Невероятната история на айсберга, който потопи Титаник

Когато вали сняг, свойствата на водата изпълняват много деликатен танц: около парче прах се образува кристал, появата на този кристал създава още кристали, които образуват дълги дендрити около прашинката като мравки около парче шоколад. Докато растящата снежинка е по-лека от въздуха, тя се носи, но щом поредният кристал пресече критичната точка, структурата ще се поддаде на гравитацията и ще падне.

Снегът обикновено пада на места, където вече е паднал друг сняг. И въпреки че всяка снежинка е различна, те не са толкова уникални, колкото може би си мислим: те започват като сфери и образуват пипалата си, за да се отървават от топлината. Ниските температури произвеждат люспи, които приличат на куршуми или игли, а класическата форма с шест клона става вече при изключително студено време.

Вероятно тази форма на подобен на папрат сняг е паднал един ден, преди петнадесет хиляди години, върху замръзналите ледени покривки на Гренландия. Сушата вече е покрита с лед с дебелина 3 километра. С течение на времето пресните люспи се спуснаха в леда, скрити от дневната светлина и компресирани от натиск до 1/3 от първоначалния си размер.

В съответствие с геологията, минават хиляди години без да се случи нищо. Снегът, който започва като снежинки, се трансформира в лед, докато се движи с около 6 километра на година към западния бряг на Гренландия. Ледът отслабва, когато се приближава до брега, защото всеки ден, особено през лятото, огромни стени от лед се отлепват от ледника и падат в океана.

Ето как се образуват океанските айсберги. Но един конкретен айсберг, който се отчупва през лятото на 1909 г., ще направи една световно известна беля. Съществувал твърде кратко, за да има име, този айсберг е повече от 3 километра широк и 30 метра висок при раждането си – достатъчно голям, за да скрие Колизеума в Рим и всички пирамиди взети заедно, поне преди да започне да се топи. Той ще срещне най-големия параход, построяван до тогава, който също е създаден през това лято на 1909 г.

Един от айсбергите, за които се предполага, че потопя Титаник; петно от червена боя, подобно на червената ивица на корпуса на кораба, се вижда близо до основата му

Този параход, Титаник, е замислен с амбицията за размер и разкош. Това ще бъде най-големият и най-луксозният пътнически кораб, който някога е плавал. Изграждан в продължение на три години от компанията White Star Line той има и два родствени кораба, Olympic (1911) и малко по-големия Britannic (1915). Те са създадени да превозват богати и известни хора през Атлантическия океан в богато украсени каюти с елегантни викториански удобства. Билетът с най-висока цена за Титаник – малко над 60 000 днешни долари – предоставя на пътника достъп до елитна трапезария, заседателни зали с дъбова ламперия, турска баня, плувен басейн със солена вода, огромни еркери и оркестър .

Всички тези удобства обаче ще останат на заден план. Корабът тръгва от Северна Ирландия в началото на 1912 г. и спира, за да вземе пътници в Шербур, Франция, и Куинстаун, Ирландия, преди да завие на запад за Ню Йорк. След като е пълен, писъкът наброява малко над 2200 гости, повече от 1/3 от тях екипаж. И все пак 4 дни след началото на първото си трансатлантическо пътешествие, след прочутия инцидент, всички освен 710 от тях ще се озоват мъртви на повърхността на океана или още по-лошо, потопени дълбоко на дъното заедно с отломките.

Айсберг, бутан от три кораба на ВМС на САЩ в Макмърдо Саунд, Антарктика

По онова време хората не знаят много за поведението на айсбергите, освен че повечето се топят някъде в Арктическия кръг. Джон Томас Тоусън, учен, посветен на корабната навигация, който пише книга, наречена „Практическа информация за отклонението на компаса“, отбелязва през 1857 г., че айсбергите не са по-различни — и не са по-меки — от скалите, образувани в продължение на хилядолетия от времето и налягането. Той знае, че огромните ледове представляват екзистенциална опасност за дървените корпуси на корабите от 19 век. Стоманените корпуси са непобедими, казва той, но това се основава на предположения, а не на опит. Толкова голям брой айсберги пътуват на юг през източния проток на Гранд Банкс в източен Нюфаундленд, че през 1912 г. Бреговата охрана на САЩ нарича района „алеята на айсбергите“.

В продължение на 3 години ледената маса се люлее в арктическите води – в един момент пътува на север и прекарва лятото на 1910 г. по-далече към северния полюс, след това улавя Лабрадорското течение, което го понася на юг. Повечето айсберги се стапят през първата си година; едва няколко изтрайват две, шепа оцеляват три, защото в крайна сметка Лабрадорското течение среща топлите води на Гълфстрийм, които действат като океанска микровълнова печка. Само 1% от айсбергите в северното полукълбо оцеляват в тази пустинна зона и накрая само един на няколко хиляди би стигнал до 41 градуса север, същата географска ширина като Ню Йорк и директно на пътя на трансатлантическите кораби.

Когато Титаник потъва през 1912 г., той се гмурва удивителните 4 километра и се удря в морското дъно с повече от 50 километра в час. Океанският гроб на кораба е толкова далече, че местоположението му остава загадка до 1985 г., когато екип, който се възползва от разработените от правителството подводници и дълбоководни кораби, успява да направи някои замъглени снимки. Отнема 73 години, почти цял човешки живот, за да се открие най-забележителното и завладяващо корабокрушение на всички времена.

Това събитие става толкова широко известен – разказвано безкрайно във филми, книги, музейни експонати, продукти – че е лесно да се забрави най-удивителната подробност: колко лесно е могло да не се случи. Айсберги са удряли кораби, откакто има кораби за удряне, но този, който поваля най-големия пътнически кораб, строен някога, почти беше изчезнал. След три години дрейф, ледената маса вероятно имаше още една седмица живот, най-много две. Когато айсбергите се топят от дъното, те стават тежки отгоре и се обръщат, след което идва още ерозия и още обръщане, докато накрая, когато вече са намалели до размера на баскетболна топка, те се обръщат непрекъснато, докато не остане нищо.

Според някои оценки днес има повече айсберги, отколкото в ерата на Титаник, до голяма степен в резултат на по-топлата вода, която причинява по-чести отцепвания на ледниците. Напредъкът в радарите, GPS и наблюдението на самолети, заедно с по-големите и по-добре проектирани кораби, намалява опасността от айсберги за корабите. Но айсбергите все още остават заплаха. През 2007 г. малък круизен кораб близо до Антарктика, наречен MS Explorer, е ударен от невидим айсберг: след като парчето разрязва десния борд, пътниците се втурнаха към спасителните лодки и са спасени няколко часа по-късно от друг круизен кораб наблизо.

Но нито един айсберг никога няма да бъде толкова известен колкото този. Всяка друга седмица корабът, за който никой не вярва, че може да потъне, щеше да завърши първото си плаване и да се завърти за второто. Всеки друг ден и айсбергът щеше да е малка част от опасния си размер. Всеки друг час и щеше да е на десетки, може би стотици метри от Титаник. Но… изобретателността на хората в зората на съвременните изобретения се поддава, доста изненадващо, на силата на няколко снежинки, твърди като скала.