Катастрофата в Ерфурт – когато тълпа благородници паднаха в септичната яма на църква

Катастрофата в Ерфурт през 1184 г. ни предлага странна комбинация от трагедия и комедия. Тя разказва за среща между благородници, която завършва с труповете на мнозина от тях, след като се давят в екскременти в септичната яма на църква в съвременна Германия. Инцидентът, известен на немски като Erfurter Latrinensturz, всъщност е невероятно бедствие. Но то също е и продукт на политическите раздори на времето – и подчертава колко точно обществото все още трябва да напредне.

Карта на целия град Ерфурт като цитаделата е в горния ляв ъгъл

Германският град Ерфурт съществува от 8 век и преди е бил част от Свещената Римска империя. Легендарната цитадела Петерсбург е дълбоко преплетена с историята му. Сред структурите, оцелели от ранния й период, е и църквата Свети Петър, където се случва през 12 век нещастното и до голяма степен неизвестно бедствие в Ерфурт.

Инцидентът включва значителен брой благородници и високопоставени служители, които претърпяват злощастен инцидент, когато средновековният под на църквата се срутва под тяхната тежест, което ги праща директно в тоалетната шахта отдолу.

Но преди да навлезем в детайлите около бедствието в Ерфурт, важно е да разберем историческия контекст около нещастното събитие.

По това време Ерфурт се управлява от крал Хайнрих VI (известен също като крал Хенри VI) от династията Хоенщауфен. Той е само един от германските крале, царували над тази територия през Средновековието.

Това е период на големи политически борби, породени от постоянен стремеж за власт между феодални благородници и религиозни водачи на Римокатолическата църква. Един такъв конфликт избухва между Конрад от Вителсбах, който е архиепископ на Майнц (известен също като Конрад I), и Лудвиг III, граф на Тюрингия. Не е ясно какво точно е предизвикало конфликта им, но най-вероятно проблемът е свързан със спор за земя или с контрола върху нея.

Какъвто и да е проблемът, смята се, че крал Хайнрих VI е искал да уреди нещата между двамата веднъж завинаги. Той призовава за среща с участието на редица благородници и високопоставени служители от региона. Може да се очаква от някои от тях да действат като посредници по време на евентуални преговори. Царят или хората му въобще не подозират, че срещата ще бъде почернена от злощастно събитие.

Историческите подробности за срещата на благородниците в Ерфурт от 12 век са мътни. Повечето хора вярват, че срещата се състои на един от етажите на църквата Свети Петър, но други свидетелства твърдят, че това се е случва другаде. Така или иначе никой не би могъл да предвиди как ще се развият събитията този ден. Смята се, че значителна група от елита на империята се събира на среща, за която се казва, че се състои в една от стаите на църквата. Но когато тя започва, подът на стаята изведнъж се срива право в тоалетната на манастира.

Пастор Лайцман от Тунценхаузен, който прави проучване на малко известното историческо събитие преди години, пише, че много от участниците в срещата се озовават в помийна яма долу. Най-малко 60 благородници загиват при инцидента, но се смята, че броят им може да е бил и по-близо до 100. Лудвиг, чийто спор с архиепископа е в центъра на срещата, оцелява абсолютно случайно. Междувременно царят и архиепископът също оцеляват, тъй като се бяха оттеглили в един от далечните кътчета на стаята, за да обсъдят настоящия политически проблем. И двамата успяха да се вкопчат в железните релси на прозорец и да се задържат над локвата, докато не са спасени. Бедствието обаче убива някои от по-известните участници в срещата, като благородниците Хайнрих фон Шварцбург, Хесен Гозмар фон Зигенхайн, Фридрих фон Абенберг, Буркард фон Вартберг, Фридрих фон Кирхберг и Берингер фон Мелинген.

Трудно е да се каже със сигурност дали богатите благородници, които загиват в катастрофата в Ерфурт, са убити от самото падане или се задушават от локвата мръсотия, в която се озовават. Пастор Лайцман смята, че може да е било второто.

***

През Средновековието канализационните системи на тоалетните в Европа са далеч от тези, с които сме свикнали днес. Тогава клозетите са строени във всяко празно пространство, с най-елементарната канализация: изкопаване на проста дупка или яма, където отпадъците да падат. Тоалетните в изисканите сгради като църквата Свети Петър обикновено са по-напреднали – макар и само леко. Пространството, използвано за тоалетната, обикновено излиза навън от най-външните стени на сградата. Това се среща особено често при замъците. По този начин дупката за отпадъци може да бъде разположена точно отдолу или направо да се ползват рововете около сградата. Това обаче означава, че тоалетните почти никога не се почистват, тъй като всичко се отлага навън.

За съжаление в случая с тоалетната в Ерфурт септичната яма за събиране на отпадъци е разположена точно под събранието на благородниците.

Не е известно дали конфликтът между двамата мъже в центъра на срещата някога е бил разрешен, но бедствието в ерфуртската тоалетна остава една от най-странните катастрофи в средновековна Европа. Разбира се, и един от най-грубите.

Ако крал Хайнрих беше загинал с някои от другото благородство в този ден, историческото въздействие щеше да бъде значително. След като баща му Фридрих I тръгва на кръстоносен поход в Светите земи на Великден през 1189 г., крал Хайнрих поема управлението на Римската империя. По-късно той ще спре бунт от Хенри, херцог на Бавария и Саксония, чиито титли са му отнети след това.