Познават ли животните концепцията за времето

След като мнозина прекараха повече от една работна седмица с новото време, добавящо малко повече светлина по време на работните часове и пълен мрак след работно време, мнозина вече са преодолели кризата с връщането на часовниците. В днешно време това е автоматизиран процес и най-вероятно мнозина вече не помнят удоволствието от свалянето на часовниците, но след като човекът е единственото същество, което познава концепцията за време, какво се случва с животните?

Точно тук обръщаме много сериозно внимание на домашните любимци, които най-често ви изпращат на работа, но знаят кога да застанат пред вратата, кога е времето за разходка и кога да чакат пред купичката за храна. Знаем много добре, че една човешка година се равнява на седем кучешки, но възможно ли е самите животни да са запознати с концепцията за времето? Според някои учени, това твърдение е възможно до известна степен.

Преди да обърнем внимание на животните, нека разгледаме малко по-подробно каква е концепцията за време при човека и как той се влияе от преминаването на 24-те часа. Очаквано е, че за всеки човек представата за времето е различна. Албърт Айнщайн някога е обърнал внимание на този феномен, заявявайки, че всеки мъж, докато е в компанията на красива жена, може да усети времето като един миг. В случай, че същият човек седне на гореща печка за една минута, страданието може да му се стори като цяла вечност. В зависимост от ситуацията, времето може да се стори изключително бързо или изключително бавно.

Дори спомените са обвързани с концепцията за преминаващото време. Качеството да запомняме събития също е обвързана с начина, по който измерваме часовете. Благодарение на опита и познанието, можем спокойно да предсказваме бъдещи събития, уповавайки се именно на магическите стрелки. Един от най-лесните примери е възприемането, че слънцето ще продължи да изгрява, утре отново ще има светлина и още много други. Тези човешки качества ни позволяват да имаме усещането за продължителност, да попълваме личната си история и да бъдем осъзнати.

С оглед на това можем да се замислим дали кучетата използват времевата концепция по същия начин? Според някои изследователи, възприемането на времето може да се разглежда от малко по-различен ъгъл. Според Уилям Робъртс – изследовател на поведението при животните – всяко едно същество от природата е заложник на времето. За него, липсата на памет, оставя животните само в едно време – настоящето. Заложникът, според самия него, е същество, което не може да прави скок назад в паметта си към предишни събития, нито да разполага с възможността да погледне напред и да се опита да предсказва такива.

В този случай можем да заявим спокойно, че хората, които разполагат с концепцията за време и могат спокойно да контролират спомените си, могат да се нарекат пътешественици във времето, но само при условие, че приемаме идеята на Робъртс. Тази теория не се харесва на собствениците на животни, които прекарват много време за тренировка и отказват да повярват това. Все пак, ученето на команди би трябвало да се уповава на идеята за спомен. Тук ученият има разумно обяснение. Предадените знания, според него,  са точно толкова релевантни, колкото и тези, които предоставяме на малките деца.

На 4-годишна възраст едно дете се научава да пълзи, да ходи, но без да разполага със съзнанието за този момент. Никой не помни кога е направил първата си крачка и какво го е мотивирало да я направи. Тук се въвежда и още един интересен термин – епизодична памет. Тя символизира възможността да запомняме точно определени събития в миналото. Кучето разбира командата „седни“, но никога няма да помни кога е научено на нея. Тогава най-вероятно се чудите как е възможно най-добрият приятел на човека винаги да знае и очаква предстоящото завръщане на стопанина си. Тази отговорност до някаква степен е зависима именно и от добре познатия биологичен ритъм на животното.

Вътрешният часовник на гълъбите се активира тогава, когато има нужда от храна. В течение на времето, той много добре ще знае в кои часове да бъде на определено място, където ще я има. Подобен е принципа на работа и при кучетата, те използват своите хормони, температура и невронна активност, за да знаят, че е време за храна, разходка и завръщане на стопаните. Вместо да броят часове, те най-често залагат на една съвсем различна идея – да следят своите жизнени показатели. Всеки път реакциите им са еднакви в зависимост от тези показатели.

Ако обаче липсва концепцията за минало, какво трябва да знаем за бъдещето? При проведени тестове относно предсказването на бъдещето, можем да забележим, че някои птици много добре осъзнават как да използват по-сложни системи, за да стигнат до храна като награда. Щом повечето стигнат до отговора, повтарят експеримента, но при по-дълги паузи, същите обекти бързо забравят. Това обаче не е трупане на знание, а напрягане на по-дълготрайната памет, която за разлика от човешката, е значително по-трудна за осъзнаване.

В проведените тестове, маймуните се справят завидно добре. Има една особена подробност – изисква се много време, за да запомнят цялата система от пъзели, за да стигнат до храната. По наблюдения на учения, това умение не става много лесно и коства сериозни усилия. Нещо друго, възможността за по-добро постижение в бъдещето, под формата на по-голяма награда, изобщо не изкушава животните. В един и същи тест, плъховете и гълъбите избират първата и най-лесна възможна опция, за да достигнат до храна. Вторият по-дълъг маршрут предлага много по-сериозно количество, но това изисква повече усилие.

Точно тук можем да заключим, че бъдещето не е в полезрението им. В един тест, учените предлагат на една маймуна да избира между един или два банана. Маймуната винаги ще избере по-голямата награда. Когато е гладно, животното изяжда около 10 банана, но средното количество е 5 на ден. Тоест, вместо да запазят пет за по-късно, маймуните предпочитат да изконсумират всичките, без да се тревожат за бъдещето. При хората е малко по-различно, все пак можем да закусим у дома и след това да вземем храна за по-късно.

Мнозина биха задали и още един въпрос: ако няма концепция за бъдещето, защо животни като катериците събират храна за зимата? Тук идва една приятна подробност, катериците, както и много други животни, които са известни с трупането на блага, не спират да правят това през цялата година. Това е някаква форма на инстинкт, която ги мотивира да процедират така. Разбира се, всеки е способен да отрече тази теория, ако предпочита да смята своя домашен любимец за интелигентно същество.

Все пак не трябва да забравяме, че животните осъзнават в определени моменти, че извършват нещо грешно. Редица изследвания показват, че ако тренирате кучето да не взима храна от масата, но го оставите гладно и на масата има храна, същото ще изчака да стане тъмно и едва тогава ще се обслужи.