Масивно вулканично изригване в Аляска може да е обрекло Римската република

Падането на Римската република дава началото на Римската империя, което го прави едно от най-значимите събития в западната история.

Сега, според ново проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, то може да е било ускорено от вулканично изригване на другия край на света.

„Смъртта на Цезар“ от Винченцо Камучини (1798 г.)

Годината 43 пр. н. е. е време на социални вълнения в древен Рим. Юлий Цезар е убит година по-рано, което предизвиква битки за политически контрол, които пък довеждат до падането на Римската република и Кралството на Птолемеите.

Но това е и период на опустошителни климатични промени. Разкази от епохата описват липса на реколта, глад и болести, които измъчват средиземноморския регион, когато температурите падат. Новото проучване на международен екип от учени свързва тези бедствия с масивното изригване на вулкан в Аляска по същото време.

Изследователите разглеждат ядрата на арктическите ледове, които съдържат геоложки данни от хилядолетия назад, и откриват, че вулканично изригване – едно от най-големите за последните 2500 години – се случва през 43 г. пр. н. е. Допълнителен анализ на вулканичния материал вътре в ледовете свързва събитието с вулкана Окмок в Аляска. С помощта на софтуер за моделиране на системата на Земята, изследователите дигитално пресъздават въздействието на вулканичната дейност в глобален мащаб. Моделът показа по-студена и по-дъждовна метеорологична ситуация в Средиземно море в продължение на две години след изригването, като сезонните температури падат с повече от 3 градуса под нормалните на някои места.

Връзката между вулканично действие и изменението на климата на хиляди километри не е трудно да се установи. По време на бурни изригвания вулканите изхвърлят отломки и газове в атмосферата, които могат да блокират енергията от слънцето и да абсорбират топлината от Земята като така нарушават радиационния баланс на планетата и предизвикват тенденция към охлаждане.

Връзката между изригването през 43 г. пр. н. е. и падането на Рим обаче е по-трудна за доказване. Въпреки че данните показват, че изригването е стимулирало изменението на средиземноморския климат по това време, писмените доказателства, които показват, че суровото време и причинените от него смърт и беди са зад политическите катаклизми в региона, са оскъдни. Много фактори допринасяр за смъртта на Рим и ако това събитие изиграва роля, то е в по-нататъшното дестабилизиране на кралство, което вече си е на ръба на колапса.

„Цезар беше убит на Мартенските иди (ден 15 от римския месец Мартиус) през 44 г. пр. н. е. от своите съперници в Сената, но вместо да стабилизира републиката, това дава началото на борба за власт, за да се види кой ще го наследи“, казва Джоузеф Р. Макконъл, еколог и учен по климата в Института за изследване на пустинята в Невада и съавтор на изследването. „Точно когато тази борба за власт е в своя връх през 43 и 42 г. пр. н. е., Средиземноморието преживя някои от най-лошите климатични условия за последните 2500 години в резултат на вулканичното изригване на Окмок през 43 г. пр. н. е. Въпреки че всъщност не можем да докажем, че екстремните метеорологични условия, провалените реколти, недостигът на храна и епидемичните заболявания водят до падането на Републиката преди 2000 години, изглежда съвсем логично това да е изиграло значителна роля.

Част от карта на Исландия на Абрахам Ортелиус от 1585 г., която показва Хекла, докато изригва. Латинският текст се превежда като „Хекла, вечно осъдена на бури и сняг, бълва камъни под ужасен шум“.

Природните бедствия, които предизвикват колапс на обществото, са често срещана ситуация през цялата история. Повече от хилядолетие преди края на Римската република исландският вулкан Хекла изригна и предизвика охлаждане в Северна Европа. Големият брой бежанци, избягали на юг в резултат на това, означава разруха за Източното Средиземноморие, което иначе е било процъфтяваща цивилизация до този момент.

А Макконъл подчертава, че народите са не по-малко уязвими от катаклизмични бедствия сега, отколкото преди хиляди години – особено по време на политически нестабилни времена.

„Има някои интересни паралели в наши дни, с демокрации, дърпани от кукловоди, и авторитарни диктатори във възход, точно както в края на Римската република“, казва той. „Да се надяваме, че нашите демократични институции ще оцелеят този път, защото не са го направили преди 2000 години.“