Колко опасни могат да са котките за природата

Кристин Елис не харесва диви котки. Като рейнджър от аборигенската група Уарлпири в резервата за диви животни в Нюхейвън в Голямата пясъчна пустиня в Централна Австралия, тя знае какво могат да направят те с местните животни: за малко над 230 години, откакто са на континента, дивите котки унищожават повече от 10 вида, които съжителстват заедно с народа на Елис в продължение на хилядолетия, и тласкат други до ръба на изчезването. Както тя казва, „Тук няма истории без котки“.

Phascogale calura

Като решение на проблема е направена ограда в Нюхейвън, завършена през март 2018 г. Земята, която загражда – зона, построена, за да държи нежелани животни навън – е обявена за свободна от диви хищници на следващата година. Вътре в заграждението са поставени застрашените местни видове като Phascogale calura и Dasyurus geoffroii (и двата вида от семейство Торбести мишки), които сега вече са започнали да се възстановяват.

Нюхейвън е на първа линия в борбата на Австралия да защити местните си животни от котките. Докато времето на много видове изтича, този февруари федералният парламент на страната публикува доклад, който потвърждава, че котките са основните двигатели на изчезването на различни видове бозайници в страната. В доклада се твърди, че Австралия е водеща в света с 34 унищожени вида и още 74 вида сухоземни бозайници под заплаха. След като дефинира тази криза, докладът стартира „Проекта Ной“ – план за увеличаване на броя на защитените зони като Нюхейвън. Докладът също така препоръчва по-голямо сътрудничество между всички нива на управление при справянето с диви и домашни котки в Австралия.

Създадена през юни 2020 г., комисията провежда редица изслушвания и получава повече от 200 заявления от учени, природозащитни организации и групи за хуманно отношение към животните само за втората половина на 2020 г. На тази база е формиран окончателен доклад, които установява, че всяка година всяка отделна дива котка в Австралия убива 390 бозайника, 225 влечуги и 130 птици. И тези цифри се акумулират бързо – всяка година дивите котки убиват 1,4 милиарда местни австралийски животни, приблизително същия брой, който загиват при катастрофалните пожари през 2019-2020 г., когато изгарят повече от 190 000 квадратни километра.

Дивите котки не са единственият проблем: парламентарният доклад също така установи, че почти 3,8 милиона домашни котки в Австралия убиват до 390 милиона животни всяка година.

За да се намали въздействието, което домашните котки имат върху местните животни, докладът препоръчва три основни стъпки. Първо, собствениците на домашни любимци да бъдат задължени да регистрират котките си, мярка, предназначена да насърчи отговорното притежание на домашни любимци и да гарантира, че достигат приходи до местните съвети, които прилагат разпоредбите за контрол на котките. Второ, собствениците на котки трябва да бъдат задължени да ги кастрират, за да намалят броя родилките и съответно на изхвърлените бездомни котки. Най-противоречиво докладът също така призовава правителствата на отделните австралийски щати да наложат вечерен час, за да не излизат домашните котки по тъмно.

Някои природозащитници се надяват докладът да предприеме и още мерки, дори по-строги. Вечерният час през нощта „ще е от полза за местните бозайници, които излизат по тъмно, но няма да спаси птици и влечуги, които са предимно активни през деня“, пишат Войнарски и други в отговор на мерките в доклада. „Домашните котки убиват 83 милиона местни влечуги и 80 милиона местни птици в Австралия всяка година. От гледна точка на дивата природа, поддържането на домашните котки вкъщи постоянно е единствената отговорна опция.

Мерките за ограничаване на котките дори имат подкрепата на Кралското дружество за превенция на жестокостта към животните (RSPCA) – най-развитата организация за хуманно отношение към животните в Австралия. Приютите за животни на RSPCA приемат 65 000 котки всяка година и около 40% от тях са евтаназирани. В доклад от 2018 г. Дружеството казва, че „Регламентите за ограничаване на котките трябва да налагат 24-часово ограничаване, а не само вечерен час, ако искат значително да намалят ловуването им сред дивата природа, както и нежелателното размножаване.“

Картина на процеса срещу Бил Бърнс, който довежда до първата в света присъда за жестокост към животни, след като Бърнс е видян да бие магарето си. Този процес е част от причините за създаването на организации като RSPCA

Подкрепата от RSPCA е в контраст с политическата ситуация в Съединените щати. Проучване от 2019 г., публикувано в Conservation Letters, установява, че докато Австралия и САЩ имат подобен брой застрашени видове, държавните разходи за защитата им са повече от 15 пъти по-високи в САЩ. Дори и така, когато става въпрос за котки, различните организации за хуманно отношение към животните в Щатите силно се противопоставят на предложенията на учени и природозащитници за намаляване на популацията на котки и правителствата на всички нива не искат да се заемат с въпроса. А въпросът е толкова сериозен в САЩ, колкото и в Австралия; там има повече от 58 милиона домашни котки и някъде между 30 милиона и 100 милиона бездомни. Проучване от 2013 г., публикувано в Nature установява, че котките убиват до 22,3 милиарда предимно местни бозайници в САЩ годишно.

Пийт Мара, учен по опазването на природата, автор на Cat Wars: The Devastating Consequeces of a Cuddly Killer и водещ защитник на мерките за контрол на котките, казва, че в Съединените щати организации за хуманно отношение към животните като Alley Cat Allies и Best Friends Animal Society се противопоставят агресивно на всякакви опити за контрол на броя на котките. През 2019 г. Беки Робинсън, президент и основател на Alley Cat Allies, описва плановете на австралийското правителство като „варварски, осъдителен и морално грешен избор“.

Шансовете американското правителство да проведе разследване на проблемите, причинени от бездомните и домашните котки, са малки, според биолога Кристофър Лепчик от университета Обърн, отчасти защото лобито за опазване на околната среда е фокусирано върху други належащи въпроси, като например справяне с изменението на климата и преминаване към по-зелени енергийни източници. „Сега се притеснявам, както съм се притеснявал и през цялата си кариера, че котките просто не са достатъчно голям проблем, за да се издигнат до върха на приоритетите“, казва Лепчик. „И добавяме към този проблем и котешкото лоби. Различните организации, които съставляват това лоби, са изключително добре финансирани, имат голяма подкрепа сред известните личности и обществеността (всички от които може и да не разбират напълно въздействието на котките върху околната среда) и са в състояние да лобират по начини, които учените от държавните агенции не могат.“

Резултатът, казва Лепчик, е един политически горещ картоф, който никой не иска да държи.