Можем да научим ехолокация само за 3 месеца

Някои хора притежават, изглежда, истинска суперсила – да използват звука, за да „виждат“ по подобен начин като популярният супергерой на Marvel – Деърдевил. Всъщност при човека ехолокацията е толкова развита, че някои хора са в състояние да карат велосипед или дори да играят игри с топка само посредством нея.

А сега изследователите са открили начин да обучават хората, за да могат и те да развият това умение.

Ултразвуковите сигнали, излъчени от прилеп, и ехото от близък обект

Известно е, че ехолокацията се използва от някои животни, като прилепите и делфините, за определяне на формата и местоположението на обектите, като ги „удрят“ с високочестотен звук и усетят как той се отразява от тях.

Tази способност е регистрирана и при някои хора с увредено зрение, които я използват, за да се ориентират в заобикалящия ги свят. Това се постига, като издават резки щраквания с език и използват отразения от околната им среда звук, за да си създадат „мисловна картина“ на него.

Мозъчните скенери на хора с опит в ехолокацията показва реакции на звука в основните зрителни области. Това довежда учените до убеждението, че тази невероятна способност е резултат от продължителната загуба на усещания, която е задействала невропластичността на мозъка. Тоест, че мозъкът на тези хората с нарушено или липсващо зрение постепенно е адаптирал зрителните си области да могат да „виждат“ със данни от ушите.

Сега обаче е известно, че случаят не е точно такъв, тъй като както слепите, така и зрящите хора действително могат да се научат на ехолокация и то в кратък срок.

Въпреки това този въпрос все още не е достатъчно проучен и няма сравнителни изследвания между обучени слепи и зрящи хора. За да се справят с този проблем, изследователи от университета в Дърам и университета в Йорк в Англия наскоро проучиха невропластичността на слепи хора и зрящи в зряла възраст, но които са преминали краткосрочен курс по ехолокация.

Екипът обучава 14 зрящи и 12 слепи хора в продължение на 10 седмици и използва електромагнитен резонанс преди и след обучението, за да измери как се е променил мозъкът на участниците.

Първата стъпка е да се научат как да щракат с уста, а след това как да изпълняват три задачи: да преценяват размера и ориентацията на обектите и спрямо тази преценка да се ориентират във виртуални лабиринти. При третата задача участниците се придвижвали през лабиринта с помощта на симулирани кликвания и ехо, записани в реални физически пространства.

Освен това всяка тренировъчна сесия (сесиите са били от 2 до 3 часа 2 пъти седмично) включваше упражнение, при което участниците изследват и реална среда (вътрешна и външна), използвайки ехолокация. Разбира се, всичко става под наблюдение.

Сканиранията след обучението показват, че и слепите, и зрящите са имали повишена активация на слуховата кора по отношение на звука. При слепите се наблюдава по-висока плътност на сивото вещество в първичната слухова кора, докато при зрящите – увеличение на сивото вещество в съседните участъци на темпоралния лоб.

Участниците и от двете групи също така показват по-голяма активация в зрителната кора в отговор на звука от ехото.

„Нашите резултати демонстрират функционална пластичност, свързана със сравнително краткотрайно 10-седмично обучение по ехолокация както при слепи, така и при зрящи хора“, пише екипът в статията си.

Резултатите показват, че идеята, че сетивната ни кора е строго организирана за специфична информация, не е вярна, тъй като и зрящите, и слепите хора показват повишена ехо-акустична активност в нея като резултат на обучението си.

„Това предоставя убедителни доказателства, че способността на дадена сетивна област на мозъка да проявява чувствителност към входни данни от различен източник (в случая: звуково ехо) може да се счита за нормална характеристика на типичния мозък на възрастен човек.“

Изглежда всеки може да се научи да използва един такъв мощен сетивен инструмент. Сега екипът се стреми да разшири и разпространи обучението.