Различните контрацептивни методи през историята

Превенцията на бременността има дълга история, която минава през много ефективни, но понякога и смъртоносни методи, включващи различни устройства, спермициди и орални контрацептиви.

Освен тези устройства и вещества, един от най-старите известни методи, които все още се използват и днес, е coitus interruptus, при който нещата „приключват“ извън уреченото от природата място. Най-ранното документирано използване на този метод, откриваме в Библията в история, за която се твърди, че е написана преди около 2500 години. Това е приказката за Онан, който трябваше да забремени вдовицата на брат си Тамар, за да осигури наследник на починалия си брат. Вместо това той просто прави секс с нея и се дръпва „да разлее [семето] си на земята“, за да се увери, че няма да забременее.

Изненадващо, въпреки че този метод има лоша репутация на не много ефективен, всъщност е горе-долу толкова ефективен, колкото и латексовите презервативи с честота на неуспех около 4%, в сравнение с 2% на презерватива.

Див морков

Преди Римската империя доказателствата сочат, че coitus interruptus е бил една от основните форми на контрацепция. Римляните обаче предпочитат други методи, повечето от които са изгубени в историята, но от историческите извори виждаме, че много от тях са били доста ефективни. Известно е, че те са използвали див морков, който все още понякога се използва като форма на контрацепция в някои части на света като Индия, и е доказано, че има свойства, които намаляват фертилността.

След падането на Римската империя повечето методи за контрацепция излизат от практика в западния свят, отчасти заради влиянието на християнството, тъй като контролът върху раждаемостта се разглежда като греховен от църквата. Около началото на 19 век обаче coitus interruptus се възражда и е една от водещите форми на контрацепция в света, докато не са въведени модерните методи като презервативи и хапчета. Днес около 2,5% от световното население все още използва този метод, а приблизително 52% от хората са го използвали поне веднъж.

Друг популярен метод за контрацепция, който не е толкова нов, колкото много хора мислят, е презервативът. Ранните версии на презерватива не винаги са покривали целия пенис и, разбира се, със сигурност не са били изработени от латекс. Например, правенето на любов в Азия често е разчитало на предмети, подобни на презервативи, които се поставят само за главата. Животинските тъкани са популярен материал за изработката на тези презервативи. Китайците през 70-те години на 19 век правят своите от агнешки черва, докато японците използваха черупки на костенурки или рогата на някое животно.

За европейците, живеещи през средата на 18 век, карантиите на добитъка често били предпочитани за изработката на презервативи. Работниците в кланиците, например, създават ранни презервативи от кожи за колбаси. Интересното е, че създателят на някои от най-популярните марки презервативи (които днес са известни под друго, общо име), някога е бил производител на колбаси, който през 80-те години на 19 век е произвеждал кондоми от агнешки черва.

Първите презервативи са били изработвани и от плат. Има сведения, които предполагат, че ранните египтяни живели около 1000 г. пр. н. е. използвали ленен плат по време на половия акт, за да се предпазят от болести. През 16 век европейците също накисват ленени обвивки в химически разтвор и ги изсушават преди употреба. След като изсъхнат се нарязваха парчета от плата, за да покрият върха на пениса, а по-късно се задържат на място с панделка.

Правим голям скок напред към едно от най-важните постижения на индустриализирания свят – вулканизацията на каучука на Чарлз Гудиър през 1839 г. в крайна сметка ще доведе до създаването на първия презерватив от каучук през 1844 г. Ивици от суров каучук се увиват около подходящи формички, които след това се потопяват в химичен разтвор за втвърдяване на материала. Със срок на годност от няколко месеца и бидейки много здрави, тези презервативи всъщност можеха да се използват повторно!

През 1912 г. се появява нов и подобрен начин за производство на презервативи – добавя се бензин или бензол към каучука, за да се втечни. Презервативът от латекс беше официално изобретен през 1920 г. и клиентите заобичват по-здравия, по-тънък материал със срок на годност пет години.

Евтините, лесни за употреба и ефективни за предотвратяване на разпространението на определени заболявания, презервативите вече са една от най-популярните форми на контрацепция. Въпреки това и въпреки наличието и на протокондомите от черва, през голяма част от историята и лекотата и свободата на метода на вадене, хората все пак избират да намерят други методи за предотвратяване на бременност, някои от които не са просто странни, а направо опасни.

Тъй като исторически жените са разглеждани като играещи по-значима роля при забременяване, броят на наличните опции за контрол на раждаемостта при тях беше и много по-голям… и показа много по-високо ниво на изобретателност. Например, ранните локални и супозиторни контрацептиви включват маслиново масло, каша от нар, джинджифил и дори тютюнев сок, с които жените намазвали отстрани и / или вътре във вагината си като ранен спермицид ( химическа субстанция, която има за цел да намали броя на живите сперматозоиди).

Според най-старата известна ни информация относно контрола на раждаемостта – документ, който е на близо 4000 години: египетският гинекологичен папирус Кахун, който също е и първият известен медицински текст в историята – жените използвали песари, направени от крокодилски тор и мед. Всъщност е доста умно да се комбинират животински фекалии с ефективно антибактериално вещество. Освен че физически не позволява на сперматозоидите да оплождат яйцеклетка, киселинните свойства на торта могат да послужат като ефективен спермицид. В Индия по същия начин се използва слоновата тор.

Друг метод, който текстът описва, е използването на акациева гума, която е много по-малко психически отблъскваща и наистина действа като спермицид. Той дори може да се намери в някои спермицидни продукти днес, за разлика от другото.

Парченца пютър

Бързо напред няколко хиляди години и през 1832 г. д-р Чарлз Ноултън популяризира метода на впръскване на различни вещества със спринцовка като начин за контрацепция. Така в целите САЩ жените започват да използват смесите му, които съдържат оцет, цинков сулфит и течен хлорид, за да предотвратят бременност. Едва след 1850 г., се появяват и спринцовките от твърди гума – преди това ранните спринцовки са правени от рог, кост или пютър (сплав предимно от калай (85-99%), с малко количество примеси от мед, бисмут, антимон или сребро.).

Комплекти с разтвори за впръскване се продават през по-голямата част от 20 век. По едно време американските жени дори се обръщат към популярния битов дезинфектант Lysol като метод за контрацепция. От 30-те до 60-те години Lysol е един от най-продаваните женски хигиенни продукти. Не само, че този начин обаче по-късно се оказа неефективен, но употребата му също води и до лоши странични ефекти като възпаление, дразнене и усещане за парене на влагалището и шийката на матката.