Проучване свързва лекарствата за еректилна дисфункция със слепота

Понякога старите хора са прави… Ново проучване установява, че някои често срещани лекарства за еректилна дисфункция наистина имат потенциала да ви ослепят.

„Много доклади и малки епидемиологични проучвания са определили количествено риска от очни увреждания, свързани с употребата на инхибитори на фосфодиестераза тип 5 (PDE5Is)“, се казва в новото проучване, публикувано тази седмица в списание JAMA Ophthalmology.

Дори и да не сте чували за PDE5I, вероятно сте чували за някои от медикаментите, в които фигурират: става въпрос за лекарства за еректилна дисфункция като Виагра, Сиалис, Левитра и Стендра. За тях е известно, че са свързани с повишен риск от проблеми със зрението – виаграта, например, може да ви накара да виждате в синьо – но досега голяма част от данните са единствено анекдотични.

„Резултатите до този момент са противоречиви“, обяснява проучването, „а епидемиологични данни за риска от сериозно отлепване на ретината и ретинална съдова оклузия въобще няма“.

Така че изследователите се заемат сами да проучат връзката. Те анализират архивите от здравното осигуряване на 213 000 мъже в САЩ, които редовно използват лекарства за еректилна дисфункция като търсят процента на пациентите, които са развили в последствие един или повече от тези три очни проблема: сериозно отлепване на ретината, при което течност се натрупва зад нея; съдова оклузия на ретината, което означава кръвен съсирек в нея; или исхемична оптична невропатия, при която притока на кръв към ретината е ограничен.

За да бъдат включени в проучването, пациентите не трябва да са имали никое от тези състояния година преди да започнат да използват лекарствата.

Дори след коригиране за съпътстващи заболявания като хипертония, диабет и коронарна артериална болест, за които е известно, че увеличават риска от проблеми с очите, екипът открива значително увеличение на честотата на трите болести: употребяващите PDE5I показват почти 1,5 пъти по-голяма вероятност от неупотребяващите да развият съдова оклузия на ретината, повече от 2,5 пъти по-голяма вероятност да развият сериозно отлепване на ретината и повече от два пъти по-вероятно да развият исхемична оптична невропатия.

Но докато тези относителни рискове може да изглеждат страшни, изследователите отбелязват, че абсолютният риск за потребителите на PDE5I все още е минимален.

„Това са редки състояния и рискът от развитието им остава много нисък за всеки отделен потребител“, казва д-р Махяр Етминан, доцент в катедрата по офталмология към факултета по медицина на UBC и водещ автор на изследването.

„Въпреки това, огромният брой рецепти, отпускани всеки месец в САЩ – около 20 милиона – означава, че значителен брой хора могат да бъдат засегнати“, добавя той. „Редовно употребяващите тези лекарства, които усетят някакви промени в зрението си, трябва да ги приемат сериозно и да потърсят медицинска помощ веднага.“

Очни мътнини

Симптомите, свързани със сериозно отлепване на ретината, включват внезапната поява на очни мътнини или петна в зрителното ни поле, както и виждане на светкавици светлина, отбелязват изследователите, докато ретинална съдова оклузия може да причини внезапна загуба или замъгляване на зрението, както и тъмни петна или отново мътнини. Междувременно исхемичната оптична невропатия ни кара внезапно да ослепеем с едното или двете очи.

Както винаги при наблюдателните проучвания, важно е да се отбележи, че съвпадение не означава причинно-следствена връзка между медикаментите и загубата на зрение.

„Надяваме се, че лекарите не са казали на никого, че приемането на тези лекарства за еректилна дисфункция определено ще доведе до повишаване на риска от очни заболявания“, коментира Кевин Макконуей, почетен професор по приложна статистика в Отворения университет. „Това проучване не би могло да ни каже дали това е вярно или не.“

Все пак изследователите казват, че идеята за причинно-следствена връзка не трябва да се отхвърля.

„Тези лекарства се справят с еректилната дисфункция, като подобряват притока на кръв, но знаем, че те могат също да възпрепятстват притока на кръв в други части на тялото“, каза Етминан. „Така че, въпреки че нашето проучване не доказва причина и следствие, наясно сме, че съществува механизъм, чрез който тези лекарства биха могли да доведат до такива проблеми.“

„Целостта на доказателствата сочи към силна връзка“, казва той.