Лятното слънцестоене е празник за всеки един човек, особено с топлите месеци

Лятното слънцестоене е онзи момент, в който получаваме най-много слънчева светлина. На 21 юни най-често ставаме свидетели на най-дългия ден на годината, тогава Северния полюс получава най-много слънчеви лъчи. Наблюдава се активно в северното полукълбо и често откриваме, че има влияние върху религия, култура и редица празници. С това се слага край на колебливото пролетно време и се дава началото на топлите месеци. Ето и някои факти, които най-вероятно може да не знаете.

Обикновено след този ден, температурите започват да се повишават, при това особено бързо. По-странното е, че температурите започват да се повишават едва след него. Най-горещият ден предстои и започва да се измерва в дните, които стават сравнително по-къси и най-често се следят в последните седмици на юни, юли и август.

Изненадващото е, че дори да губим слънчева светлина, не трябва да забравяме, че планетата се доближава до слънцето – все пак движението не е в перфектен кръг, а в елипса. Има и още една причина, учените установяват, че са необходими няколко месеца след зимата, в които почвата и земната повърхност да започне да се затопля и да запазва топлина.

Повечето щати в САЩ изпитват своя най-горещ ден между юли и средата на август. В Европа това може да се случи между началото и края на август. В някои точки като западното американско крайбрежие ще открием, че техния най-горещ ден е обикновено през септември.

Почитателите на хороскопите знаят, че по обяд, най-често слънцето се намира в телец, а не в рак, както се очаква. Нашата планета се върти по оста си и под ъгъл на 23.5 градуса. През този ден, слънцето се издига в своята най-висока точка на хоризонта. По обяд, то вече ще бъде директно над тропика на рака. Тази линия обаче е точно на 23.5 градуса от екватора.

През зимата при най-краткия ден ще открием, че това се случва под екватора с козирог. Самото име „Тропика на Рака“ е анахронизъм. Интересното е, че преди повече от 2000 години слънцето е стояло повече пред констелацията на рака в деня на лятното слънцестоене. Сега обаче стои по-близо до телеца. Времената се променят и няма никакво съвършенство при въртенето на нашата планета.

По същото време не трябва да забравяме, че арктическите кръгове се радват на 24 часа светлина. Там се открива от учените и онази точка, при която слънцето просто не може да мине под хоризонта. По време на юни, целият кръг остава осветен за цялото денонощние. По същото време през декември става ясно, че има 24 часа мрак. Ето защо в социалните мрежи има достатъчно туристи, които постоянно публикуват постове в 12 часа през нощта, когато слънцето свети изключително ярко.

Според последните изчисления става ясно, че арктическите кръгове се намират на около 66 градуса над екватора. Според някои има промени на неговата точка и в момента, спрямо въртенето, на година могат да се забележат движения на около 14-15 метра. Точно по тази причина и самите туристи трябва да пътуват по-дълго, защото разстоянията се променят.

Ние се радваме на най-дългия летен ден всяка година, но на Уран, където имаме 98 градуса наклон, там този период настъпва веднъж на 84 години, за да се направи една цяла обиколка около  слънцето. Сезоните там са изключително дълги. Астрономът Жан Меус калкулира, че последното лятно слънцестоене на Уран в северното полукълбо е било някъде през 1985 г. и следващото зимно слънцестоене ще настъпи през 2030 г. На Земята ще открием, че това настъпва на всеки шест месеца.

Американците са установили, че през последните няколко години, между 29 май и 11 юли, слънцето застава точно над главната улица на Манхатън. Нийл ДеГрейс Тайсън описва този феномен като „Манхатанхедж“. Името е взето от поклонниците, които празнуват този ден на английския Стоунхедж, който продължава да събира почитатели и до днес.