Могат ли хората някога да се превърнат в изкопаеми горива

Това е труден въпрос, но изглежда, че отговорът е по-скоро просто малко вероятен, отколкото невъзможен. По същество теоретично е възможно човешките тела да се превърнат в нещо подобно на изкопаемо гориво, но за да се получи този вид трансформация, е необходимо да настъпят няколко изключително малко вероятни условия. И дори и тогава, ако едно тяло по някакъв начин постигне този резултат, то няма да даде много гориво.

Но първо – какво са изкопаемите горива

Най-важното, което трябва да се отбележи, е, че изкопаемите горива не са динозаври, както обикновено се смята. Не е съвсем ясно откъде идва това погрешно схващане, но вероятно има нещо общо с представата ни, че фосилите се изкопават от земята и имат нужда от дълго време, за да се формират.

Вместо динозаври, повечето организми, превърнали се в изкопаеми горива, са били много по-малки по размер и в някои случаи (макар и не само) са загинали много преди големите гущери въобще да започнат да бродят по планетата. В този смисъл, когато зареждате гориво, не наливате течен динозавър в колата, поне не в големи количества.

Изкопаемите горива са въглеродни съединения, които са създадени чрез разлагане или разграждане на мъртви организми, които не са били толкова сложни като динозаврите (или хората в този ред на мисли).

Останките (фосилите) пък са или отпечатъци, оставени от дадено животно, или вкаменените му твърди части, които са устойчиви на разлагане – скелети, кости или черупки. Ако тези части са погребани бързо, част от околната тъкан – меките части – може също да се запази

От какво точно са направени изкопаемите горива?

Изкопаемите горива – въглища, петрол (нефт) и природен газ – се образуват предимно от праисторически растения и малки животни, съществували преди десетки милиони години. Например въглищата съдържат енергията, която някога са съдържали растенията, живеели в блатистите гори. След като те умрели, останките им потъвали на дъното на водата, където в среда с ниско съдържание на кислород частично се разлагали. Това ги е превърнало в торф.

С течение на времето влажните зони изсъхнали и този торф е бил покрит от други материали. Налягането и топлината, причинени от това покриване, превърнали растителния материал в това, което днес наричаме въглища. По-голямата част от въглищата са започнали от този дълъг процес преди около 350-300 милиона години – по време на периода Карбон.

Петролът (petroleum, буквално на латински „масло от скала“) в по-голямата си част произхожда от подобен процес, започнал в праисторическите океани. Тук, след като е умирал, древният планктон е потъвал на океанското дъно. След това e бил покрити с отломки като пясък, тиня и скали.

Както и при въглищата, последвалите топлина и налягане от тези слоеве са превърнали останките в това, което днес наричаме суров нефт. Трябва да се отбележи, че този процес не е непременно характерен само за морските микроорганизми, тъй като нефт може да бъде извлечен и от праисторически езера, където водораслите са преминали през същия процес.

Нефтът се състои от различни въглеводородни съединения и съществува в течна форма. Най-общо казано, течността се натрупва дълбоко под земята в седиментни скали, но понякога може да се появи и в твърди скали, като например гранит. Тя може да се появи и по-близо до повърхността, където да изплува като катран или битум.

В зависимост от състава си, цветът на петрола може да варира доста – ако съдържа малко метали или сяра, той може да бъде по-светъл. В някои случаи той може да бъде дори почти прозрачен.

Какво е газът?

Това гориво се състои предимно от метан, макар че може да съдържа и малки количества етан, пропан, бутан и пентан, които са произведени от отдавна умрели морски микроорганизми (някои древни земни растения също произвеждат природен газ при разлагането си).

При същите условия, при които се е получил и петролът, газът се появява, когато организмите претърпяват трансформации в резултат на топлината и налягането, които изпитват, когато са погребани в среда без кислород. Метанът е най-лекият и най-простият въглеводород. В естественото си състояние той е безцветен и без мирис, но е силно запалим.

След като газът се образува, той ще се опита да се издигне на повърхността, но напредъкът му зависи доколко скалата над него е пореста и пропусклива.

По-голямата част от находищата на газ, които се експлоатират днес, са в порести скали, погребани под непропускливи скали. Понякога обаче газът се задържа в малките пори в някои шисти, пясъчници или други седиментни скални образувания. Този газ се нарича „шистов“. В други случаи газът се намира заедно с находищата на суров нефт. Тогава се наричат асоцииран природен газ.

Хората: Горивата на бъдещето?

Изкопаемите горива са резултат от стотици милиони години специфични и сложни процеси, които са се обединили, за да създадат въглеводородите, които горим днес. Фактът, че те произхождат предимно от растения и микроорганизми, означава, че е изключително малко вероятно хората някога да преживеят същите трансформационни процеси. Това не означава, че не е възможно, но в много голяма степен си остава идея, която е по-подходяща за научната фантастика, отколкото за научната реалност.

По-вероятно е, макар че и това би било изключително рядко, меките ни частици да се разпаднат, което би могло да даде на костите ни, които се състоят от минерали и в голяма степен не съдържат въглерод или водород, шанс да се минерализират във вкаменелости, ако условията са идеални. Но те не биха били добро гориво.

Най-общо казано, някои от органичните молекули в телата ни биха могли да се подложат на този процес, но количеството им би било толкова миниатюрно, че никога не би било полезно – вероятно не би било достатъчно дори за задвижване на кола-играчка, да не говорим за автомобил.

Но дори и да няма вероятност някога да се превърнем във веществата, от които се състоят изкопаемите горива, нашето наследство като вид несъмнено ще остави други следи в геоложката история на Земята, които са уникални за нас.