Краят на неандерталците може да е бил много по-секси, отколкото смятахме

Смъртта на неандерталците е мистерия от доста време като обясненията към момента варират от конкуренцията за ресурси с хомо сапиенс до това, че хомо сапиенс ги е довършил с насилие.

Но сега една нова статия предполага, че причината за изчезването им е била много по-интересна, отколкото си мислехме, като обвинява навика им да се размножават с Разумния човек.

Тъй като учените са изследвали геномите на хомо сапиенс и неандерталците, ние знаем, че около 2% от генома на хората, които живеят извън Африка, идват от неандерталци. Междувременно около 0,3% от геномите на африканците идват от неандерталците поради кръстосване, което се е случило след като хомо сапиенс е напуснал континента преди 60 000 и 90 000 години.

Но когато погледнем ДНК на неандерталците, не откриваме ДНК на хомо сапиенс.

В нова статия изследователи от Природонаучния музей в Лондон разглеждат възможните причини за този еднопосочен обмен на ДНК и обсъждат как тези две групи може да са взаимодействали помежду си, за да го постигнат. Те предполагат, че поглъщането на неандерталски индивиди в популацията на хомо сапиенс може да е помогнало за изчезването на вида.

„Познанията ни за взаимодействието между двете групи станаха по-задълбочени през последните няколко години, но все още е рядкост да попаднем на научна дискусия за това как всъщност се е случило кръстосването между тях“, казва ръководителят на изследването на Музея по естествена история професор Крис Стрингър.

„Предполагаме, че това поведение може да е довело до изчезването на неандерталците, ако те редовно са се размножавали с хомо сапиенс, което може да е ерозирало популацията им, до краен предел.“

Скелет на Homo neanderthalensis

Екипът отбелязва, че когато хората и неандерталците са се срещнали отново в Европа преди 60-90 000 години, са минали стотици хиляди години от тяхното разминаване.

„Без да знаем точно как са изглеждали или как са се държали далечните ни роднини, можем само да спекулираме какво са си помислили хомо сапиенс за тях“, казва Стрингер.“Езиковите разлики вероятно биха били по-големи, отколкото можем да си представим, като се има предвид времевата дълбочина на разделянето, и биха били много по-големи от тези между които и да е съвременни езици.“

Но все пак знаем, че – въпреки тези препятствия – генетичната информация е била обменена. Екипът посочва чифтосването между различни групи шимпанзета като възможни модели за това, което се е случило между хомо сапиенс и неандерталците. Шимпанзетата са наблюдавани да отвличат женски от съперничещи им групи, но също се е случвало и индивиди от две различни групи тайно да влизат във връзки.

„По-структурираните движения на партньори сред по-човекоподобните видове варират в зависимост от местните демографски условия“, пишат те в проучването, „и по този начин понякога може да са се развивали отношения между неандерталци и H. sapiens“.

Това, което заинтригува екипа, е явният еднопосочен обмен на генетична информация. В 32-та генома на неандерталците, които са секвенирани досега, не са открити доказателства за ДНК на хомо сапиенс. Това може да се дължи на факта, че размножаването между двете групи е възможно само в една посока (както при лигрите, където мъжки лъв се чифтосва с женски тигър). Липсата на неандерталска митохондриална ДНК (която се унаследява от жените) при живите хора предполага, че само мъжките неандерталци и женските хомо сапиенс могат да създадат потомство успешно. Също така може да се окаже, че мъжките хибриди са били по-малко плодовити.

Една от възможностите е, че неандерталците не са абсорбирали хомо сапиенс в своите групи, но пък те са били абсорбирани в популациите на сапиенс. Екипът твърди, че ако се намерят допълнителни доказателства, че неандерталците са били погълнати от човеците, но не и обратното, това може да даде обяснение за упадъка им.

„Ако плодовитите неандерталци редовно са били поглъщани в групи на H. sapiens (чрез каквито и да е механизми) през този период от време, те на практика са били премахвани и от неандерталските генофондове и такова последователно изтичане на индивиди в най-плодовита възраст не е нещо, което би могло да се поддържа дълго време в малки групи“, пишат те във труда.

„Може би разпръснатите групи H. sapiens са действали като гъби при поглъщането на джобовете на късните неандерталци и може би това, колкото и всичко друго, е довело до крайната гибел на неандерталците като жизнеспособен вид.“

Екипът добавя, че са необходими повече доказателства и трябва да се секвенират още неандерталски геноми, за да се види дали това е така. Те може да дойдат от ДНК, която вече е открита в различни пещери. В момента трябва да изчакаме и да видим какво показват тези доказателства, за да разберем дали неандерталците са постигнали края си чрез чифтосване и интегриране с хората до такава степен, че не са могли да поддържат собствената си популация.

„Не знаем дали очевидният еднопосочен генен поток е защото просто се е случвало само един тип размножаване; защото са се случвали и двата типа размножаването, но единият не е бил успешен; или просто неандерталските геноми, с които разполагаме, не са непредставителни“, казва Стрингър.

„Но тъй като все повече неандерталски геноми се секвенират, скоро би трябвало да можем да видим дали някаква ядрена ДНК от хомо сапиенс е била предадена на неандерталците и така да демонстрираме дали тази идея е точна или не.“