Когато лалетата струваха повече от къща

„Манията по лалета“ (на нидерландски: tulpenmanie) всъщност е един от първите известни ни големи финансови балони в историята. Много преди срива на Дот Ком или балоните на пазара за недвижимите имоти през последните десетилетия, в Холандия се случва Манията по лалетата, която започва около 1624 г. и достига своя пик от 1636 до 1637 г. Докато мащабът й, по отношение на това колко широко разпространена е, все още до голяма степен се обсъжда, както и какви и колко точно са всичките причини за него, есенцията му е, че за кратко време цените на лалетата в Холандия се покачват до нелепи нива като в един момент едно цвете струва повече от годишния доход на квалифициран търговец или занаятчия, а някои видове лалета стигат над десет пъти повече!

Защо обаче точно лалета? Днес цветето ни се струва толкова просто, но холандските градинари от 17 век го възхваляват като изящно и уникално и го поставят на най-висок пиедестал. Цветовете му бяха далеч по-богати, пищни и ярки от тези на почти всяко друго цвете в Европа, когато то е въведено на континента с внос от Турция в средата на 16 век. Холандците бързо се влюбиха в него и наличието на лалета в градината на човек скоро става нещо като символ на висок социален статус. След като този важен психологически компонент беше налице, вече се появяваше сериозен потенциал за създаване на мания по растението и съответно балон.

Жизненият цикъл на самото лале беше друг фактор за последвалото бурно търсене. Луковицата му издържа само няколко години и може да произвежда едва два до три разклонения годишно. А за да се отгледа лале от семе, нужни са цели седем години. Докато търсенето на лалета се увеличи сериозно по време на Манията, предлагането на луковици на растението не помръдва.

Така съвсем очаквано през 30-те години на 17 век цените на луковиците се повишиха и то с бързи темпове, когато все повече и повече спекуланти навлязоха на пазара. Кои са всички тези спекуланти, все още не се знае точно, но изглежда, че те са най-вече заможни търговци, а не представители на благородството и някакви инвеститори. Поради тази причина търговията с лалета се провеждаше предимно по таверните, отколкото на борсата.

Лале от разновидността Вицекрал в нидерландски каталог от 1637 година. Цената за негова луковица достига между 3000 и 4200 гулдена в зависимост от размера.

Към 1636 г. абсолютно всяка луковица – дори и нискокачествените – можеше да се продаде за малко състояние, със средна цена от около 160 гулдена като в пика си те стигнаха близо 200 гулдена. За съжаление, няма реален точен начин да се преведат тези суми в съвременни пари, но за справка, един нормален квалифициран търговец по това време обикновено изкарва по около 150 гулдена годишно. Така че, ако искаме да добием представа колко точно е това в днешни пари – типичният квалифициран работник в Съединените щати вади средно около 48 000 долара годишно. Така че, използвайки тази изключително нестабилна методология, средната цена на една луковица излиза около 64 000 долара през върха на Манията.

Луковици

С тези цени, в края на 1636 г., някои луковици сменяха купувачи до десет пъти на ден като хората обикновено дори не ги докосват, просто ги купуват на пазара на фючърси и след това веднага се опитват да продадат с цел печалба.

Във върха на Манията, се случва една куриозна ситуация – седем деца продават на търг наследството от починалия си баща: 70 луковици лалета. Едната от тях е от изключително редкия сорт Violetten Admirael van Enkhuizen, която в крайна сметка е продадена за 5200 гулдена – абсолютен рекорд. Общата печалба от търга е 53 000 гулдена… за 70 луковици. На друг търг през 1635 г. са продадени 40 луковици за 100 000 гулдена. Нека отново да споменем, че един типичен квалифициран търговец по това време прави само около 150 гулдена годишно.

Британския журналист Чарлз Макей в книгата си „Extraordinary Popular Delusions and the Madness of the Crowds“, публикувана през 1841 г. (за която някои икономисти твърдят, че преувеличава степента на Манията, така че имайте това предвид) пише:

Много хора изведнъж станаха богати. Златна стръв висеше изкусително пред хората и един след друг те се втурнаха към лалета като мухи около меден съд. Всеки си мислеше, че страстта към тях ще трае вечно и богатите от всяка част на света ще идват в Холандия и ще плащат каквито и цени да им бъдат поискани за тях. Богатството на Европа ще бъде съсредоточено на бреговете на Зойдерзе (залив на Северно море), а бедността ще бъде прогонена от подходящия климат на Холандия. Благородници, граждани, земеделски производители, механици, моряци, пехотинци, прислужници, дори чистачи на комини и стари шивачки, се заемат с бизнеса с лалета.

Залив Зойдерзе

Макей казва също, че има едно много рядко лале, което се продава не за пари, а за четири тлъсти вола, осем тлъсти свине, дванадесет дебели овце, две оки вино, четири бъчви бира, 300 килограма сирене, две тона масло, легло, сребърна чаша, комплект фини дрехи, жито и ръж. Всичко това беше оценено на около 1500-2000 гулдена. В друг случай той твърди, че луковицата Semper Augustus се продава за 12 декара земеделска земя.

…

Но не след дълго пазарът на лалета се срива и то по доста ефектен начин – рязко. Това започва в град Харлем на съвсем нормален търг на луковици, когато един от купувачите не се появява да си плати за луковицата, която взима. Това кара хората да започнат да се притесняват, че вече няма хора, които всъщност купуват цветята, за да ги гледа, а по-скоро просто ги купуваха, за да ги препродадат. Без видими купувачи, само продавачи, в рамките на дни сред търговците на лалета настава паника. Някои от по-разумните инвеститори се опитаха да подкрепят пазара, но търсенето на лалета много бързо изчезна и пазарът скоро се изпари. Лалета, които струваха по няколко хиляди гулдена само седмици преди, сега бяха оценени на едва 1% от тази сума.

Изненадващо е, че крахът на пазара не изглежда да е бил много драстичен. Докато някои загубиха богатството си, повечето просто платиха малки глоби за това, че не са спазили договорите си за лалета и продължиха с живота си. Спекулантите на фючърси на лалета не бяха задължени да платят пълната сума по договора си, а само малък процент, ако решат да не платят за покупката си, което също изглежда е допринесло за растежа на балона. Това в съчетание с факта, че по-голямата част от търговията не се провеждаше на фондовата борса или сред благородството и че като цяло няма реална размяна на пари и лалета по време на пика на балона, са причините цялостната икономика на държавата да не се повлияе много на цялото това фиаско.