Песимистите винаги са били особено негативни, когато нещастията започнат да се случват. Те винаги ще намерят още по-негативна гледна точка и винаги са обречени да очакват и следващата стъпка към влошаване на събитията. В този ред на мисли, ако погледнем историята на света, винаги има какво още да очакваме.
След като вече имаме глобална пандемия и мнозина се чудят „Колко по-зле може да стане?“, решихме да обърнем внимание на някои допълнителни фактори, с които света да се сблъска. Добрата новина е, че шансовете за следваща катастрофа не са особено големи и всеки малък апокалипсис се разпределя изключително разумно във времето. Ето някои допълнителни негативни сценария, които биха могли да последват, освен пандемията:
Генната модификация е нещо, което винаги се е откривало в някои фантастични филми. През последните години започнаха да се появяват най-различни техники, включително CRISPR-Cas9 и TALEN, с чиято помощ спокойно срещу няколко хиляди долара и малко повече седмици за възстановяване, да се променят гените в едно човешко тяло. Еволюцията в тази наука се превърна в интересно занимание за сравнително заможните хора. С какво може да помогне това? Нека си представим, че има човек, който е преносител на наследствени тежки заболявания.
Снимка: By Ciencias EspañolasKoS – https://commons.wikimedia.org/wiki/File:ADN_2.pnghttps://commons.wikimedia.org/wiki/File:Pince_a_%C3%A9piler.png, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=75624775
Съответно с промяна в ДНК кода може да се прекъсне порочната практика. Някои учени виждат възможност в алтернативните изменения на геномите, които биха могли да пострадат от бактерии като тази на маларията. От гледна точка на етиката, подобни манипулации изобщо не са препоръчителни, а и самата наука е сравнително нова, въпреки това има китайски учени, които вече са използвали CRISPR-Cas9, за да изменят някои гени.
Все пак медицинските журнали много често отказват да публикуват такива разработки и не са особено положителни настроение, което не означава, че не липсват подобни опити или не се случват. И след като все още едва прохождаме в тези среди и поради факта, че през 2020 г. не можем да се справим с вирус, спокойно можем да развием по-страшни сценарии, където хора с модифицирано ДНК причиняват следващата по-сериозна трагедия. Оставяме фантазията да поработи в тази посока и продължаваме с…
Снимка: By Uncredited photographer for St. Louis Post Dispatch – St. Louis Post Dispatch photo via [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6648032
Втора пандемия… Статистически можем да не бъдем толкова негативни, след като хронологията показва, че са били необходими около 15 години за SARS вируса да еволюира. От последната чума е минал повече от век, следователно не е задължително да сме толкова черногледи, но не трябва да пропускаме и еволюционната скорост, на която ставаме свидетели. Никой не може да бъде сигурен колко време ще отнеме на следващия щам от този вид да добие сила или да се доразвие. А поради наличието на така наречените антиваксъри, шансовете да преживеем следващата по-скоро в никакъв случай не са малко. Все пак последната ебола се появи преди 6 години. Около 80%-90% от човешкия капитал трябва да се изгуби, за да достигнем заплашителен технологичен и икономически крах.
Снимка: By NASA/SDO (AIA) – http://sdo.gsfc.nasa.gov/assets/img/browse/2010/08/19/20100819_003221_4096_0304.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11348381
Слънчевите изригвания са друг специален феномен. Нека не забравяме, че ако до този момент един вирус може да нанесе такива щети в глобален мащаб, какво да говорим за огромната звезда в центъра на галактиката, която приемаме за даденост и която ни позволява да произвеждаме енергия, да поддържаме реколта и да оцеляваме. Колкото и полезно да е Слънцето, не трябва да забравяме, че една отворена дупка в озоновия слой повиши значително случаите на меланома и други кожни заболявания.
Слънчевите изригвания могат да бъдат доста сериозни и според NASA се случват много точно и по веднъж на цели 11 години. През 1859 г. Ричард Карингтън наблюдава подобни изригвания, които водят до геомагнитни бури и споделя, че зарядът от тях е толкова мощен, че телеграфните съобщения можели да се захранват съвсем спокойно с дни от такава енергия. Едно такова изригване коства сериозни загуби на всички средства за комуникация. Сателите, самолети и ел. мрежи изпитват особени затруднения, а според NASA ситуацията през 2012 г. е била близо до ръба на по-сериозна катастрофа. В най-лошия сценарий един такъв феномен може да продължи няколко седмици. Не звучи много, но си представете няколко седмици без електричество, без форми на комуникация и транспорт.
Снимка: By Digital Globe – Earthquake and Tsunami damage-Dai Ichi Power Plant, Japan, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14630274
Ако Слънцето не прояви характер в следващите години, тогава не можем да разчитаме на земните процеси. През 2011 година Тохоку беше разлюляно от земетресение с магнитут от 9 по Рихтер. В последствие тези вълнения доведоха до създаването на Цунами, което взе живота на 18 000 човека и доведе до следващата ядрена катастрофа в света – предишната остава Чернобил. Разтапянето на ядрените реактори в следствие на бурното време доведоха до щети за близо 200 милиарда долара, Фукошима се превърна необитаема зона за дълго време и донесе още редица проблеми на Япония, а в екологично изражение ситуацията беше още по-тежка. Вероятността да се повтори такова земетресение е 1:10 за следващия половин век и въпреки това е шанс. По-малки земетресения за региона остават с шанс 1:3.
Снимка: By Phoenix CZE – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=80790383
Не трябва да изключваме и астероидите. Динозаврите биха могли да го потвърдят. И докато техният случай е твърде далече в историята, 2013 година беше емблематична с летящ астероид, който постави на световната карта Челябинск. Експлозията му успя да счупи само прозорците на жилищни сгради. И само няколко часа по-късно се оказа, че има втори астероид с три пъти по-сериозни размери и още по-високи шансове да падне в обитавана зона. И до днес руски експерти смятат, че размерите на подобен астероид може да причинят дори събаряне на сгради.
Вторият астероид падна в океана и не нанесе щети. Едва 29% от земната повърхност е населявана от хора, останалата част все още е достатъчно дива или се заема от водна площ. По тази причина е доста по-трудно да станем свидетели на падащи астероиди в публични зони. Това по никакъв начин не може да успокоява звездобройците. Така наречения астероид Апофис е с размерите на малка жилищна кооперация и смята да навлезе в атмосферата през 2029 година и ако не бъде завлечен, може да се срещнем с него отново през 2036 година.
Разбира се, жилищна сграда да падне от небето е почти абсурден сценари, нали? Прави сте, благодарение на атмосферата и гравитацията, Апофис може да се изсипе върху планетата със силата на 300-мегатонна атомна бомба. Щетите ще бъдат колосални и по тази причина всеки учен се моли да се разминем. Все пак имаме цели девет години, за да се притесняваме за Апофис.
В случай, че лошият късмет на Италия продължи, напомняме и за действащ вулкан на тяхна територия.
Заглавна снимка: By NASA/GSFC, MODIS Rapid Response AND demis.nl AND FT2 – 1/ File:Deepwater Horizon oil spill – May 24, 2010.jpg (based upon Original image with cropping)2/ Locator by FT2 from File:Map of USA topological.png (Public domain by author demis.nl)., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10671450