Какво предизвиква хълцането

В медицински план, хълцането може да се нарече и синхронно диафрагмално трептене или на латински singultus. То се класифицира в три категории: нормално, продължително или постоянно и неразрешимо. Продължителни са тези хълцания, които продължават над 48 часа, но не повече от един месец. Неразрешимите хълцания продължават повече от един месец, а ако хълцането е с продължителност по-малко от 48 часа, то се считат за „нормално“.

По отношение на това как функционира то, някога се е смятало, че е просто потрепване на диафрагмата (мускулът, който отделя гръдния кош от коремната кухина и е основният мускул, участващ в дишането). Оттогава обаче е доказано, че хълцането е много по-сложен процес. Започва с внезапно и силно свиване на всички мускули, които участват в дишането. Това е последвано почти веднага от затваряне на глотиса, или гласните струни. Затварянето на струните е причината за характерния звук, който знаем толкова добре. След това горната част на устата и задната част на езика се придвижват нагоре, създавайки друг характерен звук при хълцане, докато и диафрагмата се свива силно. Хълцането влияе и на сърцето, което се забавя по време на целия този процес. Счита се, че това се причинява от стимулирането на вагусовия нерв, което забавя сърдечната честота на човека.

Точната причина, която предизвика това сложно неволно рефлексно действие, все още е обект на дебат, въпреки че е известно, че има някои общи неща с процеса на задействане на всички останали рефлекси. Чести причини за хълцане са неща като: консумиране на прекалено големи количества храна (или пък недохранване), консумиране на пикантна храна, резки промени в температурата на стомаха, каквито могат да се случат, когато се консумира нещо горещо и след това го го последваме с ледена напитка (шкембе чорба и бира, например), консумиране на големи количества алкохол, изтощение .

Смята се, че някои медицински състояния причиняват и хълцане, обикновено хълцане от устойчивия или неразрешим вид. Най-често срещаното (което също задейства и нормалното хълцане) е стомашните киселини, която се движи в хранопровода. Неврологичните лезии, включващи мозъчния ствол, метаболитни нарушения, дразнене на френичния нерв (този, който отива към диафрагмата) също са известни, че причиняват хълцане. Други известни медицински причин включват: хипергликемия, анорексия, менингит, енцефалит, сърдечен удар, инсулт, множествена склероза, удари в резултат на мозъчно увреждане, електролитен дисбаланс, бъбречна недостатъчност, някои видове инфекции… списъкът продължава и продължава.

Какво точно се случва в организма, за да се предизвика хълцане от тези разнообразни причини, все още се обсъжда сериозно сред изследователите, които го изучават, но за сега общият консенсус е, че би трябвало да има изградена система, участваща в задействане на хълцане, някакъв „централен генератор на повторението“. По-конкретно се смята, че има централна невронна верига, която генерира хълцането, подобно на тези, които ни позволяват да кашляме, дишаме и ходим. Като се имат предвид голямото разнообразие от условия, които могат да причинят хълцане и че то варира значително по продължителност и сила въз основа на различни фактори, тази верига трябва да е условна, задействаща се само когато са изпълнени определени условия в тялото.

Смята се, че самите хълцания не предлагат никакви биологични ползи за хората. Освен това, хълцането обикновено се наблюдава и дори чува и при плода, на ултразвук, като се появява много преди какъвто и да е вид вътрешноутробно движение. Поради това д-р Уилям Уайтлау, професор от Университета в Калгари, предположи, че централната верига е останала от предишен етап от човешката еволюция. За да докаже (или опровергае) тезата си, той предлага да потърси и други животни, които проявяват подобни на хълцане действия. Например, той посочва поповата лъжичка, която вдишва въздух през дробовете и хрилете и докато го прави, поема вода, заради което пък в същия момент затваря глотиса си и така позволява водата да бъде изтласкана обратно през хрилете и да не отиде в белите дробове. Това действие е подобно на хълцането при хората.

Въпреки че няма известен лек за хълцането, едно бързо онлайн търсене ще покаже безброй предложения и домашни илачи. Детската болница на Университета на Мериленд дава следните предложения. Първо, опитайте да дишате в хартиена торбичка за 10 секунди. Това ще повиши нивата на въглероден диоксид в кръвта ви, което може да помогне за спиране на хълцането. Доказано е, че ако някой ви уплаши, стресне, гъделичка ви или изядете лъжица захар, понякога може да спрете хълцането.

…

През 2007 г. момиче от Флорида на име Дженифър Ми получава пристъп на неконтролируемо хълцане със скорост около 50 пъти в минута, което продължава около 5 седмици, преди да само да спре. По-късно тя претърпява още няколко периодични пристъпи и в крайна сметка търси помощ от лекарите, но без успех. През 2010 г. нейният адвокат заявява, че това е симптом на едно друго състояние, от което страда – синдрома на Турет. Защо нейният адвокат? Защото през октомври 2010 г. Ми и съучастниците й Ларон Райфорд и Ламонт Нютън са арестувани и обвинени в убийство от първа степен на 22-годишната Шанън Грифин. Твърди се, че тримата примамили Грифин в празна къща, където го ограбили и застреляли няколко пъти. Адвокатът на Мие твърди, че нейната болест може да е играла роля в грабежа и като доказателство за диагнозата й той посочва честите епизоди на хълцане.

Друг драматично продължителен случай на хълцане става през 2006 г. Този път жертвата е мъж на име Кристофър Сандс, който живееше в Линкълншър, Англия. Сандс хълца около 3 години, което спира тотално кариерата му като музикант и певец. Хълцането му става толкова лошо на моменти, че не можеше да диша правилно и от време на време дори припада. Той също имаше значителни затруднения със съня. В крайна сметка Сандс получава внимание от медиите през 2009 г. и лекарите в Съединените щати го преглеждат обстойно и установяват, че хълцането му е причинено от тумор в мозъчния ствол. След отстраняването му, хълцането отшумява.

Световният рекорд за най-продължителен пристъп на хълцане обаче се държи от Чарлз Осборн от Айова. Той хълца без да спре от 1922 до 1990 година. Това са 68 години хълцане. Странно е, че пристъпът му случайно спира около година преди той да умре.