Произход на теориите за произхода ни

Чудили ли сте се някога откъде са се появили нашите предци приматите, и как са успели да се разпространят в почти всички краища на планетата? Ако да, значи сте мислили по въпрос, който занимава много умове от векове насам – и въпреки че през времето са предлагани различни идеи, днес най-вероятно ще се спрем хипотезата, че сме произлезли от Африка. Но макар и това да е на най-популярната и достоверна хипотеза, около нея все още има погрешни схващания.

Обяснение на историята на човечеството

Моделът за африканския произход на човека е сравнително нов в сравнение с огромния брой алтернативни обяснения, които са предлагани през вековете. Първите мислители, които се съсредоточават върху това как изглежда историята на човешката раса, се появяват още през епохата на Просвещението, и се опитват да формират една хомогенна картинка за човешкото минало, която слива познатата (и въображаемата) история с религиозната ортодоксалност и класическата митология – синтез, който е бил колкото творчески, толкова и амбициозен, както можете да си представите… Това в крайна сметка ги кара да локализират хората в рамките на Близкия изток, където се е смятало, че се намира Райската градина.

След това, в края на XVIII в., антирелигиозните и антиклерикалните мислители се обръщат към алтернативни източници, за да почерпят своите истории за произхода. Вместо да разчитат на библейското откровение, те се консултират с историята, географията и филологията, което ги отвежда още по на изток, към Индийския субконтинент.

Идеите, свързани с тази работа, разглеждат човека като съставен от отделни раси с независим произход, които се появяват по различно време. Този тип мислене е известен като полигенизъм и е бил споделян сред много мислители от Просвещението, като Волтер и Дейвид Хюм. Той остава популярен до средата на XIX век – когато Дарвин предлага общ произход на всички хора. Въпреки това аспектите на полигенизма и расовото мислене се запазват и през XX в., но вече внушават, че всяка „раса“ има своя собствена независима еволюционна история.

В своите крайности тези расови идеи се превръщат в основа на различни националистически движения, особено на нацистите.

Едно място или много места?

През втората половина на XX в. изследователите започват да разглеждат Африка като вероятното място на нашия общ произход. По-специално, наблюденията, направени през 70-те години на ХХ век, сочат, че най-старите вкаменелости, фенотипно свързани с хората, са открити в Африка, което трябва да означава, че „съвременните хора“ са се появили оттам. Това също така означава, за разлика от предишните вярвания, че европейците също са произлезли от африкански хора (което разстройва много расисти).

След това, в края на 80-те години на ХХ век, генетичните изследвания на митохондриалната ДНК (мтДНК) показват, че линията на всички съвременни човешки жени има африкански произход преди около 200 000 години (този „произход“ по-късно е наречен Митохондриална Ева). Това не само придава по-голяма тежест на хипотезата за Африка, но и подсказва, че хората са се появили като изцяло нов вид, който не се е кръстосвал с други архаични хора, като неандерталците и Homo erectus. След това тези ранни хора са напуснали Африка преди около 60 000 години и са заменили другите архаични видове.

Хипотезата придобива допълнителна увереност с развитието на археогенетиката през 90-те години на ХХ век, тъй като тя позволява на учените и изследователите да датират с точност митохондриалните и y-хромозомните хаплогрупи.

Въпреки това, макар някои да смятат, че ранният Homo sapiens се е появил като отделна група и след това се е разпръснал от Африка – в крайна сметка измествайки всички останали човешки видове – има и такива, които застъпват така наречения мултирегионален модел. Това конкурентно обяснение се съгласява с идеята, че Африка e мястото на нашия произход, но според него хората са еволюирали чрез комбинация от адаптация и чрез кръстосване с изчезналите вече архаични хора в различни региони.

Според този модел Homo erectus се е появил в Африка преди около 2 милиона години и след това се е разпространил по света, като се е адаптирал към регионалните условия. През това време някои популации са се изолирали за известно време и са се развивали в своя собствена посока. Въпреки това, благодарение на непрекъснатото кръстосване, адаптациите, които са изгодни навсякъде по земята, се разпространяват най-силно, позволявайки на целия вид да се развива в една и съща посока, като запазва регионалните си адаптации. Чрез този процес местните разновидности на вида се превръщат в съвременните хора (Homo sapiens sapiens).

През последното десетилетие този Мултирегионален модел получава значителна подкрепа, въпреки че хипотезата за Африка или нейните различни версии остават най-популярното обяснение. Проучванията на древна ДНК разкриват, че съвременните хора от неафрикански произход носят генетичен код от архаични хора от неафрикански произход. Възможно е тези генетични варианти да са просто остатък от общ прародител между съвременните хора, неандерталците и денисовците (Homo denisova), но е по-вероятно да се дължат на кръстосване.

Така че Мултирегионалният модел все още е конкурентен като предполага, че нашите африкански предци са мигрирали и са се смесили с местни архаични хора в различни региони на света, макар че генетичните последици от това вероятно са минимални.

В крайна сметка нито неандерталците, нито денисовците са оцелели в съвременния свят, въпреки че са оставили няколко гена. Изглежда, че те не са успели да се адаптират към климатичните условия, с които са се сблъскали, или не са били в състояние да се конкурират със съвременните хора.