Колко различен би изглеждал светът, ако неандерталците бяха тук, а не ние

От гледна точка на еволюцията човешката популация скача за секунди. През 99% от последните милиони години от нашето съществуване, хората рядко са срещали други хора. В даден момент даже е имало едва около 10 000 неандерталци. Днес обаче в същото пространство, което преди е било заемано от един неандерталец, има около 800 000 хомо сапиенса. Нещо повече, тъй като хората живеят в социални групи, следващата най-близка неандерталска група вероятно е била на повече от 100 километра. Така да си намериш половинка извън собственото си семейство е било предизвикателство.

Неандерталците са били по-склонни да седят на семейни групи и са били по-предпазливи към нови хора. По тази причина, ако те бяха доминиращият вид, а не ние – Homo sapiens – гъстотата на населението вероятно щеше да е много по-ниска. Трудно е да си представим, че строят градове, например, като се има предвид, че са били генетично предразположени да бъдат по-малко приятелски настроени към хората извън близките им семейства.

Причините за драматичното нарастване на броя ни може да се крият в ранните дни на хомо сапиенс преди повече от 100 000 години. Генетичните и анатомични различия между нас и изчезнали видове като неандерталците ни правят по-сходни с опитомените животински видове. Големите стада крави, например, могат по-добре да понесат стреса от съвместния живот в малко пространство, отколкото техните диви предци, които са живели на малки групи, раздалечени една от друга. Тези генетични различия променят отношението ни към хората извън нашата група; благодарение на тях ставаме по-толерантни.

Тъй като човеците е по-вероятно да взаимодействат с групи извън семейството си, те създават по-разнообразен генетичен фонд, който намалява здравословните проблеми. Например, неандерталците, намерени в Ел Сидрон в Испания, показват 17 генетични деформации само при 13 души. Такива мутации на практика не съществуват в по-късните популации на нашия вид.

Но по-големите популации също увеличават разпространението на болести. Неандерталците обикновено са живели по-кратко от съвременните хора, но тяхната относителна изолация ги е предпазила от инфекциозните болести, които понякога унищожават цели населения хомо сапиенс.

Реконструкция на първият намерен Неандерталец от Херман Шаафхаузен, 1888 г

Повече храна

Нашият вид също може да е имал 10%-20% по-бързи темпове на възпроизвеждане от по-ранните видове хора. Но раждането на повече бебета увеличава населението само ако има достатъчно храна за ядене.

Нашата генетична склонност към дружелюбие се е оформила преди около 200 000 години. От този момент нататък има археологически доказателства за това, че суровините за направата на инструменти се разпространяват по-широко.

Още преди 100 000 години сме създали мрежи, по които могат да се разпространяват нови видове ловни оръжия и бижута, като например мъниста от миди. Идеи също се споделят широко и има периодични струпвания на хомо сапиенс с цел ритуали и общуване. Хората имат приятели, на които да разчитат в различни групи, когато им липсва храна.

Може би сме имали нужда и от повече емоционален контакт и нови типове взаимоотношения извън нашите човешки социални сфери. В един алтернативен свят, където неандерталците процъфтяват, може да е по-малко вероятно хората да поддържат отношения с животните чрез опитомяване.

Драматични промени в средата

Нещата също можеха да са различни, ако околната среда не генерираше толкова много внезапни спадoве – например, на растенията и животните в много случаи. Ако не бяха тези случайни промени, неандерталците може щяха да оцелеят.

Споделянето на ресурси и идеи между групи позволява на хората да живеят по-ефективно от земята, като разпространяват по-ефективни технологии и си дават храна взаимно по време на криза. Това вероятно беше една от основните причини, поради които нашият вид се развива толкова добре, когато климатът се промени, докато други измират. Хомо сапиенс е по-добре адаптиран към променливите метеорологични условия и като цяло посреща рисковете по-добре. Това е отчасти защото нашият вид може да зависи от социалните си контакти в трудни обстоятелства.

По време на разгара на последната ледникова епоха преди около 20 000 години температурите в цяла Европа са били с 8-10 ℃ градуса по-ниски от днешните, като тези в Германия са били като в сегашния северен Сибир. По-голямата част от Северна Европа беше покрита с лед от 6 до 9 месеца в годината.

Социалните връзки предоставят средствата, чрез които изобретенията можеха да се разпространяват между групите, за да ни помогнат да се адаптираме. Те включват начини за по-ефективно хвърляне на копие, което прави и лова по-ефективен, фини игли за изработване на облекло и поддържане на топлината на хората, съхранение на храна и лов с опитомени вълци. В резултат на това повече хора оцеляват от непредсказуемото колело на природата.

Хомо сапиенс като цяло внимава да не прекалява с потреблението на ресурси като дивеч или риби и вероятно е бил по-наясно с жизнените си цикли, отколкото много по-ранни човешки видове. Например хората в Британска Колумбия, Канада, са вземали само мъжките риби, когато са ловили сьомга.

В някои случаи обаче тези жизнени цикли бяха трудни за забелязване. По време на последната ледникова епоха животни като мамутите, които обикалят огромни територии, невидими за човешките групи, изчезват. Има повече от сто изображения на мамути в Руфиняк във Франция, които датират от времето на тяхното изчезване, което предполага, че хората са скърбяли за тази загуба. По-вероятно би било мамутите да оцелеят, ако не беше възходът на Хомо сапиенс, защото щеше да има по-малко неандерталци, които да ги ловуват.

Твърде умни…

Прекарването на много време в компанията на други хора и практикуването на различни занимания с тях насърчава креативността ни, което може да се каже, че създава нашия вид. Но акълът си има цена.

Колкото повече човечеството развива технологиите си, толкова повече използването им вреди на планетата. Интензивното земеделие изтощава почвите ни от хранителни вещества, прекомерният риболов разрушава моретата, а парниковите газове, които отделяме, когато произвеждаме продуктите, на които сега разчитаме ежедневно, водят до екстремни климатични промени. Свръхексплоатацията не е неизбежна, но нашият вид е първият, който я постига.

Можем да се надяваме, че визуалните доказателства за унищожението на нашия свят ще променят нагласите ни с времето. Променихме се бързо, когато се налагаше, през цялата ни история. В края на краищата няма втора планета. Но ако неандерталците бяха оцелели вместо нас, никога нямаше и да имаме нужда от такава.