Какадутата са пънкарите в света на птиците

Големите жълтокачулати какадута нямат най-добрата репутация сред своите съседи хора в Стануел Парк – богато предградие на час път с кола на юг от Сидни, Австралия. Дивите животни процъфтяват в градска среда и в процеса разработват някои необичайни нови навици – като, например, да отварят капаците на кофите за боклук, за да се насладят на даровете вътре. През 2014 г. това поведение им спечелва малко лоша пиар в местното списание. Орнитологът Ричард Мейджър за пръв път научава за навика на птиците в квартала си, докато дава интервю. Тогава, през 2018 г., той и колегите му решават да разследват поведението.

Сега, в ново проучване, публикувано в списание Science, екипът съобщава, че умните какадута могат да научат това поведение от другите и всяка година все повече и повече птици правят точно така.

„Какадутата са пънкарите в света на птиците“ както по външен вид, така и по характер, казва авторът на изследването Джон Мартин, еколог от Обществото за опазване на Таронга, Австралия. Като за начало те имат характерните на тази ъндърграунд култура цветни гребени. Тяхното буйно поведение и крясъци пък са без коментар.

Когато Мартин – един от бившите докторанти на Мейджър – и колегите му научават за бъркането в кофите, те се запитват колко разпространено е това сред другите какадута и как въобще птиците започват да го правят. Три години, 160 директни наблюдения и едно мащабно проучване по-късно изследователите потвърждават, че умните какадута могат да се научат как да отварят кофи за боклук, като наблюдават другите папагали. Това изследване е първото по рода си, което става свидетел как една иновация се разпространява сред този вид.

„Наистина е вълнуващо, че изследователите успяват да уловят поведението в реално време“, казва Алис Ауерсперг, когнитивен биолог от Университета по ветеринарна медицина, Виена, Австрия, която не е участва в проучването. Изследователите документират наблюдения на поведението като анкетират 1322 души в 478 предградия в Сидни и Уолонгонг в продължение на година и половина. Само в три области някога хора са виждали какаду да ровят в кофите преди 2018 г., но до 2019 г. областите са вече общо 44. Вижда се как този маниер се разпространява по-бързо в по-близките райони, отколкото в по-далечни, което е показателно за начина му на предаване.

Тъй като не всички какаду се научават, изследователите предполагат, че иновативното поведение за търсене на храна може да бъде пример за социално обучение, а не за генетично предразположение. Тяхното заучено умение е различно от уменията у други птици като, например, гарваните, които еволюционно се развиват да използват инструменти, независимо дали са отгледани в дивата природа или в плен.

За да анализират механиката на отваряне на кошчетата, изследователите заснемат 160 случая на три места. Подкупвайки птиците със слънчогледови семки, екипът успява да намаже с временна боя почти 500 какадута, за да разграничи различните индивиди. (Улавянето на какаду е много по-сложно – умни птици бързо се научават да разпознават похитители и да алармират с писъците си останалите .)

Отварянето на кошчето не е лесна задача – то изисква сложна последователност от повдигане, задържане на капака, и най-различни маневри. Само 8% от белязаните птици – предимно по-тежките мъжки – развиват техниката, за да отворят капака, но изследователите са изненадани от цялостната упоритост както на успешните, така и на неуспешните индивиди.

„Тези, които могат, го правят да изглежда много лесно“, казва авторът на изследването Барбара Клумп, поведенчески еколог от Института за поведение на животните на Макс Планк в Германия. „Ако не бях видяла толкова много птици да се опитват неуспешно, нямаше да оценя каква трудна задача всъщност е това.“

Сред успешните какадута техниките варират между отделните индивиди и още по-очевидно между географските места. Всяка птица има свой уникален начин да се справи с кражбата от боклука, което намеква за съществуването на регионални субкултури сред какадутата. Други животини, които могат да се учат социално, включват примати, китове и пойни птици.

„Това е много вълнуващо за нас от екологична гледна точка“, казва Клумп. „В такава човешка среда формирането на култура сред животините всъщност може да улесни адаптацията.“ Тя добавя, че хората могат да благодарят – или да обвиняват – само себе си за навиците на хранене на какадуто, тъй като изначално предоставят контейнери с капаци, които птиците да изследват на първо място. „Това само показва колко добре се адаптират тези птици към човешката среда“, казва тя.

Мартин, който живее в Сидни и обожава папагалите какаду, пък казва, че в неговия край на града има няколко ята като всяко от тях е от около 50 птици. Той все още не е виждал да отварят кошчета в района, но очаква в крайна сметка да се научат. Само времето ще покаже, разбира се, но вероятността със сигурност не е изключена. „Има много птици“, казва той, „а всяка къща има кофа отпред.“