Притеснителната история на нудизма в Германия

Цветната история на нудизма в Германия обхваща най-добрите и най-лошите аспекти на тази сложна нация.

Последната четвърт на 19 век е за Германия време на бърза индустриализация и масова вътрешна миграция. По време на Втората империя (1871–1918) половината от всички германци напускат родното си място и отиват по градовете. Този огромен приток към новите градски центрове, най-вече в Западна Германия, поражда процъфтяващо гражданско общество, съставено от различни квартални асоциации, социални и политически субкултури и движения, в които новопристигналите се опитват да намерят място за себе си. Но за мнозина това също така поражда и претъпкани, влажни и нездравословни условия на живот.

Много от асоциациите и субкултурите израстват именно като отговор на тези условия на живот, които според тях създават криза в общественото здраве. Някои групите експериментират с различни мерки за противодействие на така образувалата се криза, вариращи от вегетарианство, въздържание от алкохол и никотин, естествено изцеление и будизъм до изграждане на селски комуни и „градски градини“. Някои от тях възприемат и онова, което швейцарският лекар Арнолд Рикли нарича „Lichtluftbäder“ („бани с въздух и светлина“) – голи слънчеви бани – като терапия.

 

Вдъхновение от миналото

Карл Дифенбах е първият, който представя голотата не само като терапия, но и като начин на живот. Строг вегетарианец, той се преместwa със семейството си да живее в изоставена кариера недалеч от Мюнхен, като през лятото е гол, а през зимата носи само туника. През 1888 г. той е отведен в съда, тъй като е гол в присъствието на сина си. Защитавайки се сам, той убеждава журито да го оправдае.

Дифенбах е влиятелен художник, за когото върхът на красотата е представен от голите скулптури на древна Гърция. В съзнанието му ползите от голотата от гледна точка на реформата на живота съвпадат с идеал, който той смята, че е постигнат в древна Гърция, но който съвременните европейци за съжаление не успяват да усвоят: идеалната хармония между тялото и ума.

В градските артистични среди тайните общества с шепа членове започват да нарастват и се стремят да реализират точно този идеал. Членовете на Deutsch-Hellas, например, отиват в гората и се снимат разголени в позите на хвърлячи на дискове и гръцки богини. Те провеждат и „вечери на красотата“ в града, където се представят голи като живи статуи или гледат гостуващи знаменитости като Олга Дезмънд, които танцуват гол. Те публикуваха своите снимки и размисли в списанието Die Schönheit (Красота).

Най-известният ученик на Дифенбах, Юго Хьопенер, известен като „Фидус“, обаче се вдъхновява от идеализираната версия не на гръцкото, а германското минало. Римският историк Тацит пише за германските племена, които се борят яростно с имперските легиони – и често с успех – в смесени редици от мъже и жени, всичките напълно голи. Именно тези голи германски армии Фидус изобразява като идеалния скандинавски тип в своите популярни офорти, които смесват еротичното с езотеричното и са публикувани в нудистки списания.

С течение на годините Фидус също пише и статии, които призовават за нова по-дисциплинирана немска култура, основана на чисто расов произход от тези воини. Това резонира с хора, които сами са стигнали до извода, че настоящата криза в общественото здраве е симптом на расова дегенерация.

 

Формула за начин на живот

Докато условията на живот на градските работници несъмнено причиняват болести и смърт, като цяло през втората половина на 19 век продължителността и качеството на живот за повечето германци се увеличават до безпрецедентни нива. Хората, които някога са се притеснявали за оцеляването си, до края на века вече са по-загрижени за успеха си. Появява се нова средна класа, съставена от онези, които не получават класическо образование в гимназия. Такива хора вероятно не са чели Тацит и отделят малко, ако изобщо някакво време, да мислят за древна Гърция.

Те обаче са впечатлени от хора като Ричард Юнгевитър, които се справят успешно и предлагат формула за начин на живот, която ще бъде благоприятна за всеки, който я следва. Автобиография на Юнгевитър, която става бестселър, разказва как комбинация от веганство и нудизъм му позволява да преодолее вродената си слабост и да се превърне в силен, успешен човек, способен да ходи в планината „в продължение на 10 до 14 часа“ и „да изпълнява ежедневно най-натоварената умствена работа“.

Юнгевитър прави гола гимнастика всеки ден и работи гол на бюрото си, изправен, както доказват изобилните фотоилюстрации в многобройните му книги.

По време на епичните си походи той все повече се занимава със здравето на германската раса, която според него е „отровена“ от евреи, африканци и други „по-нисши раси“. Нудизмът е отговорът на този проблем, според него, тъй като когато са голи, по-добрите партньори за разплод веднага ще се разпознаят, а генетично по-нискокачествените типове няма да могат да се прикрият…