Средата на август, освен изключително високи температури, предоставя на астрономите още една много приятна възможност – среща с метеоритния дъжд Персей. Обикновено това е и една от най-добрите дати за наблюдаването на метеори в небето. Времето също е повече от подходящи, особено след като прохладните вечери са винаги добре дошли. А това явление е известно със създаването не само на високо количество метеори, но понякога и на огнени кълбета високо над планетата, като някои могат да се наблюдават и с просто око. Обикновено стартът на този феномен започва някъде в средата на юли, като продължава до края на август. Апогеят обаче е точно някъде към средата на август.
Следователно между 11-12 август можете да се насладите на едно звездно шоу съвсем спокойно. Наличието на 13% осветеност от луната може да затрудни гледането – поне това е мнението на експертите, но все пак няма пълно щастие, както сме чували. Персеидите се проявява в северното полукълбо на планетата и се наблюдава от всички, които се намират на север от екватора. Смята се, че повечето метеори могат да се наблюдават още около 10 часа вечерта, но се препоръчва все пак да следите небето в тотален мрак, а за да се случи това, препоръките за избиране на точка извън града е повече от добра.
Замърсяването с нощна светлина вече е факт за някои от по-големите градове. Смята се, че пикът ще се случи в часовете преди зазоряване на 12 август. Това означава, че между 12 часа вечерта и 5 часа сутринта ще имате възможност да откриете пълната красота на нощното небе. Ако изберете правилната локация – тоест тази, където тъмнината е много по-висока и няма как рекламни билбордове или нощни светлини да пречат, можете да наблюдавате преминаването на близо 100 метеора в час. Логично е, че няма да успеете да видите всички, но все пак е сигурно, че ще видите един и може спокойно да си пожелаете точно това, което искате. Експертите обясняват и още една добра стратегия за зърването на космическия театър. Не се взирайте само в една точка, а се опитайте да движите погледа си по звездната карта, като оставяте периферното зрение да регистрира движенията – това е най-добрият и сигурен начин според тях.
Противно на вярването, че това са метеори от самото съзвездие, намиращо се на хиляди светлинни години от нас, истината е, че това е феномен, който настъпва едва, когато орбитата на Земята около Слънцето се пресича с орбитата на кометата и отломките, изхвърлени от опашката, изгарят в нашата атмосфера по време на навлизането. Самата комета, която създава този дъжд се нарича 109P/Swift-Tuttle и е кръстена на американските астрономи Луис Суифт и Хорас Тътъл, които я забелязват още през далечната 1862 г. Три години по-късно италианския астроном Джовани Шчиапарели я идентифицира и посочва като комета, от региона на Персей. Кометата Суифт-Тътъл прави една обиколка на соларната система в рамките на 133 години. И най-вероятно се чудите как всяка година по това време наблюдаваме метеорен дъжд от нея, след като очевидно не са минали толкова години?
Отговорът е, че преминаване през останките от опашката, които остават свободно в космоса. Ако се чудите кога последно човек е можел да види самата комета, като навлязла във вътрешния кръг на Соларната система, отговорът е 1992 г. За съжаление трябва да признаем, че в този живот никой друг няма да може да я види отново при завръщането ѝ. Смята се, че следващото завръщане ще се случи през 2126 година. Поне оставаме с годишния метеорен душ, който винаги изненадва приятно почитателите на астрономията. Има и едно интересно допускане, което някак си не можем да пропуснем.
Според някои изследователи, това е доста голяма комета и се смята, че нейните ядрени мерки са с размери от 26 километра на ширина. Според изследователите, това е комета с двойно по-голям размер от обекта, който се разбива в Мексиканския залив и избива динозаврите. Може обаче да бъдете щастливи, че живеете в това време, защото някога астрономът Браян Марсдън е категоричен, че при следващото посещение на кометата, ударът ще бъде доста фатален за планетата. Малко по-късно учените го карат да промени теорията си, като показват, че е използва много грешни формули.
На този етап, учените използват единствено и само поведението на кометата от 1862 г. и това от 1737 г. Можете да бъдете сигурни, че правенето на динамични изчисления върху обект, който може да се притегля от гравитацията, при това не само на нашата планета, не е особено лесно занимание. Поне изчисленията показват, че удар през 2126 не може да се случи. Обърнете внимание на скоростта на тази космическа отломка – 58 километра в секунда и ако трябва да използваме фактите, това е около 150 пъти скоростта на звука.
Ударът най-вероятно ще бъде около 300 пъти по-силен от този, който заличава динозаврите преди повече от 65 милиона години. И тук идва забавният факт – макар и силата на удара да бъде повече от свирепа, това няма да е краят. Според някоои изследователи, ефектът върху озоновия слой ще бъде много по-опасен, отколкото самият удар. И да, няма никакви шансове за оцеляване, след като животът, какъвто го познаваме – бързо ще умре. На този етап е ясно, че кометата ще премине на разстояние от 23 милиона километра или около 60 пъти разстоянието между Земята и Луната.
И докато ние не трябва да се притесняваме, доста астрономи са на мнение, че в рамките на още 10 000 години ще има доста поводи за притеснение, понеже обръчът се стеснява в някакви периоди от време. Още по-лошата новина е, че при преминаването покрай Слънцето, същата запалва своите газове и се засилва допълнително. Ако обичате да спите нощем и да мислите върху тези теми, не бързайте да се успокоявате, учените от NASA са на мнение, че това е само един от обектите, с които се разминаваме всяка година.
Снимка: Wikipedia
Астронавтът Рон Гаран наблюдава падаща звезда от същата комета през август от международна космическа станция.