Болницата е последен план; когато става дума за раждане през Средновековието, няма друго място като дома.
Повечето жени през средновековието раждат в домашна, немедицинска среда. Ако са от аристократично или въобще по-заможно семейство, те често имат и специална родилна стая (затъмнена стая с меки мебели), в която се оттеглят месец преди очакваната дата на раждане.
Докато родилната стая е до голяма степен женско владение – посещавано от приятелки и акушерки – мъжете все пак също са сериозно инвестирани в раждането, особено след като продължаването на рода е заложено на карта. Докато е бременна през 1441 г., Маргарет Пастън от Норфолк моли съпруга си да носи специален пръстен за късмет, който му изпраща, като по този начин го включва в рижите по нейната бременност и раждане.
За разлика от днешния ден, болниците са крайна мярка за родилките. И с право – средновековните болници са предимно благотворителни институции за болни бедни и са подходящи за жени с нестабилни условия у дома. Неомъжените майки се нуждаят особено много от тези болнични грижи, защото тяхното несигурно социално положение означава, че бебета им често са изоставяни и трябва да бъдат хранени от кърмачките в болниците.
Една такава институция, Санта Мария дела Скала във Флоренция, разполага с въртяща се кутия в една от стените си, където бебетата могат да се оставят анонимно (след това кутията се обръща и бебето се взима в болницата). Имаше и легла за кърмачки и изпращаше, а някои бебета могат да бъдат изпратени в мрежа от кърмачки в провинцията.
Пациентите в родилните отделения все още имат достъп до истински акушерки. А до края на кариерата си тези акушерки успяват да натрупат голям опит не само в израждането, но и относно социалните трудности, пред които са изправени по-бедните жени, на които са помагали.
Не се осланяйте изцяло на медицината
Официалните медицински съвети не са достатъчни, така че жените често се обръщат към различни магически и религиозни методи.
Първоначално въпреки че има официални медицински насоки за жените, страдащи от гинекологични проблеми, или тези, които се нуждаят от помощ при зачеване, експертните съвети за раждането са много по-трудни за намиране. През Средновековието раждането на бебе се е разглеждало като естествен процес, а не като медицински проблем, и следователно не изисква задълбочено прилагане на медицинската теория. И тъй като лекарите не са склонни да трупат практически опит, посещавайки ражданията, им е трудно да пишат за раждането.
Но медицинските автори не подминават изцяло темата. Тротула, основният текст за здравето на жените, който се разпространява от 12 век, се занимава с усложненията при раждането, като се обсъжда например как да се зашие разкъсване между вагината и ануса „на три или четири места с копринен конец“.
Друг научен текст, съставен от лекаря Алдобрандино от Сиена през 13 век, съветва две или три седмици преди раждането майката да се къпе във вода, напоена с билки и да маже краката, бедрата и вагината си с масло от лайка и пилешка мазнина, без съмнение за улесняване на целия процес. Алдобрандино обаче не може да предложи медицинско решение, ако детето тръгне да излиза в грешна позиция, като само предполага, че акушерката трябва ръчно да го обърне, докато е утробата.
Алдобрандино вероятно е имал предвид в текстовете си репродуктивното здраве на конкретна група жени, тъй като е бил личен лекар на Беатрис Савойска, графиня на Прованс, която ражда четири дъщери, всички от които стават кралици по брак и следователно трябва да произвеждат здрави наследници. През по-късното Средновековие има вече повече писмени съвети. В един английски ръкопис от 15 век се смесват билкови и магически-религиозни съединения, за да се осигури безопасно изкарване на бебето. Родилката се съветва да пие исоп (билка от семейството на ментата) в гореща вода, и вино или вода от купа, върху която е написана молитвата Отче наш.
Потърсете помощ от небесата
Широко разпространено е било вярването, че успехът на бременността е в дара на светиите.
Въпреки че официалните медицински насоки за бременността може да са били трудни за намиране, божествената помощ (или поне обещанието за нея) със сигурност не е било. Нашите средновековни предшественици са вярвали, че няколко светии подкрепят безопасната бременност и раждане; като може би не е изненадващо, че по-голямата част от тези светии са били жени, а най-известните от тях са Дева Мария и Света Маргарет. В късносредновековна Англия обаче една по-малко известната светица Юлита също е била широко почитана, заедно с нейния син Квирик.
Юлита и Квирик загиват заедно, символизирайки светостта на връзката между майката и детето. Тази двойка светци, наред с Богородица и други свети фигури, са били изобразявани върху родилни пояси – дълги пергаментови свитъци – които трябва да влязат в контакт с тялото на майката, независимо дали като са увивани около корема й или просто ги носи в себе си навити.
Идеята е, че един такъв материален обект, свързан със светец, е пропит с полезни сили. Върху свитъците също така има и магически защитни думи или заклинания. В навечерието на раждането на седмото или осмото си дете, Елизабет Йоркска, кралицата на английския крал Хенри VII, плаща на монах да й донесе пояс на Девата. Тя също така посещава манастир в Хамптън Корт, без съмнение, за да получи допълнителна божествена защита. За съжаление обаче умира след раждането през февруари 1503 г., както и нейната малка дъщеря.
Поясите и други религиозни артефакти като малки статуи на светци, са използвани както от по-малко заможни жени, така и от елита, и дори предмети, които не са имали никакви религиозни асоциации, са били оценявани във връзка с раждането. През 12 век, след тежкото раждане, което все пак тя и бебето й оцеляват, императрица Матилда, дъщеря на английския крал Хенри I, с благодарност дарява копринения дюшек, на който лежи, докато се възстановява, в полза на страдащите от проказа. Освен че е луксозен артикул, свързан с кралска фигура, този матрак сега вече се асоциира и с комфорт, здраве и изцеление.