Как жабите оцеляха метеорита, който уби динозаврите

Никое същество не би могло да се подготви за такова бедствие. Когато астероидът думка Земята преди 66 милиона години, светът е разтърсен: земетресения отекват от мястото на удара, а валящите отломки нагряват въздуха до нивата на истинска пещ. Следват 3 години зима като температурите падат рязко и фотосинтезата почти спира.

За разлика от могъщите Тиранозавър и Трицератопс обаче, много жаби успяват да оцелеят.

Масовото измиране в края на Кредата унищожава приблизително 75% от известните ни видове по това време буквално за една нощ. Не само всички динозаври, различни от птиците, изчезват, но и гущери, бозайници и различни други организми. Жабите обаче се справят доста по-добре от средното ниво.

Въпреки пожарите, потъмнелите небеса, киселинните дъждове, ниските температури и други последици от удара, те не изглежда да са преживели каквото и да е изчезване. „Високата им устойчивост към последното масово измиране е мистерия“, казва биологът Андерсън Фейхо от Китайската академия на науките. Но сега той и съавторите му може и да са намерили отговор. Жабите, които са оцелели в един от най-лошите дни на Земята, може да не са били нито твърде големи, нито твърде малки, а с точно правилния размер.

Paedophryne amauensis

Живите днес жаби са в най-различни размери. Най-малката, описана през 2012 г., е дълга само около половин сантиметър и може да се побере удобно на стотинка (както виждаме на снимката), докато доста подходящо наречената Гигантска жаба в другия край на размерите може да стигне над 30 сантиметра дължина. Но Фейхо и съавторите му установяват, че в края на Кредата повечето жаби са били със среден размер – с тяло около 7-8 сантиметра – и не са били в нито една от двете крайности.

Но защо размерът им има такова значение? Катарина Карлсон от изследването отбелязва, че странности във физиологията на земноводните може да обяснят причината: например, жабите трябва да останат влажни, за да оцелеят. Много малките видове могат да абсорбират вода бързо, но също така изсъхват по-бързо в по-горещ климат, посочват изследователите, докато по-големите могат да задържат вода по-добре, но отнема повече време, за да се рехидратират, ако изсъхнат. Ако климатът на дадено място се промени бързо, тогава жабите от двата края на скалата на размера са изправени пред нови предизвикателства, докато тези със среден размер попадат в удобна позиция, където могат да абсорбират вода достатъчно бързо, като същевременно я и задържат добре.

Ще са необходими допълнителни проучвания, за да се тества това предложение, казва кураторът на Royal Tyrrell Museum of Paleontology Джеймс Гарднър, който не е участвал в изследването. „Нашите разбирания за останките от земноводни, които имаме от границата между двата пласта скали, които се формират точно преди и след удара на астероида, остава несигурни“, отбелязва той поради причини, които включват ограничените места, където скалите са от непосредствено преди и непосредствено след удара, рядкостта на вкаменелостите за земноводни и трудностите при надеждното идентифициране на тези вкаменелости. „Всеки случай това е интригуваща идея“, отбелязва Гарднър, но се нуждаем от много повече останки, за да установим дали размерът на тялото – или пък някакъв друг фактор – е бил решаващ жабите да оцелеят след масовото изчезване в края на Кредата.

Гигантска жаба (Conraua goliath)

Изследователите обаче не разглеждат само тази катастрофа; те проучват фосилни записи на жаби от предиод от преди около 220 милиона години до днес, за да проверят модела си. И като цяло, отново и отново жабите със среден размер изглежда оцеляват по-добре от техните малки или големи роднини, когато климатът се променя. „Те събират убедителни аргументи, че поради различни биологични причини средните жаби, които живеят днес, изглежда имат оптималния размер на тялото за справяне със стреса от околната среда“, казва Гарднър. И в свят, в който хората бързо променят глобалния климат, тези резултати могат да дадат на природозащитниците указания кои видове жаби могат да бъдат най-застрашени.“

Малко повече от 50% от много малките или много големите видове ще бъдат в „рискова зона“ до 2100 г., почти 4 пъти повече, отколкото в момента, заключават изследователите. Въпреки че редица жаби имат начини да се справят със сухите местообитания – като хибернация, пашкули, направени от слуз и различни адаптации в кожата им – климатът вероятно ще се промени твърде бързо, за да позволи на видовете с екстремни размери да се адаптират. Техните възможности са да се преместят или да изчезнат, докато жабите със среден размер вероятно имат по-голям толеранс към опасностите на климатичния натиск преди да ги почувстват.

Белзебуфо

„През цялата им еволюционна история, жабите със среден размер изглеждат по-устойчиви на климатичните промени и са единствените, които се срещат в по-екстремни среди“, казва Фейхо. Гиганти като Белзебуфо от древен Мадагаскар (особено едър вид праисторическа жаба, описани през 2008 г.; достиогат около 20 сантиметра дължина) не са от оцелелите, но видове, които може би не изглеждаха толкова забележителни на пръв поглед, са. Въпреки че палеонтологията често се фокусира върху и отбелязва крайностите, понякога по-нормално изглеждащите създания са тези, които могат да преборят смъртта.