Забележителна нова система успява да възстанови функцията на органите на прасета един час след смъртта на животните, според списание Nature. Няма място за притеснения: изследователите не са тръгнали да създават армия от полумъртви прасета-зомбита – но се надяват, че тяхната работа може някой ден да помогне за спасяването на човешки животи чрез увеличаване наличността на органи за трансплантация.
Само няколко минути след като сърцето спре да бие, тялото започва да претърпява бурен процес, при който клетките и органите се унищожават заради липса на кислород и хранителни вещества. Това води до необратима клетъчна недостатъчност, подуване на органите и колапс на кръвоносните съдове.
В това последно проучване обаче екип, ръководен от учени от университета Йейл, успя да предотврати този привидно неизбежен процес при прасетата, използвайки система, която те наричат OrganEx.
Работи много подобно на машините сърце-бял дроб, използвани при открити сърдечни операции, за да насища кръвта с кислород по време на интервенцията, докато органите са заети. Всъщност системата OrganEx включва помпане на телата на прасетата с кислород и сложна перфузионна течност, която съдържа всички необходими съставки за коригиране на електролитния дисбаланс и противодействие на щетите, причинени от липсата на стандартен кръвен поток.
Използвайки тази техника, те успяват да запазя клетките и органите на прасетата до един час след като сърцето на животното спре да бие.
„По принцип с интервенция успяхме да покажем, че можем да убедим клетките да не умират“, коментира Звонимир Врселя, водещ автор на изследването от Катедрата по неврология в Медицинския факултет на Йейл, на медийна конференция.
„Под микроскоп е трудно да се направи разлика между здрав орган и такъв, който е бил третиран с технологията OrganEx след смъртта“, добавя Врселя.
Въпреки че клетките и органите изглеждат здрави, в мозъците не се наблюдава организирана електрическа активност, което предполага, че животните не са в съзнание по време на експериментите.
Част от прасе
Изследователите искат да подчертаят, че това все още е ранно изследване и засега фокусът е върху животинските органи с оглед на потенциалното им прилагане в областта на трансплантацията. Въпреки че казват, че някой ден технологията може да се приложи и към човек, който е получил сърдечен удар или се е удавил, има още много работа за вършене, преди това дори да започне да се обмисля.
„Мисля, че сме доста далеч от приложение върху човека на самата експериментална технология“, казва д-р Стивън Латъм, автор на изследването и директор на Интердисциплинарния център по биоетика на Йейл.
„Спасяването и поддържането на органи за трансплантация според мен е много по-близка и много по-достижима клинична цел, която може да се основава на това проучване. Все пак има още работа за вършене и в тази връзка, но преди да свържете OrganEx с човешко тяло, за да се опитате да спрете исхемичните увреждания на цялото тяло, трябва да свършите много повече работа“, обяснява Латъм.
„Не че не може да се направи, просто ще бъде по-далеч в бъдещето.“
На въпрос на журналисти за възможността да се възкресяват мъртвите човешки тела с помощта на тази технология, един от изследователите отбелязва: „Тази възможност е много по-малко вълнуваща, отколкото пресата иска да бъде.“ Въпреки това, именно тази възможност изглежда продава проучването много добре.
Тъй като понастоящем донорските органи могат да се държат само около 12 часа извън тялото, този вид технология има потенциала да спасява животи, като облекчава търсенето. Около 75 000 души в САЩ, например, са в списъка на активно чакащите за органи във всеки един момент, но има само 8 000 починали донори на органи всяка година, а живите донори осигуряват само около 6 000 органа годишно, според CDC.
С дръзка технология като тази този недостиг може да е нещо от миналото.