Мистериите на най-голямата солна равнина в света
В югозападната част на Боливия останките от древно езеро са създали солна равнина, която е истинска фотографска площадка.
Тя се преобразява в огледало, когато преливащите наблизо езера заливат повърхността ѝ с тънък слой вода. Салар де Уюни, както е известна, е напълно равна и се простира на около 10 582 кв. км, което прави отразяващата ѝ повърхност приблизително същата като тази на най-големия остров на Хаваите.
От космоса тя може да се види като по-голямата от двете съседни солници – втората е Салар де Койпаса и се намира на северозапад. Двата пейзажа изглеждат неземни на снимките, но до голяма степен са съставени от нещо, което ще намерите на повечето маси за вечеря.
Салар де Уюни е обширна пустиня от халит – обикновена трапезна сол – и гипс, от който са направени някои от най-големите кристали на планетата. Повърхността на солта често е белязана с особена шарка като на пчелна пита, която кара учените да се почешат по главата. Защо тези шарки са толкова геометрично съвършени? И защо самите плочки са толкова големи – винаги са между 1 и 2 метра?
През 2023 г. екип от изследователи най-накрая разгадава загадката.
„В солените пустини първото нещо, което виждате – почти единственото, което виждате всъщност – е безкрайна мозайка от шестоъгълници и други подобни форми“, казва в изявление авторът на изследването д-р Лукас Гьоринг, доцент по физика в Училището по наука и технологии към Университета Нотингам Трент.
„Това, което показахме, е, че съществува едно просто и правдоподобно обяснение за тях – но то е скрито под земята. Фигурите на повърхността отразяват бавното преобръщане на солената вода в почвата – явление, което донякъде прилича на конвекционните клетки, които се образуват в тънък слой вряща вода.“
Високо-купести облаци, които също се образуват от конвективна дейност.
Салар де Уюни се намира на мястото на голямото и древно езеро Минчин, което е покривало платото преди хиляди години. Според данни на Обсерваторията на Земята на НАСА преди около 15 000 години то се е свило значително, създавайки постоянно свиващ се солен басейн, който в крайна сметка се е изпарил, оставяйки след себе си огромното находище на халит и гипс.
Солената кора, която привлича милиони туристи всяка година, може да бъде дебела до 10 метра на някои места и създава пустинен фон, който е много привлекателен за фотографите. По време на краткия дъждовен сезон (обикновено от декември до април) в равнината падат само няколко сантиметра дъжд годишно – но тъй като няма къде да отиде, той се утаява върху солта, създавайки спиращ дъха огледален образ на небето над нея.
