са открили най-различни приложения.

В исторически план ще се изненадате от факта, че още древните римляни са откривали приложение на Ширако, но тяхното се извличало от сладководни риби. Римляните дори могат да се похвалят и с подобен материал от октопод. Историята ни показва, че сякаш има много други народи и цивилизации са успели да открият приложение на всяка част от водния свят.

Римляните наричат този деликатес „Лапти“, но нямат отделна чиния, а само гарнитура. Руснаците могат да се похвалят с различно ширако, което се отдалечава от японската или римската идея. Руснаците правят нещо като туршия и очевидно това също е вариант – тяхната предпочитана риба е херинга.

И сега остава най-важният въпрос, ако хайверът е толкова елитна храна, то можем ли да твърдим, че и рибената сперма трябва да демонстрира същото. Със сигурност се различават визуално от основната идея, но това е съвсем друга история и няма да навлизаме толкова в подробности.