Парадоксът на инките – да бъдат съдени за това, което не постигнаха
Сигурни сме, че мнозина са чували за цивилизацията на инките и техните постижения в историята. Учените ги помнят не са с върховете, а с провалите им. Инките никога не успяват да добият и използват желязо, да използват колело или да изградят свой писмен език. Благодарение на последното, откриваме така наречения парадокс на инките. Една от най-големите империи в Южна Америка е съществувала така.
Възможно ли е да се създаде нещо толкова невероятно като Мачу Пикчу и въпреки това да няма нито един поставен знак или надпис върху едно от чудесата на света? Добрата новина е, че Благой Георгиев още не се е разписвал там, все още! Да се върнем на важните въпроси и парадоксът на инките, възможно ли е една империя да съществува така?
Очевидно е възможно, особено след като инките са разполагали с писмена система, но не точно такава, каквато си мислим. Адаптират се и използват нова технология, както и малко въображение. Инките създават 3-измерна система и използват различни знаци, с които да описват събития и да оставят съобщения.
Няма да открием писмено слово, като използваното в момента. Някогашната империя е говорила чрез обекти. Изборът им е ориентиран към дълги цветни корди, произвеждани от вълната на лами и други животни. Словото на инките може да бъде открито в стотици струни и десетки хиляди възли, които създават една красива дъга от цветове, но докато обикновеният човек може да се възхищава на красотата, инките виждат оставени послания.
Наричат го кипу и остава в действие до пристигането на Франсиско Писаро. В продължение на 2 хиляди години е бил предаван и използван за всички нужди на империята. Това е бил методът за правенето на математически изчисления, създаването на календар, отчитането на събрани такси, както и най-различни преброявания. Животът на цялата империя се гради в конци и възли.
И изобретателността достига до там, че дори и някои от най-опитните моряци ще останат без думи, когато трябва да анализират методите. Тук откриваме и някаква форма на почерк, защото всеки човек преплита словото по различен начин и за различни цели. Посланията продължават да се разпространяват и през Андите.
Една от скорошните теории за кипу е, че най-вероятно изпълнява ролята на броеница за молитви. Не е изключено да се използва и за система, която да освежава паметта. Поне това са някои от теориите.
Не е толкова трудно да се разбере и самата идея. В училище всички се учим да смятаме на пръсти, да използваме предмети като кубчета и други. Изваждаме и събираме по същия начин, използвайки само 10 пръста. След това се учим да пишем, опознаваме числата и повишаваме стойността на сметките. Числата започват да придобиват и още едно качество – те са стойност от нещо, имат вече някакво значение. В този момент първите уроци вече нямат много смисъл и се превръщат в нещо примитивно.
Кипу работи на същия принцип, създава се с ентусиазъм на малко дете, а след това започва да се разгръща. Това го отдалечава много далече от идеята. Основните възли крият и тайната на самите послания. Числото 10 се индексира на връв с 10 възела, то се смята за основа и след това се разгръща като популярна таблица на Excel без никакви ограничения. Откриваме колони, редици, числа, общ брой и тотална стойност.
Звучи странно да говорим за толкова голяма информация с максимална стойност от 10 основни числа. Тук идва въображението и добавянето на по-сложни възли, разклонения, допълнителни идеи и всичко това прави кипу една детайлна и изчерпателна система.
Щом се стигне до изчерпване, инките започват да добавят и други предмети. Най-накрая посланията им заприличват на сложно изплетена огърлица и освен красота, тя носи и много скрити послания. Не е трудно да видим дори, че възлите променят своя цвят. Тук се записват имена, места, генеалогия, песни и всичко с помощта на специални кодове върху вълнен конец. В началото говорихме за 3-измерна система и тя се разглежда под определен ъгъл.
Имаме специална позиция, цветове, дебелина, количество, конфигурация и още много други. Всеки един добавен елемент ще направи цялото значение малко по-различно. С пристигането на испанците, инките демонстрират един от най-сложните езици, без еквивалент в стария свят. Един йезуит си спомня как една жена носи цялата си история на кипу, написана с възли.
За съжаление ще открием, че знанието и цялата система е изгубена отдавна. Светът знае за някакви познания от тази история, но не може да познае всичко. Инките не са оставили речник на чуждите възли. Всеки един език е труден за изучаване и проверка. Декодирането на писмено слово и езикът, могат да изглеждат като невъзможна мисия, но има достатъчно лингвисти, които с удоволствие се спускат в търсенето на логика, връзка между отделните думи и символи. Единственият език, превърнал се в бич за модерния лингвист, е шумерският.
Да се върнем на кипу, той продължава да е някаква интересна версия на език, който няма точно определени звуци, липсват и строги правила. Неговата идея е, че описва предмети, улавя време и посочва определени количества. Инките използват една отворена система, която започва да се развива като език и още по-интересното е, че е широко разбрана. Тя ги обединява, тя ги описва, тя ги разпределя.
Не е ясно колко успешна е била. За съжаление всичко за този език се открива единствено и само по записки на испанските инквизитори. Преди половин хилядолетие ще открием, че инките са работили като група и точно това им позволява да разпространяват своята система. Харвард разполага със специална кипу база данни, в която се описват редица плетки. Разглеждат дори адресни регистрации или нещо подобно на първите такива, които инките са използвали.
Кипу трябва да се разчита с малко по-бистра и оригинална мисъл. Инките не са се ограничавали с думи и след като не са имали съвършения език, изискването е да помнят малко повече, да проявяват креативност и да изучават този език като наследство. И точно в това се крие целият парадокс, дали инките без език, са успели да създадат по-добра система, която да върши далеч по-добра работа или да изпълнява функциите, които са били необходими.
