Перата са били ключови за възхода на динозаврите

Вече имаме доказателство, че способността, която е позволила на динозаврите да надживеят предишните доминиращи влечуги, е адаптирането към студа. Ако това е вярно, перата вероятно са били съществена характеристика за ранното им оцеляване. Може дори да са били ключови.

Един посетител на Земята през късния триас може и да не обърне много внимание на динозаврите, тъй като те са само едно семейство влечуги сред много други и далеч не са най-голямото. Но все пак преди 202 милиона години се случва масово изчезване на животински видове, което премахва по-голямата част от конкуренцията им; и скоро след като приключва то, динозаврите вече са навсякъде.

Смята се, че изчезването в края на триаса е причинено от големи вулканични изригвания в Централно-атлантическия магматичен район, които изхвърлят парникови газове и нагряват планетата. Въпреки това, ново изследване в Science Advances предполага, че тази топла ера е била прекъсната от кратки пристъпи на силни студове и способността на динозаврите да оцелеят в тях е това, което ги отличава от останалите. И перата като изолационен елемент вероятно имат голяма заслуга за това.

През по-голямата част от ерата на господството на динозаврите светът е бил много по-топъл от днес, благодарение на комбинацията от атмосфера, богата на въглероден диоксид, и разположение на континентите такова, че те получават по-малко слънчева светлина като повечето от нея се отразява обратно в космоса. Това е оформило научната ни представа за тях.

Въпреки това, д-р Денис Кент от Колумбийския университет, и неговите съавтори отбелязват, че повечето вкаменелости на динозаври от триаста, които имаме, идват от високи географски ширини, което предполага, че те първоначално са били не особено добре адаптирани за екваториалните условия, отколкото нединозавърските видове като фитозаври и Lagerpetids.

Два представителя на фитозаврите

Да си далеч от екватора обаче не винаги означава студ. През по-голямата част от юрата и кредата температурите все още са били сравнително топли в тези географски ширини през по-голямата част от годината. Нещо повече, изследването отбелязва: „Късният триас и най-ранната юра се характеризират като едни от малкото моменти в историята на Земята, в които няма доказателства за полярни ледникови покривки.“

Това не означава, че никога не е ставало студено. Изследването посочва доказателства за камъни в басейна Джунгар в сегашния северозападен Китай, които изглежда са били пренесени до сегашните си местоположения заедно с ледени късове.

„Това показва, че тези области са замръзвали редовно, но динозаврите са се справяли добре“, казва Кент в изявление. Днес зимната ледена покривка на север от Арктическия кръг би нещо съвсем нормална, но фактът, че това се е случило по време на суперпарникова ера, е по-неочакван.

Авторите приписват замръзването на аерозоли, изхвърлени в атмосферата от същите вулкани, които са доставили и въглеродния диоксид. Такива аерозоли отразяват входящата светлина и в началото охлаждат планетата повече, отколкото съпътстващият CO2 я затопля. Те обаче имат много по-кратък полуживот от CO2 и следователно изригванията биха предизвикали кратки пристъпи на екстремни студове, прекъсващи по-дълги периоди на топло.

„Преходните, но интензивни вулканични зими, свързани с масивни изригвания и понижени нива на светлина, довеждат до масово изчезване в края на триаса“, се казва в документа. Всички средни до големи влечуги са изчезнали с изключение на динозаврите, които след това запълват празнината, точно както бозайниците са направили 135 милиона години по-късно.

Авторите приписват адаптивността на динозаврите на тяхната изолация – перата. Продължава дебатът дали всички динозаври са били оперени и ако не, кои не са, но ако документът е правилен, оперението е било широко разпространено в началото. Едва много по-късно предците на птиците открили друга употреба на зимните си палта.

„Тежките зимни епизоди по време на вулканични изригвания може да са довели до минусови температури в тропиците, където изглежда става значителна част от изчезването на големи, голи, неоперени гръбначни животни“, казва Кент. „Докато нашите фини пернати приятели, аклиматизирани към по-ниски температури в по-високи географски ширини, си се справят добре.“