Кое според вас е най-шумното животно на планетата? Слон? Кучето на съседа? Ами ако мислим спрямо размера на тялото, наградата се присъжда на малкия воден лодкар: Micronecta scholtzi. Тази буболечка получава титлата през 2011 г., когато екип от изследователи представя своите открития на годишната конференция на Дружеството за експериментална биология.
С размер малко над 2 милиметра и с вид на отроче на бълха и миризливка, лодкарите не са много леки за очите. Но пък за ушите – това е друг въпрос. Защото когато искат да привлекат вниманието на околните, те изваждат пениса си.
Техническата терминология за това, което прави лодкарят, е „стридулация“, която представлява търкане на части от тялото (по-често крака, като мухите), за да се издаде звук. Гадинката използва този подход по по-необичаен начин, като държи пениса си като лъка на цигулка. Аналогията е още по-подходяща като се има предвид, че звукът, който издават, е като на първия ред пред оркестър.
„Той стридулира, което предизвиква вибрации, като търка пениса си в челото“, казва фермерът Джон Люис-Стемпъл. „По този начин той може да произведе 99 децибела, което го прави най-шумното същество на планетата.“
Велики думи.
По-точно лодкарят може да достигне 99,2 децибела, а при честота от 10 kHz това е в обсега на човешкия слух. Всъщност хората могат да го чуят въпреки водния хабитат на тези малки насекоми.
„Забележително е, че въпреки че 99% от звука се губи при прехвърлянето му от водата във въздуха, песента е толкова силна, че човек, който се разхожда по брега, всъщност може да чуе тези малки същества да пеят от дъното на реката“, казва в изявление д-р Джеймс Уиндмил от Университета в Стратклайд.
Песента на водния лодкар се използва за привличане на партньори и макар звукът да е силен, пространството, което той използва, за да го създаде, е миниатюрно, с широчината на човешки косъм. „Наистина не знаем как те издават толкова силен звук от толкова малка площ“, допълва Уиндмил.
Изучаването как малките неща издават чак такъв шум може да има косвени последици за технологиите и биомиметиката.
„От биологична гледна точка тази работа може да бъде полезна за опазването на околната среда, тъй като записите на звуците на насекомите могат да се използват за наблюдение на биоразнообразието“, заключава Уиндмил. „От инженерна гледна точка тя би могла да се използва в областта на акустиката, например в сонарните системи.“