Новооткрит вид калмар-вампир бе открит „с плячка в ръцете“

Откриването на калмар-вампир от ранната юра може да помогне за разкриването на слабо познатия произход на този уникален вид. Фактът, че е умира и се вкаменява, държейки плячка, добавя необичаен допълнителен поглед за мястото му в екосистемата.

Калмарите-вампири не са истински калмари, тъй като са по-близки до октоподите, отколкото до съществата, на които са кръстени. Членовете на семейството могат лесно да бъдат разпознати във фосилния запис, тъй като наред с осемте си ръце те имат и две нишки, а не по-съществените пипала, които имат калмарите. Въпреки това те остават много слабо проучени.

Днес е оцелял само един вид калмар-вампир, но поне този път това не е отражение на вредата, която човечеството е нанесло на планетата. Доколкото можем да кажем, от много дълго време съществува само един вид. Иначе са известни повече от дузина техни предци от времената, когато явно са живели в по-плитки води. И все пак всяко откритие е ценно.

Това от Люксембург през 2022 г. датира отпреди около 180 милиона години и е дори по-ценно от повечето, защото е вид, който не сме виждали досега, сега наречен Simoniteuthis michaelyi. Освен това е необичайно пълен, като се виждат твърдата вътрешна част на животното и върховете на всичките осем ръце. Дължината му е била 38 сантиметра.

Снимка: Fuchs et al., Swiss Journal of Palaeontology, 2024 (CC BY 4.0)

Две риби са близо до устата на екземпляра, като очевидно са държани от ръцете. Учените, описали вкаменелостта, отдават смъртта ѝ на „удавяне по невнимание“; това се случва, когато морските същества са твърде заети да се хранят или да мърсуват, за да осъзнаят, че потъват във води, които са толкова бедни на кислород (хипоксични), че няма да могат да оцелеят или да избягат.

Един от авторите, които съобщават за тази находка, преди това е описал случай на такова удавяне потъване, в който са участвали два калмара-вампири от различни видове. Единият се е хранел с другия, когато, както се предполага, и двата са потънали. В такива хипоксични води е по-вероятно телата на животните да се запазят. Въпреки това фактът, че такава значителна част от вкаменелостите на древните калмари изглежда са загинали при този процес, предполага, че те са си били значителна заплаха в началото на юрския период. Съвременната адаптация на този вид към бедни на кислород води явно е настъпила много по-късно. Други главоноги също са били склонни да умират по този начин.

Във вкаменелостта на S. michaelyi се виждат поне частични следи от всичките осем ръце, но няма следи от двете нишковидни пипала. Въпреки това екипът, който го описва, е сигурен, че е калмар-вампир, а не необичайно изглеждащ октопод.

Като една от най-старите известни вкаменелости на този вид, откритието би могло да хвърли светлина върху тяхната еволюция, но засега, ако не друго, само създава повече въпроси, смут и объркване. По-специално, не знаем кога са се развили двете нишки, използвани от съвременните калмари за захващане на малки организми и плаващ детрит. И този екземпляр не дава отговори.

Снимка: Fuchs et al., Swiss Journal of Palaeontology, 2024 (CC BY 4.0)

Като се има предвид произходът им като производен вид от истинските калмари, „таксоните, принадлежащи към клада на вампироморфите, определено трябва да показват корона с ръце, която се състои или от 10 добре развити ръце, или от 8 плюс рудиментална двойка“, пишат авторите. Въпреки това, подобно на повечето други подобни древни вкаменелости, в този случай не може да се види нито едно от двете.

Името на рода е в чест на Джо Симон, доброволец в Националния природонаучен музей на Люксембург, а самият вид е кръстен на директора на музея Патрик Микаели.

* * *

Калмарите-вампири имат един от най-лошите публични образи в животинското царство. Дори научното наименование на оцелелия вид означава „вампирски калмар от ада“. След като са успели да се приспособят да живеят в почти безкислородни океански дълбочини, те несправедливо получават не само името вампир, но и напълно погрешна връзка с екстремната жажда за консуматорство (заради факта, че докато се борят плячката си не забелязват как потъват).

Всъщност, ако някога срещнете жив калмар-вампир, той не би представлявал никаква заплаха, камо ли да ви изпие кръвта. Вероятно отдавна щяхте да сте смазани до смърт от екстремния натиск на дълбочините, където живеят, но предвид скромните им размери те така или иначе не биха ви изяли, освен ако нещо друго не ви е разчленило вече.