Май най-накрая разбрахме защо е построен Стоунхендж

Изследователите смятат, че може би са разгадали загадката на олтара в Стоунхендж, като предполагат, че загадъчният мегалит е бил построен като опит да се защити идентичността на неолитната Британия в период на засилена имиграция от Европа. Чрез изграждането на монумента с колосални камъни, донесени от стотици километри разстояние, създателите на древната забележителност може би са се надявали да обединят нацията, но не са успели, тъй като коренното население на острова в крайна сметка е било заменено от новодошлите.

Новата теория е следствие от неотдавнашното откритие, че шесттоновият Стоунхендж първоначално е произлязъл от Северна Шотландия, на около 700 км от самия обект в Солсбъри, Югоизточна Англия. Преди това разкритие беше установено, че „сините камъни“ на монумента идват от хълмовете Пресели в Уелс, на около 225 километра, а по-големите сарсенови камъни са добити на 24 километра северно от Стоунхендж.

„Фактът, че всичките му камъни произхождат от отдалечени региони, което го прави уникален сред над 900-те каменни кръга във Великобритания, предполага, че може да е имал както политическа, така и религиозна цел – като паметник на обединението на британските народи, отбелязващ вечните им връзки с предците и космоса“, обяснява авторът на изследването професор Майк Паркър Пиърсън в изявление.

Олтарният камък в средата на кръга

За разлика от тях, другите праисторически мегалити във Великобритания и Европа обикновено са направени от скали, пренесени от разстояние средно само 7 км. Според изследователите Стоунхендж се откроява „като паметник, чиито строители са се опитали – в крайна сметка неуспешно – да установят някаква форма на политическо обединение и споделена идентичност в голяма част или дори в цяла Британия, събирайки заедно тези необикновени и чужди скали, които символизират и въплъщават далечни и отдалечени общности“.

Например, те предполагат, че „Олтарният камък е донесен като принос или подарък от неолитните хора от Северна Шотландия, може би за да скрепят съюз или да участват в необикновеното сътрудничество, което изграждането на Стоунхендж е представлявало“.

Коментирайки това невероятно древно начинание, Паркър Пиърсън казва, че „приликите в архитектурата и материалната култура между района на Стоунхендж и Северна Шотландия сега придобиват по-голям смисъл“. Например авторите посочват, че жилищата в неолитното селище, в което са се помещавали работниците, построили Стоунхендж, са забележително сходни по разположение с древните домове в Оркни от приблизително същия период, което подчертава многолетната културна връзка между Южна Англия и Северна Шотландия.

Самият масивен Олтарен камък има подобен размер и ориентация като други такива блокове в други каменни кръгове, които се срещат единствено в Северна Шотландия. Освен това степените във височината на тези шотландски паметници – които са по-ниски на североизток и по-високи на югозапад – е отразена и в разположението на сарсените в Стоунхендж.

Анализирайки всичко това, авторите на изследването стигат до предположение, че Олтарният камък вероятно е пристигнал в Стоунхендж по време на втория етап от изграждането на забележителността. Тази хронология съвпада със значителен демографски катаклизъм, когато имигранти се стичат във Великобритания от континентална Европа, оказвайки влияние върху генетичното и културното наследство на неолитното общество на острова.

„Включването на Олтарния камък в Стоунхендж като опит за съхранение на някакво единство може да е било отговор на криза на идентичността у местните, предизвикана от този приток на нови хора“, пишат изследователите. За съжаление на това коренно британско население обаче, по времето, когато Стоунхендж е завършен, то е изцяло заменено от културата, произхождаща от степите.

В окончателната си оценка авторите заявяват, че „като опит за обединение Стоунхендж в крайна сметка се е провалил“.